site.btaСветият Синод взима решение за провеждане на избор на предстоятел на Българската православна църква с титлата Екзарх Български

На 16 октомври 1944 г. Светият Синод приема подадената оставка на Видинския митрополит Неофит и за нов наместник-председател е избран Софийският митрополит Стефан. Два дни по-късно Св. Синод решава да помоли българското правителство да даде съгласието си за провеждане на избор за екзарх. Такова веднага е дадено, като същевременно са направени и някои изменения в eкзархийския устав с цел по-широкото участие на клира и народа в избора на екзарха. В тази обстановка, на 18 декември 1944 г., Св. Синод взима решение за провеждане на избор на предстоятел на  Българската православна църква (БПЦ) с титлата Екзарх Български.

Екзархийският избор е насрочен за 21 януари 1945 г., а събранията по епархии на 14 януари 1945 г.. На тях трябва да се изберат по седем представители (трима клирици и четирима миряни) от епархия, които трябва да пристигнат в София за избирането на екзарха.

Екзархийският избирателен събор е проведен на 21 януари 1945г. в старинния исторически храм „Св. София“. Присъстват 90 избиратели с редовни пълномощия, които избират екзарх измежду трима кандидати: Софийски Стефан, Видински Неофит и Доростоло-Червенски Михаил. Най-много гласове (84) получава Софийският митрополит Стефан и с това е избран за трети пореден български екзарх.

За взетото решение за провеждане на избор за предстоятел на БПЦ четем в бюлетина на БТА „Дневни вести“:

София, 11 декември 1944 г. /БТА/ Св. Синод е взел решение в едно от последните си заседания да се уреди в най-кратък срок въпросът с реформите в църквата. Днес Църквата има да се отърси от много излишни предразсъдъци, които са несъвместими с Духа на новото време. За целта Св. Синод е назначил комисия в състав: Неврокопският митрополите Борис Търновски, митрополит Софроний, Варненско-Преславският митрополит Йосиф, Ловчанският митрополит Филарет и Старозагорския митрополит Климент. Комисията ще проучи всички въпроси свързани с преустройството и реформите в Българската църква и представи в най-скоро време доклад за належащите промени.

Комисията ще има за основа Екзархийския устав от 1871 година, изработен от Църковно-народния събор в Цариград при учредяването на Българската екзархия и проектозакона за Екзархийския устав, изработен от Църковно-народния събор в София през 1922 година.

***

София, 18 декември 1944 г. /БТА/ Централният комитет за препоръки, контрол и реформа при българската православна църква е изработил обширна програма в основата на която лежи принципа на управлението на Апостолската църква, Екзархийския устав от 1871 година и решенията на Църковно-народния събор от 1921 и 1922 година. По отношение устройството и управлението на Българската църква Централният комитет препоръчва пълно демократизиране през участие в управлението на нисшето духовенство миряните и участие на жените в изборите. Налага се съкращение на епархиите. Комитетът предлага следната устройствена структура: църковно настоятелство, епархийски избиратели, епархийски смесен съвет, Св. Синод - смесен съвет, църковно народен събор и патриаршия. Стопанската и финансова реформа трябва да засегне ръководството на манастирските, настоятелствени и синодални имоти в различните фондове. Преди всичко налага се, бързо установяване на материалните църковни средства и централизиране на тяхното ръководство, чрез създаване съвет от специалисти: агрономи и финансисти; манастирските имоти да се кооперират и модернизират, като влязат в кооперативни стопанства за обработка, със запазване собствеността на Църквата.

Културно-просветната и социално-благотворителна дейност на Църквата трябва да се изрази в ревизия в програмите на духовните нисши и висши учебни институти, чрез отстраняване на ненужни предмети и въвеждане социални науки, организиране трудово училище, създаване социален мироглед и ударно изкореняване авторитарната идеология; откриване и поддържане болници, санаториуми, сиропиталища, старопиталища, летовища за работнически и селски лица, курорти за отпочивка на работници и селяни, зимни градина и пр.

Българската православна църква трябва да влезе в църковно общение с руската, сръбската, румънската, англиканската и гръцката църкви, като с последната незабавно бъде изгладен въпроса за схизмата. Международните отношение на Българската църква трябва да бъдат заякчени чрез дейно участие от наша страна в международните съюзи на християнската младеж „Имка“, Международния съюз за мир чрез църквите, създаване славянски съюз на православната християнска младеж и др. Комитетът за препоръки, контрол и реформи при Българската православна църква настоява и за следните реформи от общ характер: да се промени облеклото на свещениците, да бъде уеднаквен църковния със светския календар, да се разреши втори брак на свещениците и др. За постигане на горните задачи комитетът ще употреби всички възможни усилия, въпреки противодействието на някои лица из монашеските среди от управлението на Църквата.

