site.bta Върховенство на правото в ЕС и състоянието на съдебната система в България обсъдиха съдии и експерти на дискусия в София

Представители на съдената власт и експерти обсъдиха върховенство на правото в Европейския съюз (ЕС) и състоянието на съдебната система в България на публична дискусия в Софийския унирвеситет „Св. Климент Охридски“. Организатори на събитието са катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Българският институт за правни инициативи.

Първо трябва да бъде променен съставът на Инспектората и Висшия съдебен състав и след това законът за съдебната власт. Не е необходимо да бъде променена процедурата по избор, защото това отлага изборите за поне след шест месеца, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова. 

В съдебната система нещата се правят много на парче и не се правят политики, заяви Биляна Гяурова-Вегертседер – директор на Българския институт за правни инициативи. Не политика, в съдебната власт, за съжаление, има много политика, но не се правят политики за съдебната власт. Една от важните политики за съдебната власт е свързана с начина, по който се финансира – как се харчат средствата, много ли са, малко ли са.

Двойните стандарти и мисленето за двойни стандарти се вижда много в работата на Висшия съдебен съвет и най-вече в неговата ключова дейност – кадровата политика и развитието на магистратите, смята Биляна Гяурова-Вегертседер.

Имам съмнения, че ще се отвори Конституцията, особено след промените от декември 2023 г., каза още директорът на Българския институт за правни инициативи.

Доц. д-р Христо Христев от катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ обърна внимание на това, че има органи, които са с изтекъл мандат. Най-доброто решение би било законодателят да изпълни своето конституционно задължение и да се формира нов състав на Висшия съдебен състав

От друга страна може би е време за едни добре премислени изменения на Конституцията и Закона за съдебната власт, каза още доц. Христев.

Една от тезите, които Съюзът на съдиите изразява и поддържа, е за необходимостта от промяна в системата за първоначално назначаване и подбор, каза съдия Атанас Атанасов. Необходима е, освен проверка на професионалните знания, и проверка на личните качества, интегритета на кандидатите и тяхната психологическа пригодност да работят като съдии, защото упражняването на тази професия изисква определени качества, които не всеки отличник от правен факултет притежава, каза още той.

Необходим е цялостен нов подход при формирането на конкурсите и тяхната чистота на провеждане. Забавянето на конкурси, тяхната отмяна и зануляване, което става в последните години, доведе до това ситуацията наистина да е страшна в някои съдилища. Във връзка с командироването – необходимо е утвърждаване в Закона за съдебната власт на общи критерии и правила за подбор, коментира съдия Атанасов.

Съдебната независимост не е абстрактно понятие, съдебната независимост има своите конституционни и нормативни отличителни белези, каза д-р Иван Брегов - ръководител на Правната програма на Института за пазарна икономика. Най-важните от които, може би, че съдът трябва да се произнася на базата на своето вътрешно убеждение. Гаранция за съдебната независимост е правният статут, който е даден на съдиите, прокурорите и следователите с текстове от Конституцията – при какви условия те се назначават и освобождават, каза д-р Брегов.

Един от елементите на съдебната независимост се съдържа чл. 117 ал. 2 от основния закон, който казва, че съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това доста кратичко изречение е породило 16 произнасяния на Конституционния съд – девет за обявяване на противоконституционност и пет тълкувателни решения. Това показва, че при независимостта, може би, все пак трябва да следваме парите, каза още д-р Брегов.

Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет отбеляза „съществуваща опасност при отваряне на Конституцията да бъдат променени и други нейни части, които нямат нищо общо със съдебната система“.

На първо място трябва да бъде направено със законодателни промени своевременното обявяване, провеждане и приключване на конкурсите. Огромен дефицит има в прозрачността на провеждането на конкурсите по същество, каза Дишева.

Според нея има нужда от работещ механизъм за разследване на случаите на мрежи на влияние в съдебната система.

Народният представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Славов изрази мнение, че "трябва да се каже много ясно", че решението от миналата година на Конституционния съд за част от промените в основния закон "е концептуално грешно". Има аргументи в някои посоки, които могат да бъдат споделени, но зад този съдебен активизъм се криеше политически повлиян съд, смята депутатът.

Ще ви кажа защо съдебната реформа ще продължи още 35 години. Това, което наричаме съдебна реформа, не е битка за правна справедливост, а е битка за власт, заяви Радомир Чолаков, заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. Битка за изземване на власт от парламента, която му се следва по Конституция, и трансферирането ѝ към т.нар. независима съдебна власт. Имам усещането, че в последните 15-20 години цялата дискусия се води как да дискредитираме парламента, да кажем, че народните представители са корумпирани и некадърни и те трябва да делегират на някакви външни фактори управлението на съдебната система и изобщо да се дистанцират от нея, коментира Чолаков.

Състоянието на правосъдните системи в ЕС

Европейската комисия представи вчера данни за състоянието на правосъдните системи в ЕС. Според гражданите в повечето държави от ЕС независимостта на съдебната власт се е подобрила или е останала без промяна в сравнение с миналата година.

Сред българските граждани съмнения в независимото правосъдие имат 63 % (57 % в ЕС). Общо 93 % у нас и 92 % в ЕС казват, че в последните две години не са участвали в съдебен спор.

Според 3% от гражданите у нас състоянието на независимостта на българското правосъдие е много добро (13 % в ЕС), като добро го оценяват 24% (41 % в ЕС), като лошо - 33% (23 % в ЕС, а като много лошо - 30% у нас и 13% в останалите държави от ЕС.