site.bta„Хюстън, имаме проблем“: Преди 55 години екипажът на „Аполо-13“ се завръща невредим след авария на път за Луната

На 17 април 1970 г. екипажът на „Аполо-13“ се завръща успешно на Земята. Космическият кораб е изстрелян на 11 април със свръхтежката ракета „Сатурн-5“. „Аполо-13“ е седмият пилотиран космически кораб от програмата „Аполо“ на НАСА и третият изстрелян с цел кацане на Луната. Екипажът е в състав Джеймс Ловъл, Фред Хейс и Джон Суигърт, който заменя Томас Матингли, заболял от заушка два дни преди полета. Целта на мисията е да се извлекат научни знания за образуването на Луната, Земята, Слънчевата система и Космоса. Предвижда се корабът да се прилуни в областта Фра Мауро (на името на италианския учен и картограф), където да бъдат взети скални проби, да се извърши сондиране на лунната повърхност и да се инсталира научна станция.

В третия ден от мисията или 55 ч. 54 м. и 53 с. след началото ѝ кислороден резервоар номер две на кораба експлодира. Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба, кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер едно налягането бързо спада. Астронавтите докладват в Командния център за повредата, като така се ражда историческата реплика „Хюстън, имаме проблем“ (Uh, Houston, we’ve had a problem), произнесена от Джеймс Ловъл. В този момент „Аполо-13“ се намира на близо 322 000 км от Земята. Взето е решение за прекратяване на мисията. Корабът изпълнява сложна маневра по балистична траектория около Луната, която трябва да ги насочи към Земята. Астронавтите се преместват в лунния модул, с който трябва да навлязат в земната атмосфера и да се приводнят в Тихия океан. Цялата операция, продължила в следващите три дни след аварията, е с голяма сложност поради липсата на гориво, енергия и отказ на много от уредите в модула.

На 17 април астронавтите кацат в южния Пасифик на 1000 км югоизточно от остров Самоа и на 4,5 км от очакващия ги самолетоносач „Иводжима“. На следващия ден астронавтите са транспортирани до Хавай, където са посрещнати от семействата си и президента на САЩ Ричард Никсън.

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация. Служебен“ четем за полета на „Аполо-13“, възникването на аварията на път към Луната и успешното завръщане на астронавтите на Земята:

Преди полета на „Аполо-13“

Кейп Кенеди, 29 март 1970 г. /АП/ „Екс Луна, сиенция“ – от Луната, знания“ - е мотото на полета на „Аполо-13“, с който ще бъде извършен третият полет до Луната. За да получат тези знания, космонавтите Джеймс Ловъл и Фред Хейс ще извършат най-рискования космически полет, като ще се опитат да кацнат в древния Фра Мауро, една пуста област от кратери, хребети, възвишения и огромни скали. „Този полет ще бъде по-рискован от полетите на „Аполо-11“ и „Аполо-12“. Ние не разполагаме с обширна равна област за кацане“, каза Ловъл в едно интервю. Но наградата ще оправдае този опит. Учените смятат, че във Фра Мауро се намират някои от най-старите скали на Луната, скали, произхождащи от преди повече от 4 милиарда години - времето на произхода на Луната и Слънчевата система. „Сегашното ни пътуване до Луната има главно за цел да извлече знания за образуването на Луната, Земята, Слънчевата система и Космоса. Запознавайки се с различни райони от Луната, сигурно ще получим тези знания твърде бързо. Така че ние тръгваме в името на науката“, добави той.

