Не се наблюдава изменение на обстановката, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район. Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато, отчетоха още от МОСВ.
По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ представи на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември 2024 г. включително чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник. Анализът показва, че морските течения в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море, отбелязаха още от екоминистерството.
Резултатът и от модела на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е сходен. В много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на север в Азовско море, обясни Васко Гълъбов от НИМХ. Понеже периодът е по-дълъг от този, за който са налични прогнози на вятър и други метеорологични параметри, са използвани средни стойности за декември - януари на ветрове и течения. При този вариант симулацията не е прогноза, а възможен най-лош сценарий, посочиха от МОСВ. В този сценарий няма пренос на замърсител западно от полуостров Крим в период от 24 часа след инцидента, подчертаха от ведомството. "За значително по-дълги периоди следва и да се има предвид, че петролът ще претърпи физикохимични изменения в резултат на контакта с водата (т.нар. деградация), която с времето води до потъването му", се казва в информацията.
Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3, да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.
Според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от Българската академия на науките (БАН), прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена - преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на североизток и е със скорост около 60 см/сек. Постъпила информация от независимия новинарски сайт maritime.bg сочи, че замърсяването е достигнало черноморския курорт Анапа в Краснодарска област, отбелязват от МОСВ. Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията, добавиха оттам.
На сайта на екоминистерството постъпват анимирани карти, симулации и прогнозни изображения.
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров проведе снощи видеоконферентен разговор с ресорните министри на Румъния - Мирча Фичет, и на Украйна - Светлана Гринчук. Те се договориха да обменят информацията, която постъпва по случая в министерствата от научните организации и институциите във всяка страна. В координация трите страни ще следят за евентуални опасности за черноморската околна среда и крайбрежието.
Руски петролен танкер с хиляди тонове петролни продукти пострада при силна буря в Керченския проток в неделя и причини разлив. Втори танкер също е в бедствено положение, след като е получил повреда, съобщиха руските власти, цитирани от Ройтерс. Най-малко един човек е загинал. Танкерът "Волгонефт 212" - 136-метров кораб с 15 души на борда - се е разцепил наполовина, като носът му е потънал, а вълните са залели палубата, показват кадри, публикувани от държавни медии. Плаващият под руски флаг съд, построен през 1969 г., е бил повреден и е заседнал на плитчина, съобщиха официални представители. По информация от руски медии, цитирана от Асошиейтед прес, приблизително 3700 тона нискокачествен мазут е изтекъл в Керченския проток. Двата кораба, „Волгонефт 239“ и „Волгонефт 212“, са превозвали около 9200 тона мазут.
