site.btaВКС: Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпрос относно давностния срок за главницата по договор за банков кредит при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи

С разпореждане от 07.06.2023 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № № 3/2023 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС по следния въпрос, поставен в определение по т. д. № 1427/2022 г. на ВКС, I т. о., на основание чл. 292 ГПК: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.

Наличието на предпоставките за постановяване на тълкувателно решение е обоснована от касационния състав с констатираната противоречива практика по поставения въпрос, обективирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения.

В част от съдебните актове се застъпва становището, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В мотивите на решението по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о., са отразени следните аргументи: не е налице периодичен характер на плащанията по договор за кредит, поради което е приложима общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски; началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, която настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на кредита по силата на постигнатото между страните съгласие; за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането ѝ, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение (доброволно или принудително), поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането; в случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие при сключването на договора, поради което не може да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта на съответната част от вземането, а същевременно бездействието му не води до течение на давностния срок за тази част.

Противно разрешение на поставения въпрос е дадено в други съдебни актове.  В решението по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о., е прието, че приложима по отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, като са изложени аргументи, че уговореното между страните връщане на предоставена по договор за кредит сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части на основание чл. 66 ЗЗД.

С решението по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г. о., е даден отговор на правния въпрос „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост?“. Констатирано е наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, като е формиран извод, че това противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви на TP № 5/2019 от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Прието е, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена, респективно не е настъпила, предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

В заключение касационният състав е формирал извода, че противоречивото разрешаване в практиката на ВКС на поставения въпрос, включително и след постановяването на тълкувателното решение по т. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, е основание по чл. 292 от ГПК да се предложи на Общото събрание на Гражданската колегия и Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по него.