site.btaВКС връща на СГС за ново разглеждане делото срещу Благовест А. за престъпление, извършено от омраза – нанесен побой в района на градинката на НДК поради етническата принадлежност на пострадалия

С Решение № 26/21.01.2025 г. по наказателно дело № 1018/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивната присъда от 15.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 5689/2022 г. на Софийския градски съд (СГС) само в отменителната и оправдателната наказателни части, както и в частта за разноските, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС в отменените части. Решението  е окончателно.                                       

Делото е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Георги М. срещу въззивната присъда. С присъда по н.о.х.д. № 14440/2017 г. на Софийския районен съд (СРС) Благовест А. е признат за виновен за извършено на 03.11.2013 г. в района на градинката на НДК престъпление по чл. 162, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (употреба на насилие срещу другиго поради неговата етническа принадлежност) в съучастие с неустановени по делото лица и с гражданския ответник Борис С., спрямо когото производството в качеството на обвиняем е прекратено поради изтекла давност. На Благовест А. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за 1 година, отложено за срок от 3 години, „глоба“ от 5000 лв. и „обществено порицание“. Благовест А. и Борис С. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец обезщетения в размер на 70 лв. за имуществени вреди и 3000 лв. за неимуществени вреди. С въззивната присъда първоинстанционната е отменена в наказателно-осъдителната ѝ част, като вместо това Благовест А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, отменена е и в частта за разноските по делото. Присъдата е потвърдена в гражданско-осъдителната ѝ част.                                                                                                            

Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна. Въззивната присъда е опорочена от липса на мотиви, която се проявява в две направления. От една страна, има вътрешни противоречия в мотивите относно факти от предмета на доказване, а от друга – не са обсъдени противоречиви доказателствени материали, като изцяло са пренебрегнати такива, подкрепящи обвинението и в частност показанията на пострадалия и другите очевидци.

Според касационната инстанция СГС изцяло се е дистанцирал от „фактическите констатации на първоинстанционния съд“, като е приел, че те са установени в разрез със събраните доказателства и след „погрешна интерпретация“ на установените факти, относими към участието на подсъдимия в извършване на конкретното престъпление, за което е предаден на съд. Същевременно въззивният съд е установил факти, подкрепящи обвинителната теза за извършени от подсъдимия Благовест А. действия в съучастие (съизвършителство). Аналогично с установеното от първоинстанционния съд СГС е приел, че подсъдимият е „извършил посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия“, като му причинил болки и страдания, което, независимо че квалифицирал като престъпление от частен характер, също като СРС аргументирал във връзка с действията на групата младежи, която нападнала пострадалия Георги М., и съпричастността на подсъдимия и гражданския ответник Борис С. към нея.   

Относно най-спорния по делото въпрос дали насилието е употребено поради етническата принадлежност на жертвата към ромския етнос, СГС е приел, че неустановено лице от групата отправило към пострадалия репликата „циганин, какво правиш тука“, непосредствено след което гражданският ответник Борис С. съборил пострадалия ром на земята и започнал да го рита по тялото и главата. Това насилие провокирало псувни и ругатни от страна на последния, както и размахване на тротоарна плочка към младежите от групата, на което подсъдимият Благовест А. отвърнал, като го хванал за гушата и го свалил на земята, а други момчета от същата група започнали да го ритат по тялото, да го псуват и му казали „Ще те убием, ще те направим на сапун“. Съдебният състав на ВКС констатира: „Така установеното от фактическа страна от въззивния съд противоречи на изразеното преди това в мотивите на обжалваната присъда несъгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съд, защото относно извършителите на насилническите действия и причините за тях, а именно заявената непосредствено преди побоя реплика към пострадалия, която ясно е показала недоволството на групата от ромския му произход, фактическите изводи на двете съдилища и тези в обстоятелствената част на обвинителния акт на практика, макар с различно изразно съдържание, не се различават съществено“. Според върховните съдии СГС е изложил противоречиви мотиви, като едновременно с оправдателните доводи, въз основа на които е признал подсъдимия за невиновен, е приел, че двамата с гражданския ответник Борис С. са причинили непозволено увреждане на пострадалия, поради което ги осъдил солидарно да му платят обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. Така от мотивите на въззивната присъда не става ясна позицията на контролирания съд относно съществени факти от предмета на доказване и по-конкретно дали подсъдимият е действал сам и независимо от групата или обратно, както и насилническите действия от отделните лица в групата мотивирани ли са от безспорноустановения факт, че пострадалият е ром, или подсъдимият го е насилил по друга причина. Изясняването на тези въпроси е от изключително значение за правилното решаване на делото предвид приетото от фактическа страна, че младеж от групата е нарекъл пострадалия „циганин“ непосредствено преди употребеното от останалите лица, в това число от подсъдимия, насилие срещу него, категорични са върховните съдии.      

Противоречиво е ценено съдебномедицинско удостоверение (СМУ), като на стр. 4 от мотивите СГС е приел удостоверените с него анамнестични данни „за загуба на съзнание“ у пострадалия, а по-нататък като аргумент да не се довери на показанията на свидетелката Симона В. съдът е посочил, че твърдението ѝ за загуба на съзнание на пострадалия след нанесените му удари „ярко контрастира“ със същото това удостоверение. В решението на ВКС се казва, че доколкото Симона В. е основният, независим и непознат на страните отпреди инкриминираната дата свидетел очевидец, случайно минаваща в района на инцидента, съдът е следвало много по-внимателно да анализира показанията ѝ, което в контекста на дължимия анализ по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК не е направено по убедителен начин. Свидетелката е разпознала Благовест А. като „тартор на групата скинари, които биха момчето от ромски произход“, като е посочила и причините, поради което го е запомнила. „Ако действително пострадалият е загубил съзнание от побоя, както сочат необсъдените от СГС данни от СМУ и свидетелката очевидец Симона В., следва, че въззивният съд не е съобразил изискването в чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като е отказал да се довери на показанията му поради това, че не могъл да разпознае подсъдимия сред предявените му лица на 12.03.2015 г. или година и четири месеца след инцидента, без задълбочено да обсъди резултатите от другите разпознавания от свидетели очевидци, които са в полза на обвинението“, се казва в мотивите на върховните съдии.

В решението се посочва още, че ВКС не може да прецени материалната законосъобразност на обжалваната въззивна присъда в рамките на приетата от въззивния съд фактология, защото тя е противоречива и не почива на аналитична доказателствена дейност, съобразена с процесуалните изисквания.