site.btaДетският илюстратор се ражда, той не се създава, казва художничката Мана Парпулова, чиято стогодишнина отбелязваме днес

„Детският илюстратор се ражда, той не се създава... Художникът трябва да носи у себе си и да запази до края на живота си оригиналното детско виждане, неговия своеобразен многоизмерен свят, слънчев и безгрижен“. Това казва художничката Мана Парпулова, чиято стогодишнина отбелязваме днес.

Мана Стоянова Парпулова е родена на 7 април 1925 г. в Панагюрище. От малка обича да рисува. На 10 години се премества с родителите си в София. През 1952 г. завършва специалност „Графика и илюстрация“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (дн. Художествена академия) при проф. Илия Бешков и Павел Вълков.

„Това е човекът, който съзнателно и несъзнателно е оказал влияние над мен, над творчеството ми. Личност като професор Бешков мъчно може да се обхване. Спомням си тези негови думи: „Карикатурист, който не разбира от икономика, е украшител. Художник, който не разбира от политика, е зевзек“. Той не признаване абстрактното изкуство“ – споделя Мана Парпулова за своя учител Илия Бешков през 1970 г.

Мана Парпулова членувала в секция „Графика и приложно изкуство“ на Съюза на българските художници от 1963 г., била е член на Контролната комисия към съюза.

МАЙСТОР НА ЦВЕТНАТА ЛИТОГРАФИЯ

Мана Парпулова е една от най-талантливите български графички и майстор на цветната литография. Работила е в областта на плаката и илюстрацията на книги. Тя има значими постижения в пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Успешно се представя и в живописта, и в приложните изкуства. Любимата й тематика е трудовият селски живот, която разработва в живописното платно „На полето“ (1962, Национална художествена галерия) и в литографичните цикли „Розоберачки“ (1958-1965), „Кооператори“ (1974). С точен усет и свежо декоративно чувство художничката пресъздава народния бит и фолклора в циклите „Певици (ансамбъл Филип Кутев)“ (1952-1958), „Родопи“ (1958), „Пирин“ (1966-1970), „Добруджа“ (1970-1971), „България“ (1975-1980), „Възраждане“ (1976). Авторка е на графичните цикли „Стари български монети“ (1979-1983) и „1300 години България“ (1981) и др. По особено поетичен и красив начин изобразява жената, детето и девойката в цветните си литографии. 

От 1953 г. участва в общи художествени изложби в България и чужбина, както и в национални изложби на книжната илюстрация. Първата й самостоятелна изложба е през 1958 г., в която представя портрети на свои познати от Созопол и изпълнителки от Държавния ансамбъл за песни и танци и пейзажи със сюжети предимно от Созопол. През 1962-1963 г. работи в сп. „Жената днес“, през 1965 г. – в Агенцията за защита на авторското право, а между 1969 г. и 1973 г. – в сп. „Пламък“.

ИЛЮСТРИРА ПРЕДИМНО ДЕТСКИ ИЗДАНИЯ

Мана Парпулова е илюстрирала над 80 книги, предимно детски издания, сред които „За малките“ (1955), „Какво вижда слънцето“ (1960), „За всички дечица“ (1969) и „Петьовото сърчице“ (1982) на Дора Габе, „Стихотворения за деца“ (1964), „Огрей, огрей, Слънчице“ (1977), „Китка“ (1978) и „Изворът на белоногата“ (1982) на Петко Рачов Славейков, „Сладкопойна чучулига“ на Цоньо Калчев (1968), „Ането“ на Ангел Каралийчев (1971), стихосбирката „Прашинки“ на Александър Геров (1973), „Детска градина 105“ на Леда Милева (1974), „Герчо с тамбурата“ на Стоян Дринов (1976), „Кладенче“ на Атанас Душков (1979), „Щъркел шарен, дългокрак“ на Чичо Стоян (1984) и др. 

Мана Парпулова е удостоена с наградата на името на Борис Ангелушев за работата й върху „Китка“ (1978) и „Изворът на Белоногата“ (1982). Незабравими са и илюстрациите на особено ранната книга „Нашите сърчица“ на Дора Габе от 1957 г. – единствен съвместен проект на Илия Бешков и Мана Парпулова. 

СЪЗДАВА АВТОРСКА БИЖУТЕРИЯ

През 1963-1964 г. Мана Парпулова работи в областта на приложните изкуства, като създава авторска бижутерия от мед и сребро и цикъл от 42 кукли в родопски, добруджански и тракийски носии. Рисува плакати за празника на жената (1970-1972), пейзажни цикли „Цариград“ (живопис, 1956-1957), графичен цикъл „Париж“ (1963), пастелен цикъл „Полша“ (1970-1971). Тя организира самостоятелни изложби в България, участва и в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция. Носител е на няколко награди на Съюза на българските художници: втора награда за живопис за 1958 г., трета награда за литография за 1959 г., първа награда за илюстрация за 1965 и 1977 г., наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ за 1980 г. През май 1970 г. е удостоена със званието „Заслужил художник“. През 1975 г. е наградена с орден „Кирил и Методий“ първа степен. Мана Парпулова е обявена за почетен гражданин на Панагюрище и е едно от четирите женски имена, които заемат мястото си в Алеята на славата в града. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Момчиловци, Пазарджик, Панагюрище, Стара Загора, Хасково. Мана Парпулова умира на 3 март 1987 г. в София.

/ВСР

/СА/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: Енциклопедия България, т. 5, стр. 81, В. „Отечествена Фронт“, бр. 4222/23.3.1958 г.; бр. 12109/8.4.1985 г., В. „Труд“, бр. 223/22.9.1970 г. https://sbh.bg/en/member/4415/mana-parpulova, https://gallery-victoria.com/avtori/single/mina-parpulova-26009, https://chat-pat-literatura.blogspot.com/2012/06/in-memoriam-25.html