site.btaКомисията по политиките за българите извън страната може да бъде трибуна за дискутиране и решаване на проблемите на българските общности, каза Стоян Таслаков

Комисията по политиките за българите извън страната може да бъде една трибуна, където да поканим експерти да дискутираме проблемите и заедно с всички политически сили да стигнем до някакво решение, каза председателят на Комисията Стоян Таслаков по време на форум в пресклуба на БТА в Босилеград. Той беше посветен на опитите за налагане на "шопска нация". Във форума участваха още депутати, дипломати, представители на академичната общност в България.

"Има една приемственост в комисията и ние продължаваме да работим по същите теми, както и предишните Народни събрания. В мое лице имате приятел, който ще поставя винаги вашите проблеми. По темата днес – мисля, че нашата комисия може да бъде една трибуна, където да поканим експерти да дискутираме и заедно с всички политически сили да стигнем до някакво решение, да предприемем действия, защото определено и аз смятам, че не трябва да сме безучастни", каза Таслаков.

Той поздрави присъстващите на форума от името на евродепутата Станислав Стоянов, който скоро беше избран за председател на партията "Европа на суверенните нации” и предаде дарения за Културно-информационния център и сдружение "Глас прес".

Депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова изтъкна, че на днешната среща няма представител на управляващата коалиция в България и допълни, че проблемите, изказани днес, са свързани с необходимостта от целенасочена политика по отношение на съседните на България страни, които омаловажават българското малцинство на своите територии. "Българската държава трябва да поеме курс към целенасочена политика за утвърждаване на правата и съществуването на българите в съседните държави, каквато политика в момента не съществува", допълни народният представител. Нейното предложение, изказано по време на дискусията, беше с приемането на бюджета, стратегически да се развие и програма за утвърждаване и подпомагане на българите, особено в съседните държави.

"Шопска народност и македонска народност няма и това трябва да го казваме навсякъде и дори без повод. Истината е на българска страна. Фалшификации на историята не бива да се допускат", каза депутатът от "Възраждане" Ангел Георгиев.

"Проблемът е сериозен, а зад него стои самата сръбска държава", каза генералният ни консул в Ниш Димитър Цанев. "Има засилен процес в медиите, на научни конференции и симпозиуми. Като цяло има една пропагандна машина, която работи сериозно по темата", добави той. Цанев изтъкна, че българската държава трябва да започне по-сериозна разяснителна кампания на ниво академична общност. "Ние трябва да кажем нещо много важно – има шопи, но те са част от българския етнос. Това трябва да им обясним на тези хора. Докато в България обаче не изкореним невежеството, няма как това да се случи", каза още Димитър Цанев. Той допълни, че в българската дипломатическа служба има достатъчна експертиза, но темата трябва да е обща линия на българската външна политика и тази линия да бъде спазвана. 

"В сръбските медии за България се пише или лошо, или нищо и това е постулат, а целта е да се асимилира българското население", каза още Цанев. Той допълни, че т.нар. шопска нация като експеримент се е "усладил след успехите с изчегъртването на българското самосъзнание в Република Северна Македония", както и с налагането на език, "който едва ли не е изконен от векове насам". По думите му същият този модел се копира и тества и в Западните покрайнини.

Бившият евродепутат Ангел Джамбазки посочи, че прокарването на шопска нация е последователна политика на сръбската държава и припомни процеса на "шопизация" в Косово. Джамбазки повдигна темата за сътрудничеството с Кюстендилската община, която е най-близо до Босилеград, и необходимото взаимодействие на битово ниво между двете общини, както и възможността за налагане на санкции по отношение на хора, които спекулират с темата. 

Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов също говори за проблемите, свързани със защитата на нашите сънародници от другата страна на границата - проблемите с образованието, проблемът с намиращите се наблизо мини и замърсяването на водата в района. "Ценим хората, когато си отидат, а не когато имат нужда от нас", посочи Атанасов.

В началото на срещата доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) припомни, че темата не е нова, а води началото си още от първата половина на 19 в. Той изтъкна зачестилите напоследък публикации в сръбската страна, чиито стремежи, по думите му, "са свързани с това да покажат, че населението в този пограничен район е нещо различно от българите и по-близко до сърбите, като го определят като "шопско" и "торлашко".  Джонев допълни, че този прийом е характерен и за времето, в което се появява концепцията за македонизма. 

"Спекулацията с българската същност на населението се прави днес, дори и от местни "изследователи", посочи още Джонев. "Ние сме казали мнението си по въпроса и предизвикахме ответна реакция, която отчитам като реакция на одобрение в България", каза доц. д-р Джонев. Той се позова и на данни от Националната статистическа служба на Сърбия, според които броят на шопите и торлаците прогресивно нараства, за сметка на общността на българите. 

"Тук са майстори на митовете, които се размножават и всяка година стават все по-силни", изтъкна д-р Валентин Янев от сдружението "Западни покрайнини". Той акцентира, че предстои представянето на четвъртия том на "Съдбата на българите от Западните покрайнини", което ще се случи на 20 март в столичната библиотека. Първият том беше издаден преди 20 години.

"Тезата за шопската нация, която се прокарва в науката, е опасна не само за нас, но и за България", каза по време на форума председателят на Културно-информационния център "Босилеград" Иван Николов. Той посочи, че т.нар. шоплук, сочен от сръбската държава, се простира по онези граници, очертани от сръбската държава по време на Парижката конференция от 1914 г. "Надявам се, че под натиска на обществото Сърбия ще трябва да продължи процеса за еврочленство", каза още Николов. 

По време на форума беше изказано мнението, че нашите сънародници от другата страна на границата нямат нужда от лозунги и от потупване по рамото, а от реална помощ. Винаги става въпрос за финансиране за оцеляване, вместо за общи проекти за развитие, посочиха участници в срещата. Поставен беше и въпросът за възможност за участие на нашите сънародници зад граница с малка квота в Народното събрание.