site.btaКонференция „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност“, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова

Росен Желязков: Модернизацията и промените в енергетиката са цивилизационен избор

„Модернизацията и промените в енергетиката са цивилизационен избор. Енергетиката е инструмент за индустриална трансформация“, това каза председателят на Народното събрание Росен Желязков  пред аудиторията на конференцията, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност“. Той откри събитието с благодарност към Цветелина Пенкова за организацията на този важен дебат, който показва, че българските представители в ЕП защитават националните интереси, без значение от партийната им принадлежност. Желязков очерта три основни приоритета пред българската енергетика- постигането на обществен консенсус, сигурност на доставките и енергийна ефективност. Според него е важен фокусът върху инвестициите в сектора, развитието на ядрената и хидроенергетиката, както и върху иновациите и конкурентоспособността.

„Този форум е поредната стъпка, която събира много висока и доказана експертиза. Експертизата и опитът, съчетани  с почтеност и желание да се случват нещата, а не да останат като намерения, е нещо, което адмирирам“, обърна се към участниците в конференцията министърът на енергетиката Румен Радев. Той очерта като основен приоритет за Министерството на енергетиката откритостта в разговорите, планирането, намеренията и хоризонтите. „Работи се активно, участниците в това събитие също дават своя принос за съставянето на стратегията. Затова съм оптимист, че ще се намери оптималното решение. Важен е консенсусът по най- значимото, а именно-нискоемисионна енергетика“, каза Румен Радев. Според него  приемствеността и екипната работа са изключително важни за развитието на сектора. 

Министърът на околната среда Юлиан Попов със съжаление отбеляза, че климатичната политика е широко пренебрегвана от всички. Според него глобалните споразумения, които се отнасят до въглеродните емисии, на практика предопределят развитието на българската енергетика и бъдещите политики. „Ние сме в ситуация на конкурнция в областта на новите технологии, Европа е на трето място. Политиките трябва да се ориентират спрямо пазара- как работи той и как ще работи в бъдеще“ , коментира министърът. Според него либерализираният пазар не е пазар. 

Според Рамадан Аталай от ДПС най- важното за една енергийна стратегия е предвидимостта, сигурността и стабилността на енергийната  мрежа. Той акцентира като важен елемент за енергийна трансформация фондовете на ЕК и бюджета. Депутатът със съжаление отбеляза, че енергийна стратегия се прави от 20 години и още нямаме стабилен документ, който да се следва от политиците. „Каква е крайната цел на тази стратегия- какво ще строим, кога, с какви средства, кога ще има нови мощности? За да направим стабилна енергийна стратегия, трябва да имаме проект“, зададе рамките на действие Рамадан Аталай. 

Драгомир Стойнев от ПГ на „БСП за България“ изрази радостта си, че вижда такъв експертен потенциал в аудиторията на конференцията. „Темата е важна. През годините нямахме енергийна стратегия, през 2014 година оставихме вариант, но следващите управляващи не го развиха. От снощи имаме нов вариант за стратегия. Похвално е, че имаме някаква основа, върху която да работим“, каза Стойнев.  Според  него управляващите трябва да спрат да приемат като единствена цел  ПВУ и как ще се усвоят средствата от ЕС, а да се обърне внимание какво ще е следствието върху икономиката и домакинствата, каква ще е системата за подпомагане на енергийно бедните.

Според председателя на Надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов дори и да има проект на стратегия, не означава, че имаме план. Той смята, че е необходима дефиниция на рисковете, защото геополитическата конюнктура се променя, но производството на енергия не може да спре. Асен Христов предложи да се ползват всички подобни документи за енергийна стратегия и да се вземат решения след обща дискусия между държавници, политици и експерти. Стратегията според него трябва да се приеме със закон.

Проф. д-р Александър Тасев от БАН разкри, че още преди пет години е възложено на академията от Министерството на енергетиката да изработи план за електроенергетиката с поглед до 2050 година. Докладът за съжаление не е публикуван и е потънал в забрава, но изработеният план е актуален и сега.

Председателят на КЕВР Иван Иванов изтъкна като най- важен елемент на стратегията сигурността, не цената на енергията.  Според него пазарният принцип трябва да бъде водещ. Открои като недостатък на проекта за енергийна стратегия - липсата на прогноза за потреблението на енергия в страната, а такава цели има в европейската рамка.

Председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев прогнозира, че стратегията може да бъде приета до две години и да е със срок до 2055г., а изграждането на двата нови блока на АЕЦ могат да бъдат стимул за младите да се специализират в тази посока. Той смята, че е необходимо развитието на иновациите и технологиите да стъпва върху достъпна енергия на предвидима цена.

На събитието присъстваха представители на дипломатечиския корпус от 20 държави. 

Цветелина Пенкова обобщи, че политическата приемственост и единство при отстояването на националния интерес в енергетиката е основа за успех на страната ни при изготвяне на плана за развитието й. Според нея това е ключово, за да се постигне стабилност и предвидимост, които са важни за развитието на всички отрасли на икономиката и бита на гражданите.