site.btaОБНОВЕНА Парламентът отхвърли проекторешение за задължаване на МС, свързано с предоговаряне на концесионните договори за добив на злато
Народното събрание отхвърли проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за предоговаряне на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, с цел значително увеличение на концесионните плащания и повишаване на контрола, а при невъзможност, да предприеме действия по прекратяването им. Проектът на решение бе внесен от парламентарната група на „Морал, единство, чест“ и бе отхвърлено след прегласуване с 44 гласа „за“ , 52 – „против“ и 84 – „въздържал се“. Подкрепа предложението на МЕЧ получи, освен от депутатите от МЕЧ и от един народен представител от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и 31 гласа от групата на „Възраждане“.
Пленарната зала отхвърли редакционната поправка, направена от председателя на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов за отпадане на текста от предмета на проекта на решение, свързан с прекратяването на концесиите. Йорданов обясни, че ако редакционната поправка бъде приета, тогава депутатите на ИТН биха подкрепили предложеното проекторешение. Поправката бе отхвърлена с 44 гласа „за“,46 – „против“ и 92 – „въздържал се“.
Във връзка с изискванията на Закона за подземните богатства и с оглед правилното управление на природните ресурси на България настояваме за предоговаряне на всички действащи концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, с цел увеличение на концесионните плащания и повишаване на контрола. При несъгласие за преразглеждане и предоговаряне на плащанията и неизгодните условия от страна на частните дружества концесионери, настояваме за прекратяване на текущите концесионни договори поради явно неизгодни условия, се посочва в предложеното проекторешение.
По време на разискванията Радостин Василев в становище по вносител настоя народните представители да се обединят в подкрепа на решението. Той посочи, че липсва информация за това какъв контрол упражнява държавата върху добива на подземни богатства, предмет на концесионните договори. Осъществяването на контрола се извършва изцяло въз основа на декларираните от концесионера данни, посочи Василев и настоя, че държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната злато, сребро и мед. При извършени одити се установява, че заплатените концесионни такси за добив на злато, ценни и редки метали са средно около 1,5 процента от приходите от продажба на добиваните подземни богатства на частните дружества концесионери. След проверка на ДАНС и прокуратурата се установява, че министри от различни правителства са сключвали допълнителни споразумения към концесионните договори за златните ни находища, изцяло против интереса на България. Тези допълнителни споразумения дават възможност на частните фирми да увеличават допълнително печалбите си, ощетявайки българската държава.
Пример за това е сключеното на 28 декември 2009 г. допълнително споразумение номер 4 към договора за концесия за злато от находището в Челопеч, сключено от министър Трайчо Трайков, както и сключеното през 2015 г. допълнително споразумение от министър Теменужка Петкова, посочи Радостин Василев. По думите му с допълнителните споразумения се намаляват средствата за задължителната минимална екологична програма, както и средствата по задължителната инвестиционна програма, отменен е контролният съвет и достъпът до обекта, намалява се и концесионното възнаграждение, въпреки че добивът на руда многократно е увеличен, а цената на златото е значително повишена, каза Василев.
Ние не знаем какво се добива и какво се изнася от България, добави Василев. Той изтъкна, че в резултат на бездействието на държавата, концесионерите в България са генерирали свръхпечалби през годините, без да бъдат значително повишени приходите от тази дейност в държавния бюджет.
При липсата на средства в държавния бюджет, ние няма към какво друго да се обърнем, освен към това, което е наша собственост, принадлежи ни като държава, заяви Василев и настоя за справедлива за българския народ концесионна такса.
Йордан Цонев, заместник-председател на парламентарната група на "ДПС-Ново начало" заяви, че 120 млн. лв. приходи от концесии в бюджета са твърде малко. Последната ревизия на тази концесия бе правена от тройната коалиция и тогава постигнахме някакви успехи – ние вдигнахме концесионното възнаграждение от 0,5 на 1,5 процента, каза Цонев. Темата за концесиите и за справедливото възнаграждение, което трябва да остава в бюджета и да се ползва от българските граждани – ще се ползва от нашата подкрепа, добави той.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС заяви, че в консолидираната фискална програма, представена от Министерство на финансите, предвижда приходите от концесионните такси да са в размер на 216 млн. лв. 142,7 млн. лв., ще влязат по сметките на Министерския съвет, а 73,5 млн. лв. ще са по сметките на общините, обясни Иванов. По думите му над два пъти се очаква увеличение на събираните концесионни такси за тази година. Затова нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа за предложеното проекторешение, заяви Иванов и обясни, че в Закона за държавния бюджет е предвидено в срок до 30 юни 2025 г. министърът на енергетиката да внесе в Министерския съвет проект на наредба по Закона за подземните богатства, а до 30 септември проект на закон за промени на Закона за подземните богатства, включително с цел актуализиране на концесионните плащания.
Радостин Василев настоя, че трябва да бъдат заложени приходи от концесионни такси в размер на 30% - 40% от печалбата на концесионното дружество. По думите му в противен случай е по-добре да си замразим находищата, отколкото да ги подаряваме на чужди държави. Колегата му Красимир Манов от МЕЧ добави, че дори в държави от Африка таксите са много по-високи и достигат 51%.
Виктор Папазов от „Възраждане“ попита мнозинството дали смятат за нормално факта, че за 2023 г. от „Дънди Прешъс Металс“ са платили 25 млн. лв. концесионна такса. Всички концесии всъщност са рентиерски бизнес, обясни Папазов. Не виждам защо трябва да се притесняваме да прекъснем една концесия, която не е изгодна за България, каза Папазов и посочи, че на 15 февруари „Дънди Прешъс Металс“ са публикували на своя сайт печалбата си за 2024 г. в размер на 243 млн. долара, паричен поток от оперативна дейност 296,8 млн. долара. За миналата година „Дънди Прешъс Металс“ е добило 261 335 унции злато. Цената вчера бе 2917 долара за тройунция злато, ако изчислим тези 261 унции в долари, техният брутен приход е в размер на 762 314 195 щатски долара по борсови цени. По думите му това са 1,490 мрд. лв. подарък към един концесионер.
Колегата му Цончо Ганев също настоя приходите от концесионни такси да бъдат увеличени и българската държава да си върне контрола върху добива на злато. Ганев обясни, че в консолидираната фискална програма не е заложено двойно увеличение на таксите от концесия, а увеличение на приходите от концесия.
Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), който е председател на комисията по бюджет и финанси, обясни, че най-високите концесионни възнаграждения в Европа са до 4% за металите и в България те са 4%, тоест ние сме на тавана на това, което е нормално за Европа, обясни депутатът. Той посочи, че има някакво дежа вю от преди десет години, когато партията на Волен Сидеров е говорила същото. Вие се движите едно към едно по плана Сидеров, добави Добрев и обясни, че у нас от един тон руда се получават два грама злато. Колегите от МЕЧ, и колегите от "Възраждане" възраждат плана Сидеров, обърна се той към опозицията.
/ТНП/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text