site.btaВАС остави в сила решение на Административен съд – Благоевград, свързано с кмета на Благоевград

Върховният административен съд остави в сила решение по административно дело № 1097 от 2024 г. на Административен съд – Благоевград, свързано с избора за кмет на община Благоевград.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 330-МИ от 07.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Благоевград, с което са обявени резултатите от гласуването за кмет на община Благоевград, при произведения на 05.11.2023 г. втори тур на изборите за кмет на община Благоевград, и за кмет е обявен 
Методи Байкушев от Коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България".

Върховните магистрати приемат, че първоинстанционният съд е потвърдил оспореното решение на ОИК -Благоевград, като се е произнесъл по всички доводи на оспорващата страна за допуснати нарушения на изборния процес. Административен съд – Благоевград се е позовал на константна практика на ВАС и на Конституционния съд, която очертава предметния обхват на доказване в производство по оспорване на изборен резултат. По отношение на оплакването, че са дописвани лица избирателните списъци, съдът се е позовал на извършената проверка от ГД „ГРАО“. Тя е установила че неправилно са допуснати да гласуват едва четири лица, което по никакъв начин не може да окаже влияние по отношение на обявения изборен резултат.

Първоинстанционният съд правилно се е позовал на постановеното от Конституционния съд решение № 9 от 26.11.2009 г. по к.д.№ 8/2009 г., което не е изолирано решение, а е съответстващо на последващи решения на Конституционния съд - решение № 2 от 16.02.2010г. по к.д.№ 10/2009г., решение № 5 от 9.07.2013г. по к.д.№ 13/2013г. и решение № 13 от 28.11.2013г. по к.д.№ 14/2013г. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е съответстващо и на решение от 13.10.2015 г., постановено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България". Според него анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропоционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол №1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Следва да се има предвид, че последователната практика на Конституционния съд на Република България и на ВАС е в синхрон и с приетите от Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ директиви в областта на изборите и обяснителния доклад, който ги уточнява.

При така формираната съдебна практика, в производството по оспорване на изборен резултат, оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са от същественост да променят изборния резултат. Релевираните от касационния жалбоподател нарушения касаят именно допуснати технически нарушения, които по никакъв начин не са в състояние да променят изборния резултат, като преодолеят разликата между двамата кандидати.

Касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е отказал да се произнесе по методическите указания на ЦИК и на решение на Министерството на електронното управление  за удостоверяване на техническите устройства за гласуване. Освен, че съгласно константната съдебна практика инцидентния съдебен контрол е недопустим, в случая инцидентно се оспорват актове, издадени от органи, които не са страна в производството, а и реда за оспорване на общите актове е различен от реда, по който се оспорва индивидуалния административен акт, с който е обявен изборния резултат.

Решението по административно дело №5404 от 2024 г. е окончателно.