BOBSTH 14:42:32 12-07-2019
AM1441BO.010
изкуство - художник - Радосвета Желязкова - интервю
Радосвета Желязкова: Арт феновете
нямат нужда просто от едно произведение
на изкуството - те желаят целия артист
София,12 юли /Йоана Александрова, БТА/
Творецът става атрактивен, когато установи емоционална връзка с аудиторията. Публиката желае да бъде вдъхновявана и ангажирана, не само с очите и ушите си, но и със сърцето, заяви в интервю за БТА художникът Радосвета Желязкова. Арт феновете нямат нужда просто от едно произведение на изкуството - те желаят целия артист, допълни тя.
Радосвета Желязкова е многопластов художник. Фокусирала се е в работата с маслени бои и свободно се движи в различни и понякога абсолютно противоположни стилове и гами в изобразителното изкуство. Мечтае да се занимава с рисуване от малка, но родителите й я насочват към по-сериозна професия. Въпреки това, Радосвета остава вярна на любовта си към изкуството и продължава да твори в свободното си време. Работата в държавна институция и грижите за семейството не й пречат редовно да участва и печели изложби и конкурси в цял свят. Получава художествено образование в Националната художествена академия в София и в Академия по изкуствата "Риачи" във Флоренция.
Успешно продава изкуството си навсякъде по света, като нейни картини са включени в много албуми, частни и публични колекции. Радосвета Желязкова редовно е отличаван артист на много международни форуми и конкурси, някои от които "Clebrating the Genius of Women" в Орландо, САЩ , Visionary Art Award 2018 в Москва, World Wide Art Show в галерия "Caelum" в Манхатън, Ню Йорк, Accademia Riaci във Флоренция, "Twitter Art Exhibit" в Австралия и Единбург, както и много други. Радосвета се появява и на корицата на специалното издание на британското списание за съвременно изкуство "Peripheral ARTeries" през юни тази година.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Как попаднахте на корицата на "Peripheral ARTeries" и на първа страница на албума TAE19 /Twitter art exhibit 2019/ ?
Отговор: От списанието "Peripheral ARTeries" са разбрали за мен през социалните мрежи и двете ми официални уеб страници. Поддържам два сайта, като единият е основният ми, а другият е създаден специално, за да представя изкуството ми за деца, което е в доста различен стил от останалата ми работа. От изданието ми писаха и ме помолиха да им пратя снимки на различни мои картини, получих и въпроси за интервю. Впоследствие разбрах, че са решили да ме сложат на корица.
Относно албума на Twitter, социалната мрежа организира ежегодно благотворителна изложба, в която стотици хиляди артисти от цял свят участват със свои оригинални рисунки. Експозицията всяка година е в различна точка на планетата и с различна кауза. Избраните изображения се издават в специален албум посветен на събитието. За втори път изпращам свои работи за благотворителния конкурс и тази година и за мен беше изненада, когато видях, че картината ми "Дон Кихот" е публикувана на първата страница на каталога, заедно с логото на Twitter.
Въпрос: Какъв е твоят път в изкуството? Как започнаха да ти се случват нещата?
Отговор: Израснах в Пловдив и от малка посещавах школи по рисуване в читалищата в града. Естествено, исках да уча в художествено училище, но тогава майка ми реши вместо мен, че ще се явявам на изпити с класическите предмети математика, български език и литература. Аз самостоятелно продължих да ходя на частни уроци по рисуване, но, за съжаление, датите на изпитите съвпаднаха и не можах да се явя. Случайно или за късмет се случи така и аз продължих да уча в хуманитарна гимназия. След това завърших маркетинг, а после международни отношения в Италия. С връщането си в България започнах работа по европейски проекти. Но паралелно с останалите ми ангажименти никога не съм спирала да рисувам, да правя изложби и да участвам в международни конкурси, много от които печелех. Поръчките ми също доста се увеличиха, често ми се налагаше да пътувам извън страната и след като се появиха и децата ми осъзнах, че вече няма как да съчетавам всичко и трябва да направя избор кое да е основното ми занимание. Не ми отне повече от десет минути да избера рисуването, разбира се.
По онова време нямах художествено образование. Спечелих конкурс, организиран от художествената академия във Флоренция, който беше на тема "национален костюм", и така получих едногодишна стипендия там. Картините ми бяха направили много голямо впечатление и три от тях все още са изложени в академия "Риачи". Когато рисувах народните носии се замислих, че погледите от портретите привличат прекалено много вниманието на зрителя, а моята цел беше да акцентирам върху костюмите. Хрумна ми да ги нарисувам без лица, за да изкарам на преден план непреходното - културата и традициите ни. Така естествено поставих фокуса на внимание точно, където исках. Разбира се, портретите без лица предизвикаха голямо суетене и чудене у хората, много от тях ме питаха защо е така, получих и негативни коментари. За мен пък беше любопитно да наблюдавам и анализирам този процес.
