site.bta„Политическата система на България“ беше темата на обществената дискусия, организирана от Дискусионно общество „Клуб Сенатор“

„Политическата система на България“ беше темата на обществената дискусия, организирана от Дискусионно общество „Клуб Сенатор“, която се проведе на 13.10.2024 г. в хотел „Хемус“ от 10.00 часа.

Въпросите, които се обсъждаха по време на дискусията, са свързани с кризата в политическата система, зрелостта на обществото и последствията от това за България.

Партийна система, система на институциите и административна система, както и връзката между тях. Партии и държавно управление в преход. Кризата на българската политическа система – причини и етапи. Необходими ли са промени в конституционното устройство на държавата? Българската политическа система през погледа на политическия психолог.

В първата част лектори бяха: проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Здравко Попов, Радослав Кацаров, Велислав Величков, д-р Илко Семерджиев, проф. Антоанета Христова.

Дискусията бе открита от Захари Желязков – председател на „Клуб Сенатор“. Политическата система е част от обществото. Ако в обществото се развиват процеси на деградация -  ценностна , демографска,  образователна,  от това следва и деградация на   политическата система и на институциите  и все по- некачествени хора попадат в тях. Това води до намаляване на доверието  , все по- малко хора упражняват правото си на глас и ако процентът спадне под    35 % , не е възможно да се състави годно управление. Клубът е предвидил тези тенденции преди повече от 10 години и сега те са факт. Изход може да се търси в няколко посоки: 1. Политически проект на президента; 2. Нова конституция; 3. Президентска република; 4.Приемане на национална доктрина на България или 5. Промяната да дойде от вън ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ. 

 Проф. д-р Пламен Киров – ръководител на катедра по Конституционни науки към Юридическия факултет на СУ, бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия) и съдия в Конституционния съд. Важна част от изказването му беше състоянието на политическата система, като наблегна на традиционното разбиране, че партиите раздробяват единната народна воя, като подчерта, че кризата в политическата система не е български патент, но у нас е особено остра. Това се дължи на страната избирателна система, но и по непълноценният начин, по който партиите защитават интересите на определени социални групи. За съжаление партиите загубиха своя демократичен характер. Той предложи приемане на нов Закон за политическите партии, както и правила и критерии за вътрешна демокрация на партиите.

Философ, дипломат и университетски преподавател – проф. д-р Здравко Попов очерта грешките в началото на демократичния преход. Според него причините, поради които стигнахме дотук, е че нещо в началото не се получи както трябва. Повторихме партийни модел на БСП. В Чехия един месец един милион граждани стоят на площада, докато средите на компартията изчезват, но у нас не се получи така и ние още си говорим за комунизъм. Регистрацията на много партии разпръска социалната енергия и те участват в дисперсията на политическото пространство. Ние никога не сме имали идеално състояние на демокрацията, което сега се е влошило. Кризата е в самото начало на нашия преход. 

Д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването във втория кабинет на Иван Костов и вицепремиер и министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков, направи изказване върху трите  опори на Кризата в българската политическа система – причини, етапи и възможности за изход. Основополагащо за д-р Семерджиев е, че основната ценност на демокрацията е живот в свобода, като направи ясни паралели между тоталитарно и демократично общество. Демокрацията е ценност, като икономиката е цената на нейното постигане. Само факта, че сме събрали да дискутираме тези теми е знак, че нещата не се случват така, както трябва. 

Проф. д-р Антоанета  Христова направи преглед на политическата система през призмата на политическата психология, като отбеляза, че има разпад в политическата система. Как трябва да мотивираме българския избирател, как да овластим гражданите и формата на коалиционно управление, като форма на слабост, това бяха част от темите, които тя разви.

Адв. Велислав Величков – председател на независимата гражданска общност „Правосъдие за всеки“ очерта рисковете пред политическата ситуация в България с приемането на нова Конституция още веднага след началото на прехода през 1989 г., като даде примери с държави, които са изминали този път. Говори за ролята на Конституционния съд и за 23 те закона в периода 1997 2001 г., които бяха обявени за противоконституционни, в т. число текстове на Закона за администрацията и лустрацията, както и за досиетата. Подчерта сила на българската прокуратура, който е казармен. 

