Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) стана незаобиколим фактор в обществено-политическия и социално-икономическия живот на страната, защото успяхме да участваме активно, с конкретни предложения и с ясни виждания, за реформите, които трябва да се случат. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за БТА по повод 35 години от основаването на конфедерацията. Синдикатът ще отбележи годишнината с конференция днес, участие в която ще вземат министри, работодатели, български и международни експерти. Форумът ще се състои в Националния дворец на културата (НДК) от 12:00 ч.
През тези 35 години не всичко стана така, както трябваше, например приватизацията, коментира Димитров. Реформата в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия модел обаче показва устойчивост. Има добри стъпки и в образованието, заяви президентът на КНСБ. Най-неуспешната реформа е в здравната система. В индустрията също някои сектори имаха успешна трансформация, посочи той. През всичките тези години сме били в сърцевината на всичко, което се случва, обобщи Димитров. По думите му синдикатите са група за натиск, която се вслушва в своите членове и в работещите хора. Според него най-належащо е да се мисли за повишение на доходите, да се вдигне покупателната способност на населението.
По данни на Евростат коефициентът на заетост е близо 77% в България, бизнесът може да си позволи по-високи заплати. И затова съм умерен оптимист, че ще постигаме от 10-12% до 15% ежегоден ръст на доходите в следващите пет години, заяви Димитров.
Следва цялото интервю:
Г-н Димитров, КНСБ отбелязва 35 години от създаването си. Как оценявате ролята на синдиката за постигането на по-добри права и възнаграждения за работещите през годините?
- Преди 35 години, в зората на демокрацията, имаше много сериозни размествания в синдикалния свят, създадоха се нови профсъюзи. КНСБ е един от ярките символи в Източна Европа на успешно реформирал се синдикат, запазил своето влияние. Станахме и сме незаобиколим фактор в обществено-политическия и социално-икономическия живот, защото успяхме да участваме активно с конкретни предложения, с виждания за реформите. Не всичко стана както трябва, например приватизацията. Но има реформи, които показват устойчивост, например тази на пенсионния модел. С всичките му кусури, тристълбовият модел работи. Той е плод на тежка реформа, която с наше съществено участие се случи. Така днес няма заплаха да не бъдат изплатени пенсиите. Има спор какъв размер да са те, с колко да бъдат увеличени. Вървим напред, с добри стъпки, в образованието. Най-неуспешната реформа е в здравната система. В индустрията също има добри модели на трансформиране на големи сектори. Тя генерира около 25% от брутния вътрешен продукт на страната.
През всичките тези години КНСБ бе в сърцевината на всичко, което се случва. Не сме били винаги успешни или прави, но времето показа и доказа, че КНСБ не само е най-успешният синдикат в реформирането си, но стана и най-голямата организация в България с около 300 000 членове. Синдикатите са група за натиск, слушаме какво ни казват хората и полагаме усилия, за да отговорим на техните очаквания.
По-трудно ли се защитава доверието на работещите в условия на политическа криза, каквато имахме през последните години?
- Безспорно е по-трудно. За последните три години си поставихме за цел да компенсираме инфлацията, която е „отхапала“ голяма част от нашите доходи. Ръстът на минималната заплата и на средната надмина общата кумулативна инфлация, която е около 30%. Изключваме обаче някои цени на продукти, чиято цена е необяснимо висока, например при млечните продукти.
Това ли е най-голямото напрежение в момента, че равнището на доходите в България не може да достигне европейското?
- Със сигурност това е голям проблем. Покупателната способност тревожи хората. Ръстът на ключовите стоки трябва да бъде непременно овладян, ако искаме да успокоим обществото. Защото въпреки увеличението на заплатите, у българина остава усещането, че е по-беден.
Какви са основните искания на КНСБ за Бюджет 2025 г.?
- Темата за размера на минималната заплата остава сред най-важните за нас. Ето защо настояваме Директивата за адекватни минимални заплати тази година най-накрая да се транспонира. Трябва да се разпишат механизмите за колективното договаряне на заплатите.
Настояваме за хоризонтална политика по доходите и 10% увеличение на заплатите в обществения сектор. В частния сектор има между 8 и 12% ръст, а дори и 14 на сто спрямо публичния. И няма как да се твърди, че бизнесът е постигнал някакви предели и не може да плаща повече. По данни на Евростат имаме близо 77% коефициент на заетост. И затова съм умерен оптимист, че ще постигаме от 10-12 до 15 процента ежегоден ръст на доходите в следващите пет години, докато приближим 70-75% от средните за Европа нива.
Как дигиталната трансформация променя пазара на труда, има ли риск за работещите?
- Този въпрос е свързан с това доколко съответните бизнеси прилагат и инвестират в технологични решения. Към работещите вече има различни изисквания. Затова и КНСБ е доставчик на обучения за дигитални умения чрез ваучери. Опитваме се да убедим хората да се учат, да надграждат. Те трябва да знаят дори, че тези умения ще им позволят за известно време да запазят работните си места, защото през следващите пет години, например, това може да не е достатъчно.
България не е готова за процесите по промяна на пазара на труда и за това трябва по-сериозен разговор. Вниманието трябва се насочи към обучения на възрастните. Най-прекият път е през създаването на секторни фондове за квалификация и преквалификация по икономически сектори между синдикатите и работодателите. Такива примери има в държави като Германия. Те помагат на работната сила да се адаптира по-бързо и да развие практически умения. За да се случи в България това, са нужни законодателни решения и политическа воля. Имаме подготвени предложения, но няма политическа воля за това. Сега обаче е моментът, особено за тези сектори, в които навлиза изкуственият интелект.
Как виждате ролята на младите хора в тази адаптация, а и изобщо в развитието на пазара на труда?
- Има фундаментален сблъсък между очакванията на младите и начина, по който работи икономиката. Според мен социалните мрежи създават усещане за моментен свят, който кара младите да искат нещата да се случват бързо и достатъчно добре за тях - бързи доходи, бърза професионална реализация. Трябва икономиката да отговори на тези очаквания по някакъв начин, защото, макар и със застаряващо население, младите са съществена част от работната сила. Така че ние трябва да търсим и да намираме начини, по които техните желания да се разбират по-добре.
/МК/
news.modal.text