site.btaВ Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който откри местната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик. Той подчерта, че за провеждането на дискусията се избрани дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, който започва през 1976 г. и архивите на БТА пазят много свидетелства за него през тези години. 

"И снощи на откриването на фестивала достъпът до пълната зала беше свободен и безплатен, каквато е традицията. Това става на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа", каза Вълчев. Той припомни, че концертите на симфоничния оркестър в Пазарджик са също безплатни всеки четвъртък, а симфоничният оркестър в града се издържа от общината. Това е още един добър пример за осигуряване на достъп до култура, какъвто има и със симфоничния оркестър в Сливен, подчерта генералният директор на БТА.

Международният фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов” започна с програма, която показва, че лесният достъп до култура в България винаги е съчетавал българското с идващото от останалата част на Европа - след рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров прозвучаха Концерт за пиано и оркестър No. 5 на Лудвиг Бетовен и симфоничната поема “Макбет” на Рихард Щраус, каза Вълчев. Като пример за вековната традиция млади българи да се учат в други европейски страни и да се завръщат в България, пренасяйки в родните си места най-доброто от културата на останалите европейски народи, Вълчев посочи 26-годишния пианист Емануил Иванов, който беше солистът на концерта от Бетовен. Той е роден в Пазарджик, но е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам и често свири в България. 

Такъв пример е и маестро Георги Атанасов, чието име носи залата с един от малкото органи в България, в която се провежда фестивалът, припомни генералният директор на БТА. През 1901 г. Атанасов заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт в консерваторията в Пезаро, две години по-късно завършва с титлата „маестро ди музика“ и се завръща в България, за да играе значителна роля в българския музикален живот. 

Проф. Иван Спасов, чието име носи фестивалът, който, след като завършва Българската държавна консерватория в София, специализира във Варшавската консерватория оркестрово дирижиране и композиция, в много от произведенията си съчетава европейски авангардни композиционни похвати с български фолклор, също е пример за тази вековна традиция, допълни Вълчев. 

Генералният директор на БТА припомни още, че Константин Величков, чието име носи театърът в Пазарджик, е роден в Татар Пазарджик на 1 януари 1855 г. Баща му Величко Петков-Кюркчията, един от видните градски първенци, го изпраща да учи във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград и след завръщането му в България той превежда Шекспировата драма „Макбет“ и Дантевата „Божествена комедия“, както и творби на Софокъл, Теокрит, Хораций, Франческо Петрарка, Молиер, Хайнрих Хайне, Александър Пушкин, Николай Некрасов.

Пазарджишкият театър също е пример за разбирането на българите, че всеки трябва да има лесен достъп до културата, каза Вълчев. По думите му от основаното тук през 1862 г. читалище „Виделина“, чието име идва от “видело“, тоест „светло“, се развива един от най-старите театри в България, построен със средства, събирани доброволно от гражданите, като през 1870 г. във „Виделина“ е първото представление „Многострадална Геновева“, а през 1892 г. е закупен павилион от Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив и от следващата 1893 г. представленията се играят в него до 1904 г., когато е построена новата сграда на читалището. От 1922 г. градската управа отпуска субсидии за театрални представления и за заплати на ръководителите, допълни Вълчев. 

"От читалище „Виделина“ се развива и Пазарджишкият исторически музей - един от водещите и най-стари музеи в България, създаден през през 1911 г. От музея се развива основаната през 1966 г. Художествената галерия „Станислав Доспевски“, която носи името на също свързания с живота си в Пазарджик в къща по негов собствен проект (днес музей) възрожденския художник Станислав Доспевски - родоначалник на светския реалистичен портрет. Негов следовник на художественото поприще е друг знаменит пазарджиклия - Райко Алексиев, който е един от най-големите български карикатуристи, основал през 1932 г. седмичния вестник „Щурец“, каза още Кирил Вълчев. 

Той подчерта, че благодарение на много личности и разбирането на местните управници, че съгражданите им трябва да имат достъп до културните достижения на Европа, Пазарджик се превръща от основаното през XV век като селище за малък пазар в едно от културните средища на България. 

Според генералния директор на БТА един от най-ярките примери за събирането в едно на българското с идващото от другите краища на Европа е творчеството на също родения в Пазарджик поет Теодор Траянов, който също съчетава родно и чуждо образование като завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет и Висшето техническо училище във Виена, където се дипломира като архитект. В литературната критика за него ще прочетем, че като родоначалник на българския символизъм Траянов постига в творчеството съчетаване на универсалното и индивидуалното на българския дух, допълни той. 

БТА също дава принос за по-добър достъп на българите до културата с постоянна информация в своята специализирана емисия за знание и култура ЛИК и такива разговори в 42-та национални пресклубове в страната и чужбина като настоящия по проекта "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" в Пазарджик, посочи Вълчев.

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС, подчерта Вълчев. Той посочи, че обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, каза генералният директор на БТА.

"На откриването на проекта във Велики Преслав бе дискутирано включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа", каза Вълчев. В Монтана конференцията се проведе на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанезиум. Така Монтана е българският принос в разбирането за съвременния град, като едно от нещата, които ни свързват в Европа. В Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес, страната ни е пример за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва. Градът е и пример за това да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България, подчерта Вълчев.

В Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия, конференцията представи българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий, говорихме за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към други, разказа Вълчев. В Перник е дискутиран българският принос в съвременна Европа с примера за съхраняване на традициите, част от които е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, добави генералният директор на БТА.

Във Видин разговаряхме, че приносът на града в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство, каза Вълчев. Той допълни, че принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света. Там конференцията по проекта се проведе на 29 януари, когато през 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев. 

 Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, допълни генералният директор на БТА.