Радослав Кацаров представи накратко проекта за нова Конституция на една от присъстващите партии.

В дискусията със свои тези се включиха Юлий Павлов, Йордан Нихризов, д-р Васил Михайлов, Иван Сотиров.

Във втората част се дискутира по темите: Българската политическа система и парите на данъкоплатците. Българската политическа система и енергетиката. Как политическата система влияе върху медиите. Република с Парламентарно управление или Република с Президентско управление – предимства и недостатъци.

Лектори: проф. д-р Даниела Бобева, доц. д-р Пламен Орешарски, д-р Анета Милкова, д-р Димитър Иванов. 

Проф. д-р Даниела Бобева – известен български финансист, университетски преподавател и практик.   Тя е министър на търговията в служебното правителството на Стефан Софиянски (1997) и заместник министър-председател на правителството на Пламен Орешарски.  Според нея в областта на икономиката, финансите и социалната политика  в резултат от безвластието  се води левичарска политика, която бързо може да изяде натрупания ресурс. Това води до негативни тенденции като забавяне на растежа и заплаха за финансовата стабилност в резултат .

Как при този уязвим растеж се развива дългът и как това се отразява на парите на данъкоплатците . Какво означава за България влизането в Еврозоната и има ли опасност  от забавяне на този процес.  Това са  част от  въпросите, които разви  доц. Д-р Пламен Орешарски, който е български политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. оглавява правителството на Република България, избран от XLII обикновено народно събрание. 

От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари; управление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг.     Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.

Д-р Анета Милкова е гл. асистент  в Катедра Комуникация и аудиовизуална продукция  в СУ „Св. Климент Охридски“, която разви тезата, че ролята на медиите за състоянието на политическата система е такава, каквато им отредиха политиците след 1989 г.  Закъснялата медийна регулация в областта на електронните медии и лошото законодателство в много сектори създаде тази медийна среда, която изглежда част от проблема. Като пример тя посочи Закона за радиото и телевизията, правилата за медиите в предизборните кампании в Изборния кодекс от 2014 г., както и Закона за политическите партии. Над 140 регистрирани политически партии, а не повече от 40 участват на избори през последните 30 години - повечето от тях нямат дейност от години, а просто чакат да си продадат регистрацията преди избори. Изборният кодекс даде възможност на търговските медии да участват в предизборните кампании и да генерират финансов ресурс от този пазар, но това е по-малкото зло. Същественото е, че в предизборните кампании няма правила за медиите - няма разграничаване на пропагандните партийни материали от информацията и публицистиката, а медиите се превръщат в PR отдели на партийните щабове и забравят за своята отговорност пред аудиторията. Проблем са и въведените в Изборния кодекс медийни пакети от 40 хиляди лева за регистрираните за участие в изборите политически партии и коалиции, които по никакъв начин не подпомагат дейността на извънпарламентарните партии, а създават корупционни практики.

Д-р Димитър Иванов – завърши дискусията с темата за българската политическа система и енергетиката. . Депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание. Активен участник е в енергийната и здравната реформа в България. Вносител е на закона за Националния герб. Член на „Клуб Сенатор“. Енергиен експерт. Той подчерта, че кризата в политическата система, доведе нестабилни правителства през последните години    и те са поели тежки ангажименти по  Зелената сделка. Ако не бъдат преразгледани това ще наруши балансът в енергетиката и ще доведе до непосилни цени за икономиката и гражданите. 

Дискусията беше закрита от Захари Желязков.  Той каза , че за първи път е направен анализ на връзката между  кризата в политическата система, неспособността да се състави стабилно управление и  проблемите, които се пораждат от това в сферите на държавното управление, законодателството, икономиката, финансите и националната сигурност. Изход е възможен само чрез диалог в обществото, търсене на Национално съгласие и възстановяване на доверието в политическата система.

„Клуб Сенатор“ е  сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ, независима демократична организация, изразител и защитник на десните и десноцентристките политически идеи в гражданското общество.

За неговите основатели, членове и приятели клубът е общество за дискусии и споделяне на опит. Създаден е и развиван от хора с богат политически и управленски опит. Разполага с личности и знания във всички области на управлението. Това позволява организиране на дискусии и форуми на високо експертно и политическо ниво.