Редовно участвам и във фестивали, конкурси и проекти, основно в чужбина. В България не съм установила много професионални контакти. Просто така се е случило. В чужбина нещата се получават от само себе си и ми е лесно и приятно да работя с чуждестранните си колеги и клиенти. По всякакъв начин се старая да презентирам себе си и творчеството си, било то онлайн, в личен контакт или чрез изложби. Цялата организация управлявам сама, въпреки че според много хора това не е работа на човека на изкуството, но ако трябва да бъдем честни е основното условие, за да се продава успешно приживе.
Съществува масова заблуда сред артистите /не само в България/, че изкуството говори само за себе си. За тях да покажат картините си в социалните мрежи, уебсайт, блог или в изложбената зала е повече от достатъчно, за да привлекат вниманието, да умножат аудиторията си и в крайна сметка да стигнат до продажба. Целият ми опит на арт пазара досега показва, че това е мит. Арт феновете нямат нужда просто от едно произведение на изкуството - те желаят целия артист /художник, изпълнител/. Привлича ги не толкова да притежават работата, колкото нейният автор. Любопитни са да научат не само биографията и броя на творбите и изложбите му, но и историята на живота му, творческия му път, неговите лудости, причини и поводи да създава изкуство. И колкото по-атрактивна е биографията му, толкова по-голяма вероятност има той да създаде емоционална връзка със своите фенове.
Всеки акт на изкуството се асоциира с историята и личността на нейния създател. Може би поради тази причина, социалните мрежи изместиха ударението си и подтикват потребителите да "разкажат своята история" /write your story/. Истината е, че изкуството се продава по-добре, ако е свързано с разказ за създаването си. Творецът става атрактивен, когато установи емоционална връзка с аудиторията. Публиката желае да бъде вдъхновявана и ангажирана, не само с очите и ушите си, но и със сърцето.
Въпрос: Какво Ви вдъхнови да създавате изкуство специално за деца? Разкажете повече за проекта "My art for kids".
Отговор: Като дете посещавах школата по изкуства в читалище "Възраждане" в Стария град в Пловдив. Там с темперни бои съм нарисувала за пръв път част от картините в детската ми серия. Преди около 10 години случайно ги намерих и реших да пробвам да ги преработя наново, но този път върху платно и с маслени бои. Не знам защо съм избрала тези сюжети по онова време, но споменът ми изведнъж оживя. Така започнах първо с 2-3 проби, които много ми харесаха. Цветовете буквално извираха от платното и позитивна енергия струеше от тях. Оттам нататък реших, че от това ще стане цяла колекция и проектът от само себе си се разрасна. Хора от цял свят поръчваха картините ми, даже в един момент исках да направя изложба и се оказа, че нямам достатъчно платна в наличност, тъй като постоянно се купуват. Имам и две малки деца, с които разбира се, се съветвам относно сюжетите.
Малко по малко проектът се разви. Така се роди "My art for kids". Оказа се обаче, че детските ми картини се купуват и от доста възрастни. Като например един мой клиент от Калифорния, на който съм продала осем мои работи. Аз си мислех, че по всяка вероятност детенцето му много ги харесва, но всъщност той ги купува за възрастната си майка, която явно е голям мой фен. Предполагам, че причината е в стила ми, който е много ярък, жизнен и предразполага към усмивка и весело настроение. Най-често е определян като наивизъм или абстракция. Преди време, когато попитах един мой преподавател от академията на какво му напомнят работите ми от детската колекция, той каза, че не може да ги сравни с нищо познато и ги нарече "радизъм". Комбинациите от цветове и геометрични форми в "My art for kids" привличат погледите на хора от всички възрасти.
Въпрос: Откъде черпите вдъхновение? Какво Ви провокира?
Отговор: Всичко около мен ме провокира, но най-вече хората, тъй като те са живите същества, с които общувам най-много. Напоследък се улавям как се заглеждам в човек с интересна физиономия докато се возя в градския транспорт или се разминаваме случайно на улицата. Понякога се опитвам да го снимам тайно и после го рисувам, когато се прибера вкъщи. Случвало се е и да моля някой непознат да ми позира. Или пък, когато сме рисували модели от натура в ателието на академията, често забелязвам интересното лице на колега, който ми става по-любопитен и започвам да рисувам него.