***

София, 3 януари 1945 г. /БТА/ Наместник-председателят на Св. Синод Негово Високо­ преосвещенство софийският митрополит Стефан заяви пред наш представител следното:

- В заседанието си на 18 декември миналата година, Св. Синод в пълен състав обсъди още един път в духа на новото време и изискванията на решителната промяна у нас от 9 септември повелителната нужда родната ни Църква от една страна да се демократизира и от друга страна да завърши своето каноническо устройство, като си избере предстоятел, за да може тя така благоустроена да извършва още по-успешно своята благотворна мисия сред нашия народ и същевременно да дава още по-ефикасно своята подкрепа на новата народна българска държава. Затова, чувствайки тая повелителна нужда, в това си заседание Св. Синод реши единодушно да помоли новото ни народно правителство на Отечествения фронт да даде според чл. 16 от Екзархийския устав – своето съгласие да се избере Екзарх Български. Министерството на външните работи и на изповеданията уведоми Св. Синод с писмо № 29130-4646-V от 2 януари т.г., че Министерският съвет се занимал с това искане на Св. Синод в заседанието си на 29 декември миналата година и решил да даде необходимото съгласие и позволение за тоя избор.

Посрещайки с радост и задоволство това благосклонно отнасяне на правителството към един първостепенен и жизнен въпрос за Църквата и народа ни, Св. Синод в пълен състав в днешното си заседание реши единодушно изборът за Екзарх Български да се насрочи за 21 януари, неделя, тази година, а една седмица преди това, на 14 януари тази година да се произведат във всички епархии избори за епархийски представители, които ще вземат участие в избора на Екзарх Български. Епархийските представители (по седем за всяка епархия – три клирици и четири миряни) ще се изберат от списък-каталог, който ще бъде съставен от епархийския митрополит при участие

на Епархийските съветници и архиерейските наместници, както и на кметовете от седалищата на митрополита и на архиерейските наместници.

Предстоящият избор на Екзарх Български и всичко във връзка с този избор ще се извърши съгласно една навременна, целесъобразна наредба-закон, одобрена с третото постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му на 29 декември 1944 г. протокол № 235.

Изборът за Български Екзарх се провежда на 21 януари 1945 г. в храма „Св. София“. БТА съобщава:

София, 21 януари 1945 г. /БТА/ Днес в историческия старинен храм „Св. София“ в Столицата се извърши избора за Екзарх Български. Сутринта Наместник-председателят на Св. Синод Негово високопреосвещенство софийският митрополит Стефан, отслужи тържествена Литургия в съслужение със Синодалните архиереи от намаления състав, архимандрити и много свещеници от епархиите в страната.

Между присъстващите в черквата личаха: министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи проф. Петко Стайнов, министърът на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев, министърът на финансите проф. Петко Стоянов, главнокомандващият Генерал-лейтенант Иван Маринов, помощник-министърът на войната генерал-лейтенант Крум Лекарски, генерал Недялков – началник на военната канцелария при Регентството, столичният кмет Никола Бронзов и други поканени лица.

След литургията се пристъпи към избора на бюро на събора, по предложение на Велико-търновския митрополит Софроний, за членове на бюрото бяха избрани; Неврокопският митрополит Борис, Сливенският митрополит Евлогий, председателят на ВКС Найден Николов, директорът на изповеданията пълномощният министър Сарафов и свещеноикономът Димитър поп Николов, от Бургас. След като се провери числото на присъстващите екзархийски избиратели, наместник-председателят откри събора с кратко слово, в което изтъкна значението на акт-избор на Екзарх Български. Гласоподаването бе тайно. Гласуваха 90 души, които трябва да изберат за Екзарх между тримата кандидати: Неофит Видински, Стефан Софийски и Михаил Доростолски и Червенски. Резултатът бе 84 гласа за Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, 5 гласа за Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Неофит и един глас за Негово Високопреосвещенство Доростоло-Червенския митрополит Михаил. Председателят на бюрото Неврокопският митрополит Борис замоли министъра на външните работи г. проф. Петко Стайнов, съгласно наредбата-закон за избор на Екзарх Български, да представи резултата от избора на регентите, които да одобрят с надлежен указ Негово Блаженство Екзарх Стефан. Г-н министърът прие поръчението и отиде да уведоми регентите. До завръщането му, при пеенето на тържествени църковни химни от хора при Храма, екзархийските избиратели се подписаха в нарочната кондика.