Ловъл и Хейс възнамеряват да прекарат близо 34 часа във Фра Мауро. Те имат намерение да предприемат две 5-часови разходки извън лунния модул, за да съберат стари скали, да монтират научна станция, захранвана с ядрена енергия, да вкарат сонда в лунната повърхност и да извършат една трикилометрова обиколка за събиране на геологични проби. Джеймс Ловъл (42 години), Фред Хейс – (36 години) и Томас Метингли (34 години) ще започнат пътуването си с „Аполо-13“ от Кейп Кенеди на 11 април в 19:13 часа по Гринуич. След тридневно пътешествие в Космоса те ще влязат в орбита на разстояние 97 - 247 километра от повърхността на Луната.(…)

След като се отделят един от друг, корабите ще имат нови имена - командната кабина ще се нарича „Одисей“, а лунният модул – „Аквариус“ („Водолей“ – бел. ред). Приближаваната и кацането ще бъдат твърде опасни. На снимките Фра Мауро изглежда като кошмар за пилотите с хребети, издигащи се на 2 400 метра височина. Между възвишенията и хребетите има тесни долини. Целта на „Аквариус“ ще бъде една то тях.

(…) Прилуняването е определено за 2:55 часа по Гринуич на 16 април, а първата лунна разходка ще започне същия ден в 7:13 ч. (…) Скоро след като „Аполо-13“ влезе в орбита около Луната ръководителите на полета от Земята възнамеряват да разбият изразходваната трета стопен на ракетата „Сатурн-5“ в лунната повърхност на около 225 километра западно от сеизмометъра на „Аполо-12“. Специалистите изчисляват, че тя ще се удари със скорост 6 000 километра в час със сила, равна на 11 тона тринитротолуол (тротил). (…) След като бъдат извършени експериментите и бъде задействан ядреният генератор, Хейз ще стане първият лунен сондьор. Той ще пробие две триметрови дупки с ръчна сонда, захранвана с батерии. Тези проби с диаметър 25 мм ще дадат възможност да бъдат зарегистрирани промените, които настъпват в температурата на Луната през деня и нощта. Тези данни що допринесат да се разбере на каква дълбочина прониква слънчевата топлина, дали Луната изстива и дали тя има сърцевина от разтопена маса подобна на Земята. Втората лунна разходка ще започне на 17 април в 2:58 часа по Гринуич и ще бъде посветена на събиране на геологични проби. „Ние ще обходим няколко кратера и различни терени, за да съберем разнообразни проби“, каза Хейз. (…) Той обясни, че Имбриум, Морето на дъждовете, намиращо се на 965 километра на север, бил създаден, когато преди много години една голяма комета или метеор се разбила в Луната. Това е най-голямото от безводните лунни морета и парчетата изхвърлени от удара, са образували възвишенията на Фра Мауро.

***

Драма в Космоса

Опасност за живота на космонавтите от „Аполо-13“ 

Ню Йорк, 14 април 1970 г. /кор. на БТА/ Америка и човечеството преживяват тревожни часове. На 200 000 мили от Земята в десет часа и десет минути снощи нюйоркско време космонавтът Фред Хейз съобщи лаконично по радиото на контролния център в Хюстън: „Имаме авария“.

От интензивните радиоразговори стана ясно, че две от трите клетки, които произвеждат електричество чрез химическа реакция на течен водород с течен кислород са престанали да функционират. В продължение на десетина минути цялата електрическа, кислородна и водоснабдителна система на командната кабина на „Алоло-13“ престана да работи. При създалата се опасност екипажът на космическия кораб (Джим Ловъл, Джек Суигьрт и Фред Хейз) бе принуден да се евакуира в лунната кабина и да я използва като „спасителна лодка“. Един час след инцидента капитанът на кораба Ловъл съобщи, че в космоса е бил изхвърлен „някакъв газ“ и Суигърт се е върнал в командната кабина и с ръчно фенерче проверява командното табло. През този час, след като стана ясно критичното положение на кораба и сериозната заплаха за живота на космонавтите, Националното управление за аеронавтика и космически изследвани (НАСА) съобщи от Хюстън, че е взето решение „Аполо-13“ да се върне на Земята.

Американските радиотелевизионни станции прекратиха своите програми и през цялата нощ предаваха съобщения за състоянието на космическия кораб, за опитите да се изяснят причините и възможните последствия от бедствието на борда на „Аполо-13“.

