site.btaОБНОВЕНА Парламентът прие единодушно на първо четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г.

Единодушно с 207 гласа "за" парламентът прие на първо четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година.   

В пленарната зала служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова обясни, че служебният кабинет е изработил Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., тъй като внесените законопроекти за държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 г. не са разгледани от Народното събрание. 

Срокът за предложения по законопроекта беше съкратен на три дни. Асен Василев („Продължаваме промяната-Демократична България“), който председателстваше първото заседание на бюджетната комисия в парламента, обясни, че целта е законопроектът да може да бъде гледан на второ четене през следващата седмица.  

Законопроектът урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Законопроектът включва текст, според който, когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер. 

Асен Василев (ПП-ДБ) коментира, че по същество внесения закон за приходите и разходите е удължителен закон. Този закон трябваше да бъде приет по възможност преди Нова година, защото сега, за да осигурим правата на гражданите, трябва да му придадем ретроактивно действие от 1 януари, заяви той и призова максимално бързо да започне разглеждането на държавния бюджет. Василев обърна внимание на разпоредба в законопроекта за приходите и разходите, според която Министерският съвет (МС) има пълна свобода да разходва средства със свое постановление. В момента липсва всякакво ограничение МС какви разходи ще финансира и как, коментира той и посочи, че ще предложат да се въведат такива ограничения. 

Финансовият министър Людмила Петкова обясни, че до приемането на бюджета за 2025 г. има някои плащания в отбраната, които трябва да бъдат направени, защото иначе държавата търпи лихви и неустойки. Това не е безразборно харчене и празен чек, който да предоставите на Министерския съвет, а това е законова възможност, в случай на необходимост, да бъдат разплатени някои капиталови разходи, за да няма лихви и санкции, заяви тя. 

Петкова отхвърли и упрека, че Министерският съвет е внесъл късно законопроекта за приходите разходите. Тя посочи, че служебният кабинет е внесъл в началото на декември държавния бюджет за 2025 г. и тогава депутатите са твърдели, че ще се работи и събота, и неделя, и между празниците за неговото приемане. Затова, по думите ѝ, не е имало нужда МС да внася законопроект, който да допълва разпоредите на Закона за публичните финанси.

В бюджета за 2024 г. изобщо нямаше буфер, трябваше да бъдат разплатени 1 млрд., поети ангажименти от предходно правителство, без да бъде осигурен финансов ресурс, каза още Петкова относно твърденията за прехвърлянето на средства от едни на други сектори в края на миналата година.  

Мартин Димитров (ПП-ДБ) коментира, че в бюджета не трябва да се допуска повишаване на данъчно-осигурителната тежест - нито на корпоративния данък, нито на ДДС, нито на личния данък. Той посочи, че са склонни да обсъдят и да подкрепят данък върху свръхпечалбите на банките. 

Цончо Ганев ("Възраждане") каза, че законопроектът за приходите и разходите е временна мярка, а парламентът не гледа държавния бюджет, защото в момента "евроатлантиците водят тежки разговори за коалиционно правителство, в които е заложен и бюджетът". По думите му дилемата е как да изпълнят 3 % дефицит, при положение, че липсват едни около 18 млрд. лева, и дали да вдигат данъци. "За пореден път българският народ е заложник заради фетиша, наречен "Еврозона", коментира той. Ганев каза, че не подкрепят внесения от служебния кабинет бюджет, но подкрекрят актуализацията на заплатите в държавния сектор и на пенсиите и вдигането на минималната работна заплата. Той добави, че "Възраждане" ще предложи сваляне на ставката за лекарствата и нулева такса за хляба.  

Хасан Адемов от парламентарната група "Демокрация, права и свободи - ДПС" коментира, че някой си е представял, че в рамките на оставащите 17 дни до края на годината могат да бъдат приети бюджетите, но за това са необходими между четири и шест седмици. Той посочи, че приемането на законопроекта за приходите и разходите през 2025 г. дава правната рамка как да функционират държавните институции и гарантира правата на здравноосигурените лица. Няма никакъв проблем от началото на тази година минималният размер на работната заплата да бъде 1077 лева, смята още той. 

Владимир Георгиев от "БСП-Обединена левица" изрази притеснение от предоставяне на трансферите за делегираните от държавата дейности в намален размер, което, по думите му, поставя в риск услугите, предоставяни от местните власти, като осветление, услуги в детски ясли и градини, училища, социални услуги, работата в културни институти. Относно средствата за проекти на общините, той призова да се гарантира ритмичност на разплащането и да се предотврати натрупване на просрочени задължения и замразяване на строителството.  

Министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че според разпоредбата на Закона за публичните финанси разходите са до размера на приходите, това означава 0 % дефицит. Предходната година завършваме с 3 % дефицит, така че е нормално да има разходи, които няма да могат да бъдат финансирани, посочи тя. По отношение на касов разход разпоредбата не допуска формирането на дефицит, обясни Петкова.  

Йордан Цонев ("ДПС-Ново начало") прогнозира увеличение на приходите през тази година от 6,5 млрд. лева. Бихме могли да компенсираме разходите за увеличение на заплатите с увеличението на приходите, но ние наблягаме на капиталовата програма, посочи той. Цонев посочи, че ще намерят начин да финансират инвестициите без това да се отрази на дефицита. Стоим зад всички разходни политики за увеличение на заплатите във всички сектори и това не е фискален волунтаризъм, коментира още Цонев. Той декларира, че ще подкрепят и разходите за земеделието.