В 11 ч. и 45 м. г. министър Петко Стайнов се върна от регентството и съобщи, че регентите са одобрили и утвърдили избора на Негово Блаженство Екзарх Стефан.

От олтара излязоха всички Архиереи, архимандрити и много духовници в богослужебни одежди и зачакаха да се появи новоизбраният Екзарх. Най-старият митрополит – Видинският Неофит излезе от царските двери, последван от Негово Блаженство. Митрополит Неофит отправи към предстоятеля на Българската църква братски приветствия и благопожелания за бодро и мъдро служене на народа и Църквата, като му даде Екзаршеските отличия: жезъл, бяла епанокамилавка, енголпието и мантията на Екзарх Йосиф I.

След благодарствения молебен отслужен от Негова Блаженство в съслужение с всички Архиереи и представители на епархиите духовни лица, новият Екзарх произнесе първото си архипастирско отеческо слово.

След словото на Негово Блаженство, министър-председателят Кимон Георгиев пръв поздрави новия Екзарх, с когото водили кратък разговор. Сърдечни поздравления поднесоха другите присъстващи министри и официални лица. Богомолците се трупаха около Негово Блаженство, за да получат благословията му.

Трогнат и с вълнение Негово Блаженство Екзарх Стефан благодари на всички за топлите чувства, с които неговите пасоми (бел. ред – Християни по отношение на духовния си пастир; паство.) посрещат избора му. Навън от Храма голямо множество причака Екзарха, който благославящ, се отправи за екзархийския дом.

***

София, 22 януари 1945 г. /БТА/ Негово Блаженство Екзарх Стефан (в мир Стоян поп Георгиев) е роден на 7 септември 1878 година в с. Широка Лъка, Девинско. Първоначалното и прогимназиалното си образование получил в родното си село. Завършил Самоковското богословско училище в 1896 година с пълно отличие. Четири години е бил народен учител.

През 1900 година постъпил в Киевската духовна академия, която през 1904 година завършил с учената степен „кандидат на богословието“. Бил е учител в Пловдивската мъжка гимназия и в Цариградската българска духовна гимназия. Той е запасен офицер. През 1910 година става секретар на Св. Екзархия и приема монашество.

От 1911 година до смъртта на Екзарха, той е бил частен секретар и протосингел на Негово Блаженство Йосиф I, под чийто духовни скути новият Екзарх е укрепнал.

От 1915 година до 1919 година Негово Блаженство Екзарх Стефан специализирал по църковно проповедничество в Женевския университет, а сетне и във фрибургския университет, който завършил с докторат по философия. В 1920 година става епископ и по искане на Лигата на народите и по решение на Министерския съвет, Св. Синод го определил за върховен комисар за делата на руските бежанци. На 26 март 1922 година, той бива избран за Софийски митрополит и от 1923 година до 1927 година е бил и професор в Университета. Негово Блаженство Екзарх Стефан има широки обществени прояви, преминали нашата граница. Основател е на Българския съюз в Швейцария за защита на българските интереси в чужбина. Той е почетен председател на много международни организации, многократен председател на всесветски конференции, представител на Св. Синод по всички международни конференции и събори в Женева, Лозана, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Констанц, Берн, Лондон, Сен Беатенберг, Париж, Авиньон, Кембридж и др.

Неговото име е добре известно в целия свят и със словото си е отстоявал народните интереси през всичките политическа завои от войните насам. Автор е на много научни и популярни трудове, много статии, бележки и рецензии. Носител на много наши и чужди ордени.

Друг изключително важен за разрешаване църковен въпрос е вдигането на схизмата, която 73 години действа над БПЦ. Това става с помощта на Руската православна църква, която обещава пълно съдействие пред Вселенската цариградска патриаршия. За целта Екзархийското заместничество е преместено от Цариград в София и по решение на Св. Синод се изпращат митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски, които заедно с Величкия епископ Андрей водят необходимите преговори и  подписват съответните документи.

Така през февруари 1945 г. диоцезът на БПЦ е свит само в държавните граници, но тя пък получава признание на пълната си независимост (автокефалия) и заема място сред семейството на поместните православни автокефални църкви, съставящи заедно Православната църква в световен мащаб.

На 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на османското владичество.