site.btaВаня Тивидошева, директор на дирекция Професионално образование и обучение: Запазихме важни за икономиката професии

Кратко интервю с Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“, изготвено от пресцентъра на МОН

-Г-жо Тивидошева, по какви механизми държавата защитава определени специалности?

-Насърчаваме учениците да се обучават в специалности, които се предлагат в малко на брой училища - не повече от четири на територията на страната и имат специфично съдържание. Много такива специалности например има в областта на изкуствата. Това са иконопис, каменоделство, художествена дърворезба, а от тази година включваме и специалност „Класически инструменти“ - професия –„Лютиер“.

Друг тип защитени специалности са тези по професии, за които има потребност от кадри в икономиката, а в същото време се изучават от малък брой ученици. Такива специалности има в областта на машиностроенето, транспорта, строителството и др. Широк е спектърът от тези професии.  

Държавата ги защитава, като дава възможност те да се изучават в класове с не по-малко 9 ученици. Това е в някаква степен индивидуализирано обучение и предоставя възможност за много добро развитие на практически умения. По този начин предотвратяваме закриването на такива паралелки, тъй като не отговарят на изискването в тях да има записани 26 ученици.

Учениците в защитени специалности получават стипендии, както и тези от специалности с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.

-Каква е разликата между защитени специалности и тези с очакван недостиг на пазара на труда?

-При специалностите с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда паралелките са с не по-малко от 12 ученици. За да се включи една специалност в този списък трябва да бъде доказана потребността от кадри за нея, включително и със статистически данни. Предложенията за специалности с недостиг се получават от ресорните министерства, от национално представените работодателски организации, от браншовите структури на синдикалните и работодателски организации. Те обикновено са свързани с прогнозите на Министерството на труда и социалната политика за недостиг на специалисти в дългосрочен план.

В обхвата на специалностите с очакван недостиг имаме и модерни професии, за които е доказана потребността от кадри – например „Програмист“, „Електрически превозни средства“, както и специалности в областта на  енергийната ефективност.

-Увеличава ли се интересът към тези специалности след въвеждането им преди пет години?

- Тази година завършва първият випуск с ученици по защитени специалности и специалности с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. За пръв път тези регламенти влязоха в сила от учебната 2018/19 година, когато бяха въведени финансови стимули и възможност за обучение в по-малки паралелки. Тогава малко над 2100 ученици бяха включени в обучение в такива специалности, а сега са над 9000.

За следващата учебна година 2023/2024 сме предвидили 60 защитени специалности и 84 с недостиг на кадри на пазара на труда. През тези пет години списъкът се увеличава като брой специалности. Това означава, че търсенето на специалисти нараства, обхватът на професиите също се увеличава. Ние искаме да направим анализ на ефекта, да помислим как да оптимизираме критериите и процедурите при определянето на защитените специалности и тези с очаква недостиг на пазара на труда. Най-важното е да  проследим реализацията на завършилите тези специалности.