site.btaВъв Враца ученици, общественици и политици отбелязаха 158 години от гибелта на Никола Войводов

Пред паметника на Никола Войводов във Враца бяха поднесени цветя от ученици от едноименното училище, от кмета на общината, от председателя на Общинския съвет и общественици по повод 158 години от гибелта на революционера. 

„Отдаваме почит и признателност към делото му. Носим с чест и достойнство неговото име и се учим от неговото ученолюбие, защото той е знаел пет езика, от неговия интелект и неговия героизъм, защото на 25 години не се е изплашил да застане срещу голямата османска империя“, каза за БТА директорът на Средно училище „Никола Войводов“ във Враца Снежанка Каменова. По думите ѝ днес в социалните мрежи ще бъде показан десетминутен филм за Никола Войводов, изработен от ученици. 

Единадесетокласниците Кристиян Цветанов и Стефани Димитрова са работили над филма повече от месец. „Разказахме за живота и делото на Никола Войводов. Няма много факти за него, затова се обърнахме към Регионалния исторически музей и уредникът в отдел „История на България XV – XIX век“ Нели Стоянова ни показа архивни снимки, които с помощта на изкуствен интелект оживихме“, каза за БТА Кристиян. По думите му във филма Никола Войводов говори и се движи. "Беше предизвикателство да намерим данни за Войводов. Той не е като Ботев и Левски например, за които има много факти. Но искахме да го направим, за да представим факти за нашия патрон“, добави и Стефани. 

Кристиян Цветанов поднесе на кмета на Враца Калин Каменов печатен вестник „Враца“, който е подготвен от ученици и в който се представят данни за града. „Надяваме се да има нова информация, която да научите“, каза ученикът, подарявайки изданието на кмета. 

На събитието присъстваха кметът на община Враца Калин Каменов, председателят на Общинския съвет Владимир Христов, зам.-кметът Петя Долапчиева, директорът на СУ “Никола Войводов” Снежанка Каменова, учители и възпитаници на училището.

Никола Хаджикръстев Върбанов (1842-1867) е известен с бунтовното си прозвище Никола Войводов. Той е син на смели и предприемчиви родители. Роден е в семейство с още четирима братя. Получава високо за времето си образование – първоначално във Врачанското възнесенско училище при отец Иван Ваклидов, впоследствие във френския католически лицей в Бебек, Цариград. Владее и ползва английски, френски, италиански, гръцки и турски език. Докосва се до културата и идеите на Италия, пребивавайки там известно време с цел да научи копринарския занаят. Там се свързва с будните умове на епохата, прегръща каузата на българското освобождение и отива в Браила, разказа за БТА Нели Стоянова – уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ в Регионален исторически музей – Враца. 

„През 1867 година с близки негови приятели решават да организират чета, с която да преминат през Сърбия в България и заедно с други четници и съратници да вдигнат народа на борба. От не много на брой изследвания върху четата на Никола Войводов и сподвижника му със сръбско гражданство и недоказан български произход Цвятко Павлович оставаме с впечатлението, че тази чета е действала самостоятелно. Трудно би могъл да се уточни съставът на четата. Най-вероятно в нея са участвали много лица – българи, сърби, средногорци“, допълни Стоянова. По думите ѝ Никола Войводов и Цвятко Павлович си правят фотография преди тръгването си с парахода. „Именно тази фотография се купува от турски шпионин и по този начин ги разпознават в Русе“, каза Стоянова. Тя допълни, че на австрийския параход „Германия“ се качват двамата приятели на 8/20 август 1867 година, за да намерят гибелта си малко по късно в престрелка с турската брегова полиция. 

Интересен факт, е че след тяхната смърт се стига до политически и дипломатически скандал, който няма аналог в предшестващите или следващите няколко месеци и години. Разисквания по случая е имало и в Народното събрание на Сърбия. Гибелта на българина Никола Войводов и сърбина Цвятко Павлович довежда до турболенции в дипломатическите кръгове на три държави – Турция, Австро-Унгария и Сърбия. В продължение на три месеца европейската дипломация се занимава с темата за произшествието с трагичен край на борда на парахода "Германия". В скандала е намесена австрийската държава като собственик на кораба, османската империя и сръбското княжество, което претендира за обезщетение за убития сръбски гражданин. Общественият и политически отзвук е голям – довежда се до смяна на един външен министър, един управител на вилает и един консул в административния център на вилаета. 

Формален разпад на четата няма, но всъщност по вода тръгват Войводов и Павлович, а останалите четници по суша. Врачанинът Давид Тодоров, който след осем години е част от четата на Христо Ботев предвожда четата по пешеходния преход от Галац до Букурещ. Пристигайки в Букурещ четниците разбират за гибелта на войводата на Русчушкото (дн. Русе – бел. а.) пристанище. 

Четата на Никола Войводов има своето място в поредицата родолюбиви начинания през бунтовните 1866 – 1867 година, допълва Стоянова и разказва за интересен факт от биографията на Войводов. „През 1866 година той реагира на настроения, критикуващи и отричащи необходимостта от български театър. Поводът е поставената на 11 април 1866 година в Браила драматизация на Добри Войников по повестта „Райна, королева Болгарская“ на Александър Фомич Велтман. В патетична театроведска статия във вестник „Турция“ Войводов изявява своето силно перо и висока ерудиция, защитавайки правото на българите да развиват своя театрална култура“, посочи Стоянова. 

Тя каза, че има сведения, че баба Тонка Обретенова прибира и погребва костите на Никола Войводов в Русе. Има сведения, че са преместени през 1937-ма година във Враца, но така и не са открити след това. 

В центъра на града се намира къщата-музей на Никола Войводов. „Миналата година музеят работеше, защото имахме човек, който да се грижи за нея, нает чрез програма на Бюрото по труда. Към момента къщата е затворена, защото в РИМ няма допълнителна бройка за музеен работник, който да я поддържа“, каза още Стоянова. 

През юни 2024 г. къщата-музей е затворена. В книгата за мнения от посетители са записани множество коментари на граждани от страната. БТА предоставя няколко от тях:
15 април 2024: "Макар, че съм врачанин до днес не бях посещавал къщата музей на Никола Войводов. Впечатлен съм от видяното и от любезното отношение на уредничката. Личи си, че има сърце, за да запази и предаде на поколенията нашето културно наследство". Георги Денчев, Враца. 

1 ноември, 2023: "Щастлива съм в деня на народните будители да посетя етнографския възрожденски комплекс "Никола Войводов". Много се радвам, че къщите в центъра са вече достъпни за съгражданите и гостите на града. Уютът, който се усеща, говори за вложените грижа и любов. Радостно и обнадеждаващо е възвръщането на едно зрънце от историята ни от разрухата към живот и развитие". Н. и Цв. Тонашки, Враца. 

12 март, 2024: "Почувствахме се като желани скъпи гости. Впечатлени сме от преобразяването на мястото, събудено е за нов живот. Никола Войводов заслужава почитта и вниманието, оказани в комплекса". Сергей и Николай, Габрово.