site.btaПриносът на Видин в Европа са мостовете на разбирателство, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Приносът на Видин в Европа са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на откриването на организираната от Агенцията местна конференция "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", която събира представители на местната власт и образователни институции в Националния пресклуб на БТА във Видин. 

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия (ЕК) цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите, и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в Европейския съюз (ЕС), посочи той.

Избрахме края на януари за разговора във Видин, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство, заяви Вълчев. Той припомни, че на 24.01.2007 г. Народното събрание ратифицира споразумението между България и Румъния за изграждане на нов мост над река Дунав. Този мост, който е вторият над реката между България и Румъния, е наречен “Нова Европа” и от 2013 г. е отворен като част от европейските транспортни мрежи, като е финансиран основно от ЕС. Мостът “Нова Европа” е материален израз на разбирателството между България и Румъния, което в ново време намира израз в Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан също в края на януари, на 27-ми 1992 г., отбеляза Кирил Вълчев.

Той припомни, че с месец януари свързваме и свободното движение през този мост без гранични проверки, които отпаднаха от този месец тази година след пълноправното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство и през сухоземните граници. През януари - на 26-ти 2000 г. - Европейската комисия предлага България и Румъния да бъдат извадени от „черния“ списък за Шенгенски визи.

Мостовете на разбирателство, които имат своите символи във Видин, не са само към Румъния, подчерта генералният директор на БТА. Вчера на 27 януари беше отбелязана 80-ата годишнина от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц-Биркенау“ по време на Втората световна война, като тази дата е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста с резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН), каза Вълчев.

Той посочи също, че именно във Видин е втората по големина синагога в страната, построена през 1894 г. и реставрирана в наши дни. Тя е един от символите на България като страната, спасила своите евреи, включително от еврейската общност във Видин, докато останалите европейски страни са оставили евреите си да бъдат убивани в концентрационни лагери като “Аушвиц-Биркенау“, заяви Кирил Вълчев.

Директорът на Агенцията припомни, че България е спасила близо 50 хиляди живота, въпреки че е била в коалиция с Германия и приела подобни на нейните антисемитски закони, което прави спасението още по-значимо. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста “Яд Вашем”, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата на “Яд Вашем” със записани нула жертви е България. Вчера беше ден за почит към 5 860 000 евреи, колкото според изследванията на “Яд Вашем” достигат жертвите на Холокоста, сред които и 11 343 от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско, депортирани по германска инициатива и нареждане от тези земи с българска администрация, която не успява да се противопостави на депортацията и скърбим за това, каза още Вълчев.

Той подчерта, че днес Видинската синагога е културен център, наречен на Жул Паскин - една личност, която също е символ на мост, който събира различията. Роден във Видин българин по рождение и поданство, евреин по етнос, австриец и германец по образование, американец по гражданство и дом, французин по школа и също дом - този живописец и график от Парижката школа, наричан “Принц на Монпарнас”, е истински пример за европейското единство в многообразието, каквото е мотото на ЕС. С Видин всъщност се свързва първият символен мост на новоосвободена България с Европа в края на XIX век - първият български екзарх и после видински митрополит Антим Първи, чийто мавзолей се намира в двора на Видинската митрополия. Той е човекът, който става председател на Учредителното събрание в Търново, приело през 1879 г. по европейски образец една от най-модерните конституции. В нея значително място се отделя на правата и свободите на гражданите, които са онзи мост на разбирателство в ЕС и днес, за което значим принос има и Видин, посочи Кирил Вълчев.

Относно проекта, който БТА изпълнява -  "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", директорът на Агенцията коментира, че обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос.

За какъв принос на Видин в ЕС можем да говорим? Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите, припомни Кирил Вълчев. На откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа, каза още директорът на Агенцията.

В Монтана - на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанезиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град, като едно от нещата, които ни свързват в Европа. Понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, добави Вълчев.

Той отбеляза, че в Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България.

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование, като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години, каза също Кирил Вълчев.

Той посочи и Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като в тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от които е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, добави генералният директор на БТА.