site.btaДа има закон за здравно-психиатричната грижа, настояват експерти

Да има закон за здравно-психиатричната грижа - около тази теза се обединиха експертите, участващи в конференцията "Психично здраве и социална грижа в ЕС и  България - правни, етични и обществени аспекти". Дискусията е организирана от Кристиан Вигенин, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и от директора на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ – д-р Цветеслава Гълъбова.

В този закон трябва да се включи превенцията, профилактиката, лечението, грижата за пациентите, засегнати от психични заболявания, рехабилитация, социална реинтеграция, каза д-р Лидия Чорбанова, административен директор на болницата. По думите й един индивид не може да бъде здрав само соматично, ако отсъства психичното здраве. Тя сравни страната ни с Гърция и Румъния, посочвайки, че тези две държави са изключително добре подготвени да посрещат всякакви предизвикателства при психиатричните грижи. В Румъния има закон за психичното здраве от 2002 г, създаден е национален център за психично здраве и борба с наркоманиите, който предлага, провежда и мониторира програми за ранно откриване на психични разстройства. Пациентите, независимо от социалния им статус, ползват безплатна медицинска помощ и безплатни лекарства. Имат центрове за реинтеграция и защитени жилища. В Гърция също има такъв закон и е въведена специализирана и децентрализирана грижа за психичното здраве. Създадени са секторни комитети, които мониторират процеса на въвеждане на реформата в психиатричната грижа, има звена за психо-социална рехабилитация, за социална реинтеграция, както и социални кооперации, добави тя. По думите й в българския Закон за здравето има една глава, отнасяща се за психичното здраве. Страната ни се нуждае спешно от създаване на изричен закон за здравно-психиатричната грижа, каза още д-р Лидия Чорбанова.

Лошо решение е бюджетното финансиране и плащането на леглоден, каза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. По думите му друг не малък проблем е средната възраст на психиатрите и скоро няма да има лекари, ако не се инвестира в човешкия ресурс. Реформата е наложителна, каза още той и допълни, че трябва да има диференциране на дейностите, тъй като сега част от тях се припокриват от стационарите, клиниките, отделенията и диспансерите. Това е рецепта за катастрофално лоши резултати, добави той. По думите му би било позитивно, ако има частни инвестиции в психиатриите. Има две условия за реформа – обществото да е достатъчно узряло и да има политическа воля, каза още д-р Кацаров.

Слагаме етикети на хората, като най-често етикетите са диагнози, каза психиатърът д-р Ирина Лазарова. Когато имаме етикет, започваме да го изпълваме с съдържание, често негативно и така се появява стигмата, посочи тя. След време тези етикети се превръщат в негативни стереотипи и се разделяме на „ние“ и „те“, като „те“ започват да загубват статус и да бъдат дискриминирани. В България психиатричната стигма обхваща хората със странно поведение, хората, диагностицирани с психиатрична болест, близките на хора с психиатрични заболявания, хора със зависимости, с деменции, с умствена изостаналост, психиатрите, психолозите и социалните сестри и др., допълни д-р Лазарова.

Стратегиите, които бихме могли да използваме, за да има промяна в отношението към хората с психична болест, са обучение, информираност на работещите в областта на психичното здраве и на общността от валидни източници, уважителни граници, осъзнаване и себерефлексия, емоционална общността култура, поддържане на професионални стандарти и добра практика, професионална етика, посочи д-р Лазарова.

Дължимата добра грижа към хората с психични разстройства изисква намесата на държавата и общността, когато са най-уязвими, каза адв. Мария Петрова. По думите й е нужен подход, според който лечението на тези хора да е социално и обществено обвързано. Огромно предизвикателство според адв. Петрова е балансът между автономията на личността и възможността на човек с психично разстройство да изразява воля и обществото. Винаги трябва да пазим интереса на личността в контекста на интереса на обществото. Центрове, в които пациентите не са изолирани, мобилни медицински екипи за хора с психични разстройства, публични кампании за бора със стигмата, стриктно координирана дейност между различните ведомства и институции са част от начините, по които може да се осигури грижа за хората с психични разстройства, посочи адв. Петрова.

Реформата в психиатричната помощ трябва да стане без психиатрите, каза психиатърът проф. Дроздстой Стоянов. Ако националната стратегия за психично здраве се разглежда като инструмент, то тя си е свършила работата, защото инвестициите от Плана за възстановяване и устойчивост вече са насочени. Ако липсват обаче реформи, инвестицията ще се блокира и средствата трябва да бъдат върнати, припомни проф. Стоянов. Той предложи Европейската комисия да мониторира стратегията за психично здраве.

Шест са европейските държави, в които няма отделен закон за психиатрична грижа и една от тях е България, каза психиатърът д-р Владимир Наков. По думите му стигмата не идва от психиатрите, а от социолозите. Може би ние трябва да бъдем извадени от рамката, когато се прави нова стратегия за психично здраве, защото нещата отново ще достигнат до същото ниво, допълни той. Всички реформи започват от плочките и баните, с намаляване на леглата в стаята, с осигуряване на персонални възможности за хората с уврежданията, каза още лекарят.

Част от обсъжданите сега теми, бяха внесени преди време като предложения за законови промени, но веднъж не стигнаха изобщо до комисията по здравеопазване, а вторият път бяха консултирани с напредничавата част на психиатричната общност, с омбудсмана, с МВР, но на заседание на здравната комисия се появиха членовете на психиатричното дружество и казаха, че предложенията „не стават“, каза д-р Александър Симидчиев, заместник председател на парламентарната комисия по здравеопазване. По думите му мнението на представителите на психиатричното дружество е било без аргументи. Това обезсмисли голям труд, допълни той.