site.btaПрокуратурата отказа да образува досъдебно производство срещу Българската православна църква по твърдения на народен представител

Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство срещу Българската православна църква по твърдения на народен представител
Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство срещу Българската православна църква по твърдения на народен представител
Снимка: Милена Стойкова/БТА, архив

Софийска градска прокуратура е постановила на 2 юли отказ за образуване на досъдебно производство във връзка със сигнал, подаден по електронна поща от народния представител Кристина Петкова срещу Българската православна църква, съобщиха държавното обвинение.

В сигнала се твърди, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на Българската православна църква и Руската православна църква), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“.

Прокурорът, работил по сигнала, е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъпление по чл. 105, ал.1 от Наказателния кодекс (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация). Според него в сигнала се съдържат предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица - български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.

Прокуратурата посочва, че изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления - бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление по чл. 105, ал.1 от Наказателния кодекс.

Публично известен факт е, че България е обявена за неприятелска държава от Руската федерация, но този факт не представлява законова пречка български граждани да се обучават в учебни заведения там, отбелязват от прокуратурата. Съгласно Конституцията вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта са ненакърними. Също така се отбелязва решение на конституционния съд, според което държавата чрез своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се регулират чрез устави и други вътрешноорганизационни правила, отбелязват от обвинението. 

Ненамесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление следва и от редица международни задължения, включително от Международния пакт за граждански и политически права на ООН, допълват още от прокуратурата.

Обучението на български граждани в богословски учебни заведения, както в България, така и в чужбина, е гарантирано от Конституцията право, се посочва в постановлението на прокурора от Софийска градска прокуратура. В законодателството ни няма забрана гражданите да се обучават в светски висши учебни заведения, няма и законова пречка при желание те да се обучават и в духовните учебни заведения в Руската федерация. Изборът на учебно заведение освен основно гражданско право е и въпрос на лична преценка на всеки гражданин, се посочва в постановлението.

БТА припомня, че преди месец депутатът Кристина Петкова зададе седем въпроса на Министерството на образованието и науката , свързани с дейността на проруски организации в българската образователна система.

/ТНП/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 08:40 на 04.07.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация