В последните месеци се осъществява износ на хлебна пшеница към далечния изток и Северна Африка. В момента се товари кораб за Индонезия, заяви Преслав Борисов, член на УС на Български фермерски съюз. Той и председателят на организацията Георги Стоянов показаха товаренето на кораба на Пристанище Варна. Износ се осъществява още за Тайланд, Египет, Йордания и други страни.
Целият сектор обаче е в много трудна, дори опасна ситуация, предизвикана от сушата, която се отрази много негативно върху добивите, особено при царевицата и слънчогледа, съчетано с може би най-високите производствени разходи и като капак ниски цени, коментира Борисов. Цените на международните пазари за хлебната пшеница са рекордно ниски - 425 лв. за тон.
Независимо от реализиращият се в момента експорт, трудно се намират купувачи поради спада в потреблението в международен мащаб, а тогава когато има такъв, цените са много ниски и ако при хлебната пшеница все още се стига до сделки, то при фуражната пшеница и особено при царевицата, това към момента е трудно постижимо. При слънчогледа ситуацията не е по-добра и независимо от меморандума, който беше подписан с правителството след протеста на земеделските производители, има немалък внос на такъв с произход Румъния, който от много колеги се твърди, че реално е украински, обясни Георги Стоянов.
Ако в тази ситуация може да има нещо положително, то това е фактът, че земеделските производители, както и всички във сектора,.станаха реалисти и има разговор за това какво трябва да се промени при новите реалности, пред които сме поставени. Това беше потвърдено и от всички участници на 7-та зърнена академия, проведена тази седмица във Варна. Според Преслав Борисов секторът би могъл да устои на предизвикателствата само като спази три пункта: по-ниска себестойност, добро качество и регулярни доставки към пазарите, на който се реализира българската продукция. При себестойността има много какво да се направи, от рентите до по-високата средна производителност. Подготовката на партиди с еднакво качество още при самото прибиране до последващата заготовка и съхранение, също крият значителен потенциал. Като обем българското производство не може да бъде лидер по обективни причини, но постоянното присъствие на пазарите, където реализира своята продукция, е от ключово значение.
Съвместната работа от всички в сектора, от земеделските производители, през доставчиците на семена, препарати и торове, до търговци, преработватели и превозвачи, и не на последно място държавата, трябва да бъде към това да предложим на международните пазари както суровина, така и продукт от нея, който е конкурентен във всички аспекти на това понятие.
В последните месеци всички политици говорят, че ще търсят пазари и земеделието е приоритет, а в същото време издаването на фитосанитарен сертификат от самата държава е с цена от два лева на тон, може би най-скъпият издаван по света. Това е само малък пример за това как в детайлите по цялата верига има много какво да се направи, кумулативният ефект, на което да даде резултат.
news.modal.text
