site.btaОколо 30% от българите заявяват готовност да гласуват на изборите на 27 октомври, показва проучване на "Алфа Рисърч"

Около 30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори на 27 октомври, седем партии и коалиции са с потенциал за присъствие в новия парламент. Това показват данни от проучване на "Алфа Рисърч". Според проучването 53,8 % от българите не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври.

Настоящото изследване е проведено в периода 18 – 24 септември 2024 г. от "Алфа Рисърч", публикувано е на сайта на агенцията и е реализирано със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Българските избиратели влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации, посочват от агенцията.

Според данните от изследването на старта на кампанията ГЕРБ-СДС се позиционира като първа политическа сила с 23,9 %, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) -14,4 %, "Възраждане" - 14,2 %, "Алианс за права и свободи" – 7,9 %, "БСП - Обединена Левица" - 6,3 %, "ДПС – Ново начало" - 6,1 %, "Има такъв народ" (ИТН) - 5,4 %.

Електорални нагласи

Около 30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 % спрямо изборите през юни – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.

В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции, отчитат от  "Алфа Рисърч". Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.

Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други политически образувания. След разпада на "Величие", партията върви надолу, но както тя, така и други партии, могат да съберат отломки от протестен вот и при ниска избирателна активност да прескочат изборната бариера.

На старта на кампанията се очертават седем партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили, посочват от агенцията.

Политическата ситуация и мотивацията за гласуване

Малко над 61 % от анкетираните определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

На този фон 53,8 % от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. "Алфа Рисърч" регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване. Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

Евентуалният модел на правителство в следващото Народно събрание

След като моделите на остро противопоставяне, „червени линии“, „изчегъртване“ и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61,8 %). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26,3 %). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51,7 %) или с една водеща политическа сила (43,5 %).

Аргументи „за" и „против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт.

Процесите в ДПС

Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия. С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в Централната избирателна комисия, „Алфа Рисърч" зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“. 53 % смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Доган, а 14,9 % - това около Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43 % : 27 % в полза на фракцията на Доган.

Централната избирателна комисия изтегли вчера номерата на партиите и коалициите в бюлетината за гласуване за предсрочните парламентарни избори на 27 октомври.