В 1 часа и 30 минути тази сутрин се състоя пресконференция в центъра на НАСА в Хюстън, която бе предавана по телевизията.

„Нещо се случи и това стана с много голяма сила“ – заяви ръководителят на програмата „Аполо“ Джеймс Макдивит, бивш космонавт. „Но какво точно се случи, нямам представа“. (…) Той изтъкна, че е допустимо да е станала експлозия в резервоарите с течен кислород, който се намира под високо налягане… Космонавтите сега използват електросистемата на лунната кабина и дишат кислород, който циркулира в двете съединени кабини от източници в лунната кабина. На смени двама космонавти се намират в лунната кабина и един в командната кабина. В тежкото положение, в което се намират и тримата космонавти проявяват хладнокръвие и изпълняват нарежданията на космическия център. (…)

Ръководството на НАСА е взело решение да се пристъпи към връщане на космическия кораб към Земята по единствено възможния при сегашното положение начин. Поради недостатъчната електрическа енергия, която не може да задвижи главния двигател на кораба, следва да се използва лунното притегляне за вменяване орбитата на кораба и неговото прехвърляне в траектория на свободно падане към Земята. За тази цел корабът продължава полета си към Луната и към 21 часа и 39 минути днес (4 часа и 39 минути на 15 април българско време) зад лунния диск ще бъде извършена съдбоносна маневра - ще бъде задействан двигателят на лунната кабина, за да бъде насочен корабът към Земята. След това се предвижда корекция на полета. Най-сериозният проблем на кораба е количеството кислород, което не само произвежда електроенергия, но създава и необходима атмосфера за дишане и дава вода за пиене на космонавтите. По уверенията на Макдивит и другите ръководни дейци на НАСА запасът от около 50 фунта кислород може да стигне за жизнените нужди на космонавтите до връщането им на Земята.

(…) Предвидено е по-голямата част от времето за завръщане до Земята космонавтите да прекарат в лунната кабина и в кратко време преди навлизане в плътните слоеве на атмосфера да се прехвърлят в командната кабина - конусообразно тяло със специална защитна броня, единствено способна да издържи огромната температура при скорост от 25 000 мили в час при влизането в атмосферата. Това е най-краткият възможен вариант за завръщането на космонавтите.

Посочват се сложните проблеми, които възникват с приводняването на космонавтите. Около девет часа могат да бъдат спестени, ако командната кабина се приводни в Атлантическия океан, но там няма спасителни кораби. Съобщено беше, че НАСА проучва местоположението на всички кораби от всички нации в Атлантическия океан, особено източно от Бразилия.(…) Но най-надеждният вариант, към който е вероятно НАСА да се придържа, е приводняването на командната кабина в района на Тихия океан 350 мили източно от Нова Зеландия в петък около 13 часа.

Едно парадоксално обстоятелство прави възможно спасяването на космонавтите - това, че инцидентът се случи на път към Луната, а не в обратния полет от Луната към Земята.

Тогава лунната кабина не би била вече свързана с командната кабина и не би могла да служи като убежище на космонавтите. Двигателят на лунната кабина бе задвижен около три часа тази сутрин - за изпробване и за да приближи кораба до траектория, необходима за извършване на елипса около Луната.(…)

***

Пресконференция на директора на полета „Аполо-13“ 

Космически център в Хюстън, 15 април 1970 г. /Франс прес/ Директорът на полета „Аполо-13“ Глен Лъни даде във вторник сутринта пресконференция в Космическия център в Хюстън (Тексас). „Най-мъчителните моменти минаха. Ние овладяхме положението, но няма да престанем да полагаме усилия до завръщането на „Аполо“ на Земята“, заяви Лъни след една безсънна нощ. Отговаряйки на въпросите за възможните причини за повредата на кораба „Одисей“, ръководителят на полета уточни: „Нито за момент ние не сме мислили какво е могло да стане, но ние непрекъснато се безпокояхме и мислехме за мерките, които трябва да се вземат“. След това той сподели възхищението си от хладнокръвието на космонавтите и инженерите от контролния екип на Земята. „Благодарение на това поведение, отбеляза той, не би могло да се каже, че даден момент е бил по-критичен от друг“… „Окончателният план за връщането ще може да се изработи едва през следващите часове. Сега се придържаме към плана, определен през тази нощ в момента, когато космическият кораб бе поставен в свободна траектория за връщане, която ще му позволи да се приводни в Тихия океан в 142-я час от полета, след заобикалянето на Луната.(…) Лъни подчерта, че се поставят и други един от друг по-сериозни проблеми като поддържането на нормална температура вътре в кораба, икономията на енергия и т.н. Човешките мозъци и електронните мозъци работят без отдих, за да разрешат тези и много други проблеми.(…)

