Сега повече от всякога България се нуждае от политическа стабилност, от работещи в синхрон парламент и правителство и ефективно социално сътрудничество за споделени отговорности за трудните решения. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на Юбилейната национална конференция „За сигурно бъдеще в зелените и дигитални промени“ по случай 35 години от учредяването на синдиката. Форумът е под надслов „За сигурно бъдеще в зелените и дигитални промени“ и се провежда в Националния дворец на културата днес.
Присъединяването към еврозоната е ключова предпоставка за постигането на целите по отношение на ръст на доходите, заяви Димитров. Присъединяването към еврозоната и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са фактори, които ще стимулират допълнително икономиката ни през следващите години, добави той. По думите му това е важно на фона на пренареждането на дневния ред на света.
Чрез социалния диалог и колективното договаряне можем да изградим сигурност за работещите, независимо от неясното бъдеще в тази нова реалност, заяви президентът на КНСБ.
Най-острият ни проблем е размахът и дълбочината на бедността, каза Димитров. Той отбеляза нарастването на социалните неравенства, разделението и социалното изключване. И увери, че ръстът на доходите е най-важният приоритет, за който ще работи синдикатът.
Според Димитров през последните години има подобрение на ситуацията с доходите, което се дължи на прилагането на новия механизъм за определение на минималната работна заплата (МРЗ). По думите му този механизъм е позволил МРЗ да отчете ръст от 52%. Има увеличение и на средната работна заплата от 45,7%, добави Димитров. Той обаче обърна внимание, че все още не се приема в България да има „заплата за издръжка“. „Заплатата за издръжка“ е крайъгълен камък в процеса на транспониране на директивата за адекватни минимални работни заплата, коментира синдикалният лидер. КНСБ ще продължи тази битка, увери той.
КНСБ ще настоява до средата на 2025 г да се приеме в тристранния съвет Национален план за действия за насърчаване на колективното трудово договаряне на заплащането на труда с цел постигане на 80% покритие на работещите в срок на пет години, обяви Димитров. От синдиката очакват и ежегодно национално договаряне на МРЗ за страната по взаимно договорени, както и законово гарантирани критерии договаряне по икономически дейности на стартови минимални заплати по основни категории персонал. КНСБ ще настоява и за препоръчителните индекси за ежегодното им нарастване. Колективното трудово договаряне да бъде на ниво предприятия на заплатите, каза Димитров.
КНСб ще се бори ежегодно за минимум 10% увеличение на работните заплати във всички икономически дейности в следващите три до пет години, посочи още президентът на синдикалната организация.
Относно Зелената сделка Пламен Димитров каза, че с тревога наблюдават процесите на деиндустриализация на икономиката, загубата на конкурентоспособност, обедняване на гражданите и дефицит на независимост, вследствие на ограниченията, наложени от зелената трансформация. КНСБ участва в създаването на проекта на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) на директивата за справедлив преход, която да гарантира, че работниците няма да платят цената на зеления и дигитален преход, припомни президентът на синдиката.
КНСБ, съвместно с индустриалните федерации, ще настоява да се разработи национална индустриална стратегия, която да постави акцент за ускорена дигитализация и въвеждане на изкуствен интелект в производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност, въвеждане на кръгови модели на производство и икономически целесъобразна декарбонизация, оповести също Пламен Димитров.
Според президента на КНСБ основен въпрос е как изкуственият интелект (ИИ) ще бъде контролиран и управляван от човека в условията на непрекъснатото му приближаване до човешкия умствен капацитет. Настояваме за въвеждане на нови механизми за защита на трудовите и синдикалните права, които да отговорят на предизвикателства на дигиталната ера, каза Димитров. Необходимо е прилагане в българското законодателство на Акта за изкуствения интелект на ЕС и Директивата за платформите работници. „Не може алгоритъм да ни уволнява“, каза също той. КНСБ, заедно с ЕКП, настоява за изработването на директивата за алгоритмичния мениджмънт на работното място, обяви Димитров. Той добави, че синдикатът ще иска правилата за използване на ИИ да бъдат включени в обхвата на колективното договаряне като елемент от съвременните трудови отношения.
В Кодекса на труда да се въведе постоянен механизъм за подкрепа на заетостта на предприятия, с намалено производство и продажба, поради временни пазарни шокове, заяви също Димитров. И уточни, че става въпрос за мярка, подобна на 60/40, за запазване на работните места при икономически кризи. В речта си президентът на синдиката каза, че инфлацията продължава да е проблем за домакинствата, а издръжката за живот расте.
Димитров посочи като проблем нарастващия популизъм и „надигането на крайната десница“ у нас и в Европа, като счита, че това заплашва основополагащите принципи на демокрацията и правата на работещите. Той спомена и новите предизвикателства вследствие на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп и кръга от представителите на технологичните компании около него.
В заключение Пламен Димитров заяви, че КНСБ е най-голямата национално представителна организация на работници те и служителите в България, с 300 000 синдикални членове. Той благодари на активистите на синдиката.
/ЛРМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
