site.btaОБНОВЕНА БТА дава примери, които се надяваме да вдъхновяват и други институции и българите изобщо, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

На днешния 16 февруари Българската телеграфна агенция (БТА) отбелязва 127 години от своя първи бюлетин с новини, като представя преобразения облик на агенцията. С това националната информационна агенция на България дава няколко примера, които се надяваме да вдъхновяват и други институции и българите изобщо. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на събитие в Националния пресклуб в София по случай 127-ата годишнина на агенцията.

БТА посреща 127-ата си годишнина с читалня за архивите, свой шрифт и обновена новинарска стая.

Вълчев посочи, че първият пример, който дава БТА, е, че обновленията и подобренията могат да стават с малки стъпки, според силите на всеки. На входа на новия Информационен център на БТА, който нарекохме "Читалня", е творбата на проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, която се нарича "Твоята публика", обясни той. Вълчев уточни, че творбата представя лица, чиито очи светват, когато зрителят се движи. Това е символ, че единственият начин да те забелязват, е да не спираш да се движиш, макар очите на едно от тези лица никога да не светват – знак, че винаги има поне един, когото нищо не може да раздвижи и винаги от нещо няма да бъде доволен, заяви Вълчев. Както пише Алберт Айнщайн на сина си: "Животът е като каране на колело – за да запазиш баланс, трябва да се движиш", посочи той. И подчерта, че вече четири години БТА не спира да се движи. 

През последните четири години БТА го прави по няколко начина, отбеляза той. Със собствени сили - с назначените служители по поддръжката, които ремонтират вече четвърта година помещение по помещение, включително тези, в които наредихме архивите, каза Вълчев. Той посочи и трите конкретни стъпки, с точни и ясни изчисления за финансиране от държавния бюджет, за персоналната мобилна и компютърна техника за репортерите, кореспондентите и редакторите. Генералният директор добави и изграждането и поддържането, съгласно закона, от системния интегратор “Информационно обслужване” АД, на нова интернет страница и съвременна информационна и комуникационна инфраструктура с гарантиране на киберсигурността, както и за закупуване на електрически и хибридни автомобили. Използването на различни програми също беше откроено от Кирил Вълчев.

По проекта “Красива България” БТА през 2023 г. първо изгради паркинг в занемарения заден двор на сградата и външен асансьор до фасадата, който стига и четвъртия етаж, където е Националният пресклуб в София, припомни генералният директор на БТА.

През 2024 г., отново по “Красива България”, Агенцията направи възможен достъпа за хора с увреждания до всички части на сградата в София и почисти и освети в различни цветове фасадата на сградата, като посрещаме 127-ата годишнина с българското знаме на емблематичното лице на БТА на бул. “Цариградско шосе” 49 - символ, че можем да се гордеем с България при всяка малка стъпка, с която я градим, заяви Вълчев.

Отново на “Красива България” разчитаме да одобри проектите ни за подмяна на стария малък асансьор от другата страна на сградата и за обновлението на изглеждащите не добре общи пространства - коридорите, стълбите, вратите и тоалетните, като със собствени сили ще направим и поддържаме озеленяване с единна обща визия, каза той.

По Плана за възстановяване и устойчивост БТА оборудва помещения за библиотеката и архивите от 16 февруари 1898 г. до наши дни с център за цифровизацията им, която ще приключи през 2026 г., информира също генералният директор.

Разчитаме на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за най-мащабния проект на БТА - “Светът на новините”, обяви Вълчев. И обясни, че се цели продължаването на обновлението на сградата на БТА в София с модерна климатизация и панели на покрива за производство на собствена електроенергия, преобразяване на околното пространство с градина, „в която представяме символни места от света, и създаване на Музей на новините с партньор Националния политехнически музей“. Проектът е вече включен в основния списък на одобрените от Столична община приоритизирани проектни идеи за интегрирано градско развитие, подчерта генералният директор на БТА.

Вторият пример, който БТА дава на 127-ата си годишнина, е за съхраняването на паметта на България, отбеляза Вълчев. Защото, както казва латинската сентенция: днешният ден трябва да бъде ученик на предходния. А вчерашните новини са най-добрите учители, добави той.

Прашасалите бюлетини на БТА, първият от които е от 16 февруари 1898 г., които бяха на тавана, вече са в модерни климатизирани помещения, обяви Кирил Вълчев. Той разясни, че вече бюлетините до 1920 г. са подредени в отделно помещение с още по-прецизна климатизация. Бюлетините, заедно с архива на списанията, издавани от БТА, общо около 5 300 000 страници. Отделно подреждаме уникалния тематичен архив на хартия - приблизително 2 750 000 материала, каза още Вълчев. Подредихме на специални стелажи и с прецизна климатизация най-богатия фотоархив на България, в който има около 1 800 000 собствени снимки на БТА, добави той.

БТА вече ще може да използва и подредената в ново помещение библиотека от около 90 000 книги, като моята амбиция е да се опитаме да възстановим редовното ѝ попълване със специализирана литература в сферите, в които правим новините, заяви също Вълчев.

При подреждането открихме смятаните за загубени бюлетини от 1903 г., от които научаваме как светът е определял в новините като българско, разбира се, Илинденско-Преображенското въстание, съобщи също генералният директор на БТА. Той посочи още една подробност от този богат свят от миналото на агенцията. „Но не можахме да открием още около 3000 тома с бюлетините на Международна информация от 1974 г. до 1979 г.“.

На мястото за тях и резервното място, съгласно архивните изисквания, можем да подредим още архиви и затова се обръщам към всички, които пазят свидетелства от историята на БТА, да ни ги предоставят, каза също Кирил Вълчев.

