site.btaИма такъв народ: Изказване на Ивайло Вълчев от трибуната на Народното събрание

Правя това изказване от свое име, макар да съм сигурен, че ще изразя не само личното си мнение, не само мнението на моята парламентарна група, но и мнението и на други народни представители.

Ще направя едно въведение.

Аз вярвам, че мястото на България е в Европейския съюз. Вярвам, че тя трябва да споделя общи ценности и цели с тези, които поставят над всичко демокрацията и свободата. Вярвам и че това трябва да бъде една Европа не на чиновниците и директивите, а Европа на народите, където всеки идва със своята история и уважава историята на другите.

Сега, позволете да ви разкажа една малка история, част от голямата история на България.

На двайсетина километра от Велико Търново има едно село. Село Добри дял. В центъра на селото има стара църква, в двора на църквата има един гроб. На него е изписано името Петко Милев. Петко Милев е получил привилегията да бъде погребан в двора на църквата, защото три пъти е бил хаджия, три пъти е стигнал до Божи гроб. Ходил е три пъти до там не за да показва възможности и положение в обществото, а защото е искал да намери успокоение за вината, която е смятал, че има към един свой боен другар.

По време на една битка – да видим дали ще се сетите коя – Петко Милев, както и мнозина около него, остават на един връх без муниции, без патрони, без подкрепа – само с едно знаме над главите си и с врага пред себе си.

Но Петко Милев и останалите живи не напускат боя. Той е първият, който вдига тялото на убития си другар и го хвърля надолу от върха върху прииждащите врагове. После вече за това се пишат стихове, но тогава е било просто част от една битка, в която живите и мъртвите побеждават заедно.

Опълченецът Петко Милев, погребан в двора на църквата в Добри дял, е мой пра-пра-дядо. 

Та, в тази връзка, искам да ми обясните – защо Трети март е проблемна дата в българската история? 

Аз, с цялата си черноморско-дунавска-балканска-тракийско-одринска кръв, с цялата си българска славянска душа и с целия си евроатлантически разум, не разбирам къде е проблемът.

Можете да промените празниците, но не можете да промените историята. Хубавото и страшното на историята е, че тя вече се е случила. Никога политиката не е успявала да победи историята. И други преди вас са се опитвали да зачеркват дати от календара и да вадят думи от песните, за да не се обиди някой, но не са успявали.

Вижте колко е странно – едни искат да забравим заедно с кого сме воювали, други искат да забравим против кого сме воювали – да не вземе да се обиди някой. Накрая ще искате да забравим и че въобще някога сме воювали за страната си. Но дори в онази песен, която всички пеем на 24 май, се казва, че мечът е бил преди словото.

Не пипайте историята. Тя не е бюджет, който да нагласяш според конюнктурата. А с това, което правите, само създавате дефицит – дефицит в българската памет и национално себеусещане, дефицит, който вие не знаете как, но – слава Богу – българите знаят и винаги са знаели как да възстановят!