site.bta„Възраждане“ не подкрепя вдигането на данъци и осигуровки, както и "отвързването" на минималната заплата от средната, заявяват от партията

"Възраждане" не подкрепя вдигането на данъци и осигуровки, както и замразяването на доходите на служителите, включително отпадане на досегашния критерий за определяне на минималната работна заплата чрез „отвързване” от размера на средната работна заплата. Това се заявява в позиция на партията относно минималната заплата .

Според "Възраждане" стремежът на правителството за постигане на 3% дефицит води до въвеждането на рискови мерки.

"Някои от най-вероятните мерки, които се очаква да гарантират вкарването на дефицита в поставената ни рамка, предвиждат вдигането на данъци и осигуровки. Такива повишения са необосновани и много вредни. Те едновременно ще понижат разполагаемите доходи на българите (доходи и без това най-ниски в ЕС), ще стимулират преминаване в сивата икономика, както и ще увеличат разходите на работодателите (ако последните решат да компенсират заплатите на служителите си, за сметка на повишените данъци и осигуровки)", се отбелязва в позицията. 

Според "Възраждане" една опасна мярка, която вече се разработва, е фактическото намаляване на минималната работна заплата (МРЗ).

"МРЗ следваше да стане 1077 лева, съгласно ПМС №359 от 23.10.2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“ бр.90/25.10.2024 г. Обаче тези дни, според публикации в медиите и изнесена от синдикатите информация, МТСП предвижда с текст в държавния бюджет за 2025 г. промяна на текста на чл. 244 от Кодекса на труда и премахване на механизма за определяне на минималната работна заплата в съотношение 50% от средната работна заплата за страната. Това е напълно безотговорно решение на служебното правителство, което застрашава доходите и оцеляването на голяма част от българите, имащи доходи в размер на МРЗ или близо до МРЗ", се заявява в позицията. 

Предлаганата промяна на механизма за определяне на МРЗ чрез „отвързване” от размера на средната работна заплата ще нанесе огромна вреда на най-нискозаплатените български граждани, посочват още от партията. 

Според "Възраждане " предвид картелиране и феодализиране на цели сектори и области в българската икономика, възнагражденията на много работници и служители изкуствено се държат ниски (вкл. на самото ниво на минималната работна заплата). "Средната работна заплата в страната обаче може да се повишава (и се повишава) благодарение на свободни и конкурентни сектори. Ето защо най-потиснатите в заплатите си българи имат нужда от законово гарантирана връзка на тяхната заплата със средната за страната – в противен случай ще бъдат обречени да останат в капана на ниските заплати, определяни от някои картел или местен феодал", заявяват от "Възраждане". 

Според партията "отвързването” на МРЗ от средната работна заплата ще ускори нарастването на ножицата в доходите у нас. "Това е особено тревожно поради факта, че България е с най-високо подоходно неравенство в целия ЕС по последни данни на Евростат. Евростат изчислява т.нар. коефициент Джини, измерващ концентрацията (разпределението) на доходите, и този коефициент за България в края на 2023 г. е бил в размер 37.2 при 29.6 средно за ЕС  - с което страната ни се нарежда на първо място по неравенствата на доходите. Следователно, едно допълнителното задълбочаване на неравенствата е не просто несправедливо – то ще доведе до още социално-политически напрежения и ще вреди на общия икономически растеж", посочват от политическата формация. 

„Възраждане“ не подкрепя вдигането на данъци и осигуровки, както и замразяването на доходите на служителите, включително отпадане на досегашния критерий за определяне на МРЗ – съгласно предвижданите мерки, обсъждани в медиите неофициално (преди да има внесен в деловодството на Народното събрание проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г.). Тези мерки имат единствена цел постигане на 3% дефицит с цел включването ни в един съюз, в който явно не сме готови да влезем, се заявява още в позицията. 

Според "Възраждане" целта на тези мерки е "неоправдана и рискова за икономиката ни, също и дълбоко недемократична – поради отказа на политическата върхушка да бъде попитан българският народ по тази стратегическа тема".

Предлаганите бюджетни мерки са в ущърб на интересите и оцеляването на голяма част от българските граждани, посочват от "Възраждане". В България има закони, приети с относителен консенсус от страна на парламентарно представените партии. Такива са голяма част от законите, гарантиращи справедливо заплащане на работниците и служителите. Недопустимо е безотговорната им промяна с неоправдана моментна цел, което е напълно неоправдано и освен това моментално ще навреди на българските граждани, заявяват от партията. 

От "Възраждане" допълват, че това ще бъде заявено от тях кристално ясно на предстоящата среща с финансовия министър Людмила Петкова, където се очаква за пръв път официално да бъдат съобщени мерките, които правителството ще предприеме за ограничаване на дефицита (при още невнесен в деловодството на Народното събрание проект за държавен бюджет за 2025 г.)

Законодателните промени за транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплати няма да променят вече определения размер на минималната заплата за 2025 г., казаха за БТА от социалното министерство.  

В съответствие със сега действащия Кодекс на труда (КТ) минималната заплата за 2025 г. е определена с постановление на Министерския съвет и от 1 януари ще бъде 1077 лв, посочиха от министерството.  В позицията на ведомството се уточнява, че законодателните промени за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС в националното законодателство няма да доведат до намаляване на нейния размер. 

На този етап няма подготвен окончателен текст на Закон за изменение и допълнение на КТ, свързан с транспонирането на Директивата, коментират от МТСП. Оттам уточняват, че измененията са свързани с въвеждане на критерии за определяне на минималната работна заплата и референтна стойност за оценка на нейната адекватност. 

Срокът за транспониране на Директивата е 15 ноември 2024 г., като той произтича от задължението на държавите членки да направят това до 2 години от обнародването ѝ, коментират от МТСП. „В този срок правителството изпълни ангажимента си да представи пред Европейската комисия информация за действащото национално законодателство, свързано с Директивата“, се посочва в отговора до БТА. 

По-рано през седмицата Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Конфедерацията на независимите синдикати в България излязоха с позиции относно обсъжданите законодателни промени.