Избирам хора, които привличат вниманието ми на физическо и на емоционално ниво. Ако има нещо специфично във физиката на човек, то няма как да не е отражение на някаква особеност и на ментално ниво. Физиката и излъчването са свързани. Интересно ми е да рисувам хора и от различни националности. Човекът определено ме вдъхновява и това ме провокира да се захвана с експериментална серия от портрети нарисувани в три цвята не само върху стандартното платно, но и върху дървена плоскост. Така използвам нюанса и текстурата на дървото, предавам го на портрета и двете неща се сливат много успешно. Получава се нещо като сепия вместо естественият цвят на кожата. Изображенията предизвикват известен дискомфорт в зрителя, защото по лицата им личат нещо като следи от рани и белези. В началото, когато реших да заменя телесния цвят с това, сметнах, че ще ми е много трудно да предам настроението на модела, но впоследствие започнах да се забавлявам с този ефект и забелязах, че независимо от абстракцията, емоцията в погледа на човека и цялостното излъчване на лицето са се запазили. Това е първото ми изследване в тази посока. Мисля, че се получи интересно. Портретите са в голям контраст с така наречения ми радизъм, което силно ги откроява в портфолиото ми.
Въпрос: Каква е магията Ви като творец?
Отговор: Една моя преподавателка от академията ми беше казала веднъж, че ако съм се родила в Средновековието със сигурност са щели да ме набедят за вещица и може би да ме изгорят на клада, тъй като имам способността да изваждам душата на човека, когото рисувам и да я пренасям на платното. При портретите е малко по-различно, защото например детската си колекция чувствам силно моя и лична, а когато рисувам нечие изображение се съобразявам с някакви правила и академизъм все пак. В този смисъл за оценка се доверявам на мнението на професионалните художници или на хора от академията, които биха могли да ми дадат обективен коментар. Защото рисуването на портрети не е само предаване на емоция, но и изисква чисто математически усилия, за да се постигнат добри пропорции и симетрия. А това с магията на платното идва от само себе си. Никога не съм се стремяла умишлено да постигна нещо подобно с цената на някакви усилия. То се случва естествено. Просто, когато седна пред платното тотално се изключвам за останалия свят и фокусът ми е изцяло там.
Въпрос: Променя ли изкуството реалността? Какво въздействие искате да имате върху хората?
Отговор: Изкуството променя настроението, променя момента. Според мен редовното съзерцание или слушане на произведения на изкуството, които са заредени с позитивни послания и енергия, се отразява благотворно на човешката същност. Хората се чувстват по-спокойни и балансирани и подсъзнателно предават това усещане и на околните. И така колкото повече се повтарят тези позитивни моменти, те се превръщат в естествено състояние. Тоест, човек започва да приема света около себе си по този начин, без да иска предава това усещане и на другите и се образува верижна реакция.
Така например преди месец получих писмо от диригентката на институт "Сервантес" във Варшава, която ме помоли да използва картината ми "Дон Кихот" в афиша на института, тъй като според нея изображението създава положителни емоции и привлича внимание. В писмото си тя ми обясни колко много деца и млади хора посещават редовните им концерти, и че нейното желание е да успее да ги зареди с добро настроение и мотивация и чрез материалите на института.
Въпрос: Как успявате да балансирате едновременно между това да бъдете майка и отдаден творец?
Отговор: На първо място имам желязна дисциплина най-вече към себе си. С това не правя никакви компромиси. Имам ли поръчка за картина веднага започвам да работя и не допускам никакво забавяне, независимо от обстоятелствата, в които се намирам в дадения момент. Имам две малки деца и винаги се стремя да съчетавам работата с личния живот, така че накрая всички да са доволни и в същото време аз да мога да рисувам. Въпреки че съм се улавяла на моменти как заставам срещу тях, ако се опитат да ме откъснат или притеснят по време на творческия процес. Осъзнавам, че това не е много добре, но професията ми за мен е мания.
Относно новите проекти, ако имам във въображението си някакъв кадър, започвам да го рисувам веднага и се стремя да го завърша възможно най-бързо. Всяко нещо, което се ражда в главата ми отива на платното рано или късно. Работата ми като художник е голямата ми страст и аз буквално горя в нея. Това за мен не е професия, а диагноза и в моя случай лекарство няма.
Въпрос: Какво Ви предстои в творчески план?
Отговор: Преди време с мен се свърза Мариет Хатор, писателка от Кейп Таун, автор на много интересна философска книга за деца, разказваща за духовното развитие на човека през историята за порастването на малко момченце. Тя ми сподели, че от осем години е в търсене на подходящия художник, който да направи илюстрациите към изданието и когато е видяла изкуството ми за деца е решила категорично, че това ще съм аз. И така помоли ме като за начало да прочета част от текста, за да видим дали ще го усетя и ще провокира въображението ми. Това, разбира се, веднага се случи и вече сме на финалния етап от реализирането на проекта. С нея толкова много се напаснахме, че аз станах нещо като съавтор на книгата, която ще излезе съвсем скоро и ще има световно разпространение. Интересно нещо, което ми сподели Мариет е, че автор на въведението и анотацията към книгата, по всяка вероятност ще е една от дъщерите на Нелсън Мандела. /Йоана Александрова/ /АМ/
news.modal.text