Преди това ръководителят на полета „Аполо-13“ беше резюмирал събитията от изтеклата нощ - пълна повреда на батериите, спадане на напрежението на две други батерии, пълно изтичане за по-малко от минута на течния кислород от резервоарите на кабината „Одисей“, спадане на налягането в съседния резервоар, което достигна до нула след три часа, прилагане на мерки за стабилизиране на положението, решение да се използва лунния модул като източник на енергия и команден кораб.

След като положението бе стабилизирано, бяха взети практически мерки, за да се пестят силите на космонавтите (на Хейс бе наредено да спи, а на неговите другари да се хранят), токът и всички източници на енергия.

През цялата пресконференция, отговаряйки на въпроси на журналистите, Лъни показа хладнокръвие и учудващо познаване на всички проблеми. Накрая Джоунс, командващ силите, натоварени с прибирането на кабината „Аполо“, заяви, че всички американски кораби по всички морета в света са поставени в бойна готовност, за да могат всеки момент да се отправят към мястото за приводняване.

***

Полетът на „Аполо-13“ завърши благополучно

Ню Йорк, 17 април 1970 г. /БТА/ Мъчителният и изпълнен с рискове полет на космическия кораб „Аполо-13“ завърши благополучно. Космонавтите Ловъл, Суигърт и Хейз са вече на борда на спасителния кораб „Иводжима“, откъдето със самолет ще бъдат прехвърлени на американския остров Самоа, за да се завърнат в неделя сутринта в Хюстън и се приберат у дома.

Събудени много по-рано от определеното време, недоспали, зъзнещи и жадни, Ловъл, Суигърт и Хейз се прехвърлиха в командната кабина, за да подготвят кораба за последния етап на трудното и изпълнено с големи опасности пътуване обратно към Земята. В 13:53 часа българско време космонавтите направиха проверка на навигационната система на кораба и загряването на двигателите на лунната кабина, които им бяха нужни за последната корекция на траекторията, за да могат да работят нормално в командната кабина. (…) В 14:53 ч. българско време, когато „Аполо-13“ се намираше на 72 хиляди километра от Земята и се движеше със скорост 3 км в секунда, космонавтите успешно извършиха последната корекция на траекторията, като използваха в продължение на 23 секунди двигателите на лунната кабина, за да променят ъгъла на влизане в земната атмосфера… Това бе нужно, за да не „рикошира“ корабът в плътния слой на земната атмосфера и да не се „загуби“ в космическото пространство. При много по-широк ъгъл корабът можеше да изгори от прекомерното триене в атмосферата.(…) Космонавтите трябваше да се разделят със сервизната секция, в която стана експлозията на един от електрогенераторите, както и с лунната кабина, която им служеше след аварията като „спасителна лодка“. Сервизната секция бе отделена в 15:27 ч. българско време след взривяване на болтовете, които я свързваха с командната кабина. Чрез двигателите на лунната кабина корабът се „отдръпна“ от нея на около 5 метра. Космонавтите съобщиха по радиото, че цяла една страна от сервизната секция е била откъсната при експлозията. В сервизната секция се намират главният двигател, енергийната и някои други системи, както и резервоарите с гориво и кислород.

