site.btaИсторици от Харвард и Софийския университет представиха три гледни точки за войната и пропагандата в съвременна Европа на кръгла маса

Историци и изследователи от Харвард и Софийския университет "Св. Климент Охридски" представиха гледните точки от България, САЩ и Украйна за войната и пропагандата в съвременна Европа на кръгла маса в София. В дискусията в Аулата на СУ се включиха доц. Михаил Груев - председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в СУ, проф. Марк Крамер - директор на Програмата за изследвания на Студената война на Харвардския университет, и проф. Серхий Плохий - директор на Харвардския институт за украински изследвания в периода 2013 - 2025 г.

Кръглата маса беше организирана от Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и „ПанЕвропа-България“. Модератори на събитието бяха Гергана Паси и доц. Борис Стоянов.  

Заместник-ректорът на СУ проф. Мадлен Данова приветства участниците в кръглата маса. Деканът на Историческия факултет на СУ проф. Мира Маркова отбеляза, че днешната кръгла маса е наречена „Войната и пропагандата“, но основната ѝ задача е да защити мира. Сред присъстващите на дискусията бяха посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук, Соломон Паси – президент-основател на Атлантическия клуб в България, Велизар Шаламанов, директор „Отбранителна политика“ в Атлантически клуб, университетски преподаватели, студенти и гости.  

Доц. Михаил Груев - председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представи своята гледна точка относно войната и пропагандата в български контекст. Той отбеляза, че руската агресия срещу Украйна води до нови разделителни линии в обществата и възпалява стари рани. Това се отнася особено за България и много източноевропейски страни, каза историкът. Доц. Груев коментира, че що се отнася до руската война срещу Украйна, България представлява любопитно изключение, тъй като човек не може да игнорира разбирането за руския принос към българското освобождение. 

Войната значително променя проруските нагласи в голяма част от населението. Преди войната в Украйна около две трети от участниците в проучвания изразяват позитивно или неутрално мнение спрямо Русия, след началото на войната тяхното мнение се променя и две трети изразяват негативни нагласи, каза доц. Груев. Социолозите твърдят, че все още една трета от народа симпатизира на путинска Русия, това е проблем пред българското общество, посочи той. Войната доведе до сериозно разклащане на руските позиции в българското общество и все още не можем да кажем, че това е необратимо. Това увеличава отговорността и ролята на интелигенцията, смята историкът. 

Проф. Марк Крамер - директор на Програмата за изследвания на Студената война на Харвардския университет, коментира, че в САЩ има определени хора и групи, които подкрепят Кремъл, и те имат свои лични причини. Но голяма част от тях са обвързани с онова, което се случи през 2016 г. с кампанията за президентските избори. Това, което знаем, е, че много ясно се видя, че руското правителство и особено руското разузнаване помагаше на един от кандидатите, добави той.

Правителството в САЩ премахна агенциите, които се бореха срещу руската пропаганда, което е целенасочено, заяви още проф. Крамер. Той отбеляза, че през последните осем месеца настоящата администрация се опитва да подобри отношенията с Русия, което също не е добро, но се прави, като се обръща гръб на отношенията с Украйна, дори се промотира руската пропаганда.

Проф. Крамер коментира, че голяма част от руската пропаганда е за руснаците, друга - за западните страни. Има две публики – външната и вътрешната, най-важната е вътрешната. Путин иска руският народ да вярва, че той прави правилното нещо, посочи той и отбеляза, че войната струва много животи. Един от резултатите на тази война е, че Финландия стана част от НАТО, коментира още историкът. Европейските страни могат и ще трябва да защитават себе си сами, смята той.  

Проф. Серхий Плохий, директор на Харвардския институт за украински изследвания, 2013 - 2025 г., се спря на три теми, свързани с руската пропаганда - първата, че историята се използва за отричането на украинското право за националност; втората - опита за делегитимизиране на съвременното украинско правителство; и третата - заплахите на Русия за ядрена война. Проф. Плохий посочи, че през 2014 г. налагането, че украинците са руснаци проработи. Това обаче не проработи през 2022 г., добави той.  

Проф. Плохий коментира, че основната цел през 2022 г. е била денацификация на Украйна. За разлика от Русия, в Украйна има демокрация и украинците не знаят кой ще бъде следващият президент, посочи той. Историкът отбеляза, че в правителството на Украйна няма нацистки партии, а украинският президент Зеленски има еврейски произход. Проф. Плохий посочи още, че Зеленски е обвиняван, че е нелегитимен, тъй като не е преизбран, но украинската конституция забранява избори по време на война.

Русия изнудва Запада, що се отнася до ядрени оръжия, и това е една от най-успешните руски пропаганди, посочи още историкът. По думите му тази пропаганда продължава с обвиненията, че Украйна създава ядрена бомба в Чернобил, а Чернобил е най-следеното място в Украйна и в Европа. Извън заплахите от ядрена война, най-ефективният начин, по който работи руската пропаганда, е свързан с позицията да престанем да подкрепяме Украйна, тъй като се води война и умират хора, коментира той. Европа е способна и трябва да развие своята ядрена отбрана и Украйна трябва да го направи, каза още проф. Плохий.