site.btaТрябва да се работи от ранна възраст за изграждане на нетърпимост към домашното насилие, смята експертът д-р Благородна Макева

Трябва да се работи от ранна възраст за изграждане на нагласи за нетърпимост към насилието, каза в интервю за БТА д-р Благородна Макева, главен асистент в катедра „Публичноправни науки“ във Факултет „Полиция“ и водещ преподавател по „Защита от домашно насилие“ в Академията на МВР. Тя бе сред участниците в обучение, посветено на защитата от домашно насилие в Габрово. 

На национално ниво все още няма координационен механизъм, има проект, но няма нищо прието. Това, че има идея за механизъм на национално ниво, не пречи това да се разпише и на местно ниво. Така ще бъдат определени тези, които ще изпълняват механизма, смята експертът.

„Аз не харесвам подадения проект, има неща, които трябва да се променят. Много по-добре е да има, отколкото да няма нищо разписано. Законодателството в България не е зле направено спрямо другите държави. Язвите са предимно в това, че няма достатъчно чувствителност в обществото, няма достатъчно разбиране, че това е обществен, а не частен проблем. Няма достатъчно социални услуги, услуги в общността, има недостатъчна чувствителност на определени категории специалисти, особено медицинските специалисти имат нужда от много сериозна сенсибилизация по темата с домашното насилие“, каза д-р Макева. 

Издадените през миналата година в област Габрово заповеди за защита са 109. В рамките на семинара, който организирахме в Габрово, обърнах внимание, че мерките, които предприемат властите са за незабавна и постоянна защита. Заповедите за незабавна защита се издават в рамките на 24 часа и това е важно да се знае. Заповедите за постоянна защита са 49, а тези за незабавна са 60 за миналата година, уточни тя.   

Според нея ситуацията в страната е много по-различна, издадени са 5252 заповеди за защита, които са постъпили в районните управления на полицията през 2024 г. По думите ѝ през 2023 г. те са били 4429 и според нея има сериозна разлика. Тя се дължи на факта, че след протестите през 2023 г. и случая "Дебора", са приети сериозни промени в Закона за защита от домашното насилие и Наказателния кодекс.

„Промените пряко рефлектират върху статистиката. Те доведоха до това, че има 128 процентни пункта нарастване на регистрираните досъдебни производства, които са новообразувани и почти три пъти по-висок дял на телесните повреди, извършени при домашно насилие. Това се случи само с премахването на думата „системност“ в дефиницията на престъпление, извършено в условия на домашно насилие от Наказателния кодекс“, каза още  д-р Макева. 

В област Габрово дяловете при видовете заповеди за защита - за незабавна и за постоянна са почти са изравнени. Това означава, че пострадалите не се отказват, не си оттеглят молбите, след като са ги подали. Причините да приключва производството само със заповед за незабавна защита е фактът, че молбите се оттеглят и не се стига до заповед за постоянна защита, обясни експертът. 

„Прави впечатление, че пострадалите лица в страната са средно 25 процента деца. Наблюдавам това от 2005 г. досега, една четвърт от всички заповеди са за защита на деца. В Габрово има по-нисък дял деца, получили защита. Това може да се коментира и като позитивен, и като негативен момент. Общо пострадалите лица, защитени от заповед са 103 жени в Габрово, почти 100 процента са дами, има обаче осем мъже, за които е издадена заповед за защита, защитени са и 15 деца“, съобщи д-р Макева.

Тя смята, че защитените 15 деца от общо 109 защитени не е 25 на сто, както е в страната, и това се дължи вероятно на пропуск от страна на пострадалите при подаването на молби да поискат мерки за защита на децата, които са присъствали и станали свидетели на домашно насилие. Според нея обаче това може да се дължи и на това, че децата може и да не са станали свидетели на насилието. 

„По отношение сигналите на единен телефон 112, миналата година беше пикова по отношение на постъпилите обаждания за домашно насилие. Бях направила прогноза, че ще бъдат 54000, според информацията се оказва, че са били 53051, за Габрово сигналите през 2024 г. са били 641. Ако ги разделим на 12 месеца, ще видим, че средно месечно има 53 сигнала. Тук цифрите, които са важни, е колко от тези сигнала са насочени към спешните служби. Тоест в колко от случаите операторът на съответния спешен телефон е преценил, че трябва да се отзове полиция, здравна, медицинска помощ, общински служител или социален работник, ако се касае за дете“, посочи Благородна Макева. 

В Габрово 480 от 641 сигнала са насочени към спешни служби, като това е голям процент според нея. 135 от всички случаи са насочени към повече от една спешна служба, при тях операторът на телефон 112 е преценил да уведоми освен полицията и Центъра за спешна медицинска помощ. Сигналите, насочени само към една спешна служба са 345. 

„Много е важно общинските служби да следят цифрите и да видят откъде примерно има повторни сигнали за насилие. Така те ще знаят, че след като има повторни повиквания ще могат да анализират къде географски се случва това, ще си направят сметка колко често се налага ползването на кризисни центрове. Това е индикация, че трябва да има кризисен център, има ли повторяемост, има ли голям процент над средния за страната това означава, че администрациите трябва да помислят за създаване на кризисен център и такава социална услуга на терен“, посочи д-р Макева. 

Според нея най-много са сигналите през летните месеци, когато хората са вкъщи, тогава и повторността зачестява, през декември също ситуацията е критична за всички области, Габрово не прави изключение от тази статистика. В Габрово през декември има пик в сигналите към телефон 112. 

„Ако има месеци, в които има висок процент на повторяемост, местните администрации няма как да не помислят за създаването на кризисен център. Добре е да има регионален център, който може и с юристи да се разкрие, за да се работи. Колкото повече се работи тогава, толкова повече хората могат да разберат как да получат помощ“, допълни д-р Макева. 

В областите, в които има до около 100 000 души население, там където има неправителствен сектор, там където има социална услуга, там където има кризисен център, където има регионален център за предоставяне на безплатна помощ, има повече сигнали и заповеди за защита. Това според д-р Макева е така, защото хората знаят, че има кой да им помогне, подават сигнали и търсят помощ.