В 18:43 часа българско време… екипажът на „Аполо-13“ се раздели със своята „спасителна лодка“. Това стана по следния начин: най-напред бе затворен люкът между командната и лунната кабина, после бе създадено въздушно налягане в тунела, свързващ двете кабини, и след освобождаване на свързващите скоби лунната кабина се отдели плавно, за да изгори подобно на сервизната секция в плътните слоеве на атмосферата. В 19:53 часа „Аполо-13“ вече бе набрал втора космическа скорост и докосна горните слоеве на атмосферата, когато се намираше на 121 км от земната повърхност. Преминаването през плътните слоеве на атмосферата доведе до рязко забавяне на скоростта… Вследствие силното триене радиовръзката на „Аполо-13“ със Земята бе прекъсната за 3 минути. В 19:57 часа българско време радиовръзката с кораба бе възстановена, а 4 минути по-късно, на височина около 7500 м от повърхността на океана, автоматично бе отворен първият стабилизиращ парашут. Една минута по-късно „Аполо-13“ увисна на главния парашут и се спусна с 35 км в час в Тихия океан на 998 км югоизточно от Самоа, очакван от спасителните кораби и самолети. Няколко часа преди кацането на „Аполо-13“ правителствата на голям брой страни, включително и на СССР, обявиха пълно радиомълчание в зоната на приводняването на седемте честоти, използвани от кораба, за да не се пречи на радиовръзките между контролния център и космическия кораб.(…) „Аполо-13“ се приводни днес в 20:08 часа българско време в определения район на около седем километра от спасителния кораб „Иводжима“. В 20:35 часа космонавтите се качиха на един от хеликоптерите и малко след това отлетяха на палубата на „Иводжима“. Както съобщават осведомителните агенции, космонавтите Ловъл, Суигърт и Хейз изглеждали уморени, но щастливи. Очакващите ги лекари веднага ги подложили на обстоен медицински преглед. Веднага след благополучното кацане на кораба президентът Никсън поздравил семействата на космонавтите с успешното завършване на трудния и опасен полет.

***

Хора и машини

Хюстън, 18 април 1970 г. /кор. на Франс прес Cepж Берг/ Щастливото завръщане на тримата космонавти от „Аполо-13“ представлява удивителна победа на човека и машината, на хладнокръвието, на разума, на съобразителността и на човешките способности, както и на огромните възможности на машината. И ако този път машината се провали за момент, техническият гений я замести - като прибегна обаче до най-съвършената машина – ординатора.

Човешкият мозък работеше в най-тясна връзка с електронния мозък. Трябваше да се види възторга, с който всички специалисти в контролната зала в Хюстън скочиха от местата си, радостни и горди, когато на телевизионните екрани се появи кабината на „Аполо-13“, закачена на три парашута. Аплодисментите избухнаха наново, когато кабината докосна водата. (…)

Завръщането на космонавтите показа колко голямо доверие е съществувало между тримата членове на екипа, между тях и специалистите в Хюстън и какво доверие са имали всички в елементите на космическия кораб, които продължаваха да работят.(…)

Космическият кораб „Аполо“, колкото и сложен да е той, се оказа истинска играчка от сглобяеми елементи, където всеки повреден елемент може да бъде заменен с друг и работата на един елемент да бъде прехвърлена на група уреди или част от тях.(…)

Петият полет към Луната, както и всички предишни пилотирани полети в космоса, било то американски или съветски, ни задължават да погледнем до известна степен към обратната страна на нещата и пространството. При първоначалните полети вниманието беше насочено към реакциите на човек в безтегловно състояние, като се очакваха редица пагубни последици. Практически такива не настъпиха. Слънчевата радиация, особено в период на максимална активност на Слънцето, какъвто е случаят в момента, тревожеше учените. Техните тревоги изглежда са неоснователни. Говореше се за опасността, която представляват метеоритите. Днес този въпрос е още висящ. Самият момент на изстрелването се считаше за опасен евентуално поради експлозия на ракетата. Такава катастрофа никога не стана, но опасността от статичното електричество при облачно небе се прояви при „Аполо-12“.