Най-сетне извадихме от чувалите учрежденския архив. И аз разбрах, че съм не 27-мият, както се смяташе при моя избор, а 37-мият директор на БТА, заяви още в изказването си Вълчев.

Третият пример, който БТА дава на 127-ата си годишнина, е, че България има нужда от общност с повече непрекъснато сътрудничество и общуване, обяви той.

Правим го с обновената Новинарска стая (нюзрум), в която вече има условия за подобрена организация на работа с непрекъсната комуникация между всички звена на агенцията, съобщи Вълчев. Защото прекрасната голяма зала на последния етаж на агенцията през годините беше преграждана с дограми и така отделните редакции се бяха изолирали една от друга, а някои направо се бяха пръснали в различни стаи, посочи той. Така се беше загубило непрекъснатото общуване и възможността за бърза реакция за вътрешните български измерения на някоя международна новина или неочакван политически аспект на някое спортно или културно събитие, например, обясни също Вълчев. Той добави, че сега в центъра на Новинарската стая вече има маса - октагон, с място за дежурен главен отговорен редактор от всяка от осемте редакции на агенцията: "Вътрешна информация", "Международна информация", "Балкани", "Икономика", редакцията за знание и култура ЛИК, "Спорт" и "БГ Свят" - за новините от българите по света. А непосредствено до тях вече ще седят още четирима дежурни редактори от "Архиви" със справочния отдел, фоторедакцията, видеоредакцията и "Социални мрежи", разясни още Вълчев.

На общата новинарска маса в нюзрума заедно ще седят специализацията и сътрудничеството, традицията (текст и фото) и модерното (видео, инфографики, социални мрежи, изкуствен интелект), каза също генералният директор. Планьорките един път дневно на практика ще бъдат постоянни, посочи той. Така БТА ще даде пример, че в България можем да работим непрекъснато заедно като общност, обобщи Вълчев.

Четвъртият пример, който БТА дава на 127-ата си годишнина, е с все по-разширяващият се достъп до знанието за днешния ден, осигурявано от медиите, обяви генералният директор на медията. Днес представяме физически измерения на този достъп с новата читалня и входовете с рампи и асансьора, пригодени за хора с увреждания, каза Вълчев. Но първите стъпки към това ново разбиране за достъп до истинските новини направихме още преди три години със свободния достъп до платените дотогава новини, защото в света на свободната лъжа свободна трябва да бъде и истината, посочи той.

Миналата година прибавихме свободен достъп на интернет страницата на БТА и до възстановеното списание ЛИК, чийто хартиен вариант изпращаме безплатно до повече от 300 национални и регионални библиотеки, университети и културни и научни институции, съобщи генералният директор на БТА.

Достъпът до знание за днешния ден намери израз и в разширяващата се кореспондентска мрежа с национални пресклубове на БТА, които дават равноправно присъствие в новините и в общите разговори на българите в страната и чужбина, отбеляза още Кирил Вълчев. За последните четири години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. От тях 27 се намират във всички областни градове, обобщи генералният директор. В необластните градове Казанлък, Петрич, Самоков, Свищов и Троян те са пет на брой. Осем са извън страната - в Анкара (Турция), Белград (Сърбия), Босилеград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова) и на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида. Два от пресклубовете са непостоянни - на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ по време на плаванията му до Антарктида и назад, и Национален пресклуб на книгата по време на панаирите на книгите в различни градове на България, заяви генералният директор.

БТА осигурява свободен достъп до новините на 50 национални новинарски агенции благодарение на договори за безплатен обмен на информация с конкретни клаузи, сключени през последните четири години, които се прибавиха към договорите за платени новини на пет глобални информационни агенции, заяви Вълчев. БТА стана и седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ), която е също средище за новини от региона, добави той.

В изказването си Кирил Вълчев акцентира и върху труда на журналистите. Огромната отговорност на медиите, като носещи знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата, каза той. И затова си струва да помислим дали не е правилно още с държавния бюджет за тази година средната работна заплата на журналистите в обществените медии и експертите в Съвета за електронни медии да бъдат приравнени със средните заплати за учителите, заяви той. И подчерта, че България само ще спечели от по-качествена журналистика, защото най-важни за истинното знание за днешния ден са хората, които информират за него и затова преди инвестициите в изкуствения интелект, трябва да правим вложения в естествения интелект. Затова в БТА в момента всеки пети служител е студент, докато преди четири години всеки пети беше работещ пенсионер, отбеляза Вълчев.

Петият пример, който БТА дава днес, е с представянето на единен облик, от който има нужда и цялата ни страна, каза още генералният директор. Правим го с новия шрифт ЛИК, наречен на възстановеното списание на БТА. Той е създаден на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий, по поръчка на БТА от Националната художествена академия, посочи той. Вълчев обясни, че БТА ще предостави шрифта ЛИК за свободно ползване от всички публични институции на България в името на постигане на единен облик на страната ни. 

Архивите с паметта от новините на България и света наредихме в някогашния стол, по-късно даван под наем ресторант, а "Читалнята" е на мястото на някогашния банков офис, каза в края на изказването си Вълчев. Това е хубав символ, че за духовното можем да намерим място и там, където сме виждали възможност само за материални неща, посочи той. „Но нищо не става, ако Бог не е с нас и обратно - както казва свети апостол Павел в посланието си до римляните - “Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?”, каза Вълчев. Слава Богу за всичко!, обобщи Вълчев. Обновените пространства ще бъдат осветени от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, каза също генералният директор на БТА.

Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил е сред гостите на днешното събитие. На годишнината присъстват председателят на Народното събрание Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна Йотова, министри, депутати, представители на институции и др.