Винаги се е предвиждала една техническа повреда. Сега на нея трябва да се обърне най-голямо внимание. Тя отне живота на съветския космонавт Владимир Комаров, чиито парашути не се отвориха. Този път тя щеше да предизвика друга драма в космоса.

***

Пресконференция на космонавтите от „Аполо-13“

Космически център, Хюстън, 22 април 1970 г. /АП/ Космонавтите от „Аполо-13“ заявиха вчера, че не знаят каква е причината за експлозията в резервоара за кислород, станала когато корабът се намираше на 320 000 км от Земята. Командирът Джеймс Ловъл каза: „Ние скоро разбрахме, че положението е сериозно и започнахме да се съмняваме дали въобще ще се върнем на Земята“. Единственият начин да оцелеем при това положени беше да се преместим в лунната кабина. Това беше единствената възможност да се върнем обратно“, добави той.

Ловъл, Фред Хейз и Джон Суигтрт разказаха на пресконференция, предавана по телевизията, историята на своя четиридневен опасен полет след експлозията в резервоара за кислород, която разтърси техния кораб през нощта на 13 април. Ловъл припомни случилото се преди аварията, която спря пътя на „Аполо-13“ към Луната и изложи живота на космонавтите на опасност. „През първите 55 часа от нашия полет всичко вървеше добре. Ние изпълнявахме програмата и поискахме да проверим лунната кабина“, разказа командирът на кораба.

След като било получено разрешение от Земята, Хейз преминал в лунната кабина. Тогава космонавтите чули шум като от силен удар. Ловъл помислил, че шумът е бил предизвикан от включването на някои системи от Хейз, както се предвиждало в програмата на полета. Веднага обаче станало ясно, че причината не е тази.(…)

По-късно Ловъл видял, че изтича кислород и за космонавтите станало ясно, че няма да могат да кацнат на Луната. Те разбрали, че единственият начин да се върнат на Земята е да се преместят в лунната кабина. Ловъл съобщи по-нататък, че при корекциите на траекторията на „Аполо-13“ са участвали и тримата космонавти, като всеки е имал отделна задача. Повредата в сервизната секция на кораба е била видяна от екипажа едва когато тя с била отделена малко преди „Аполо-13“ да навлезе в горните слоеве на атмосферата. По думите на Ловъл вследствие на експлозията се била образувала дупка, през която се виждала вътрешността на сервизната секция.

Космонавтите казаха, че при навлизането в атмосферата не са били много изморени, тъй като били изразходвали предимно нервна енергия.(…)

***

Изявление на Томас Пейн

Вашингтон, 24 април 1970 г. /АП/ Ръководителят на американската космическа програма заяви днес пред Конгреса, че полетът на „Аполо-13“ е неуспех, но дефектът изглежда лесен за коригиране, и ако това се окаже така, изпълнението на космическата програма ще продължи по начертания план. (…)

По въпроса за експлозията, която разтърси „Аполо-13“ на 205 000 мили от Земята, директорът на НАСА изтъкна, че кислородният резервоар, който се смята сега за причинител на аварията, „е относително проста съставна част и премахване на дефекта не би представлявало голям проблем. Ние смятаме спасителните действия, последвали злополуката, за радостен успех, който ще допринесе до голяма степен за познанията на НАСА за космическите полети“, заяви Томас Пейн.

Експлозията на „Аполо-13“ има широк резонанс и сред американската общественост. Започва дебат за целесъобразността на програмата. Основните критики са, че научните постижения и извличането на знания за Луната и Космоса могат да бъдат постигнати и без изпращането на хора. Бюджетът на НАСА е определен като раздут във време, когато войната на САЩ във Виетнам поглъща големи ресурси. Въпреки това, след като астронавтите на „Аполо-13 успяват да се завърнат невредими на Земята, американският Сенат гласува допълнителни средства за програмата, която продължава до 1972 г. с изпълнението на още четири пилотирани мисии, последната от която е „Аполо-17“.