site.btaЛех Валенса, основател на профсъюза „Солидарност“, е освободен от затвора на 14 ноември 1982 г.

Лидерът на полско движение „Солидарност“ Лех Валенса е освободен от затвора на 14 ноември 1982 г., след като е интерниран за 11 месеца край съветската граница.

Лех Валенса е полски политик, съосновател и лидер на независимия профсъюз „Солидарност“ (11 ноември 1980 –12 декември 1990). Той е първият независим синдикат в Източния блок, неговата дейност води до падането на комунистическия режим в Полша. Валенса става и първият демократично избран президент на страната (22 декември 1990-22 декември 1995).

Лидерът на „Солидарност“ е роден през 1943 г. в окупирана Полша. Учи за електротехник, но вместо в университет, постъпва в автомобилен сервиз. През 1967 г. става електротехник в корабостроителните заводи в Гданск, мястото, което е сцена на съпротивата срещу комунизма и раждането на профсъюза „Солидарност“. Когато през 1980 г. в Гданск започва стачка, Валенса е сред лидерите на протеста. Координационният комитет на стачката става ръководно тяло на новия независим профсъюз „Солидарност“.

Разрастването и масовизирането на протестите кара генерал Войчех Ярузелски да обяви извънредно положение на 13 декември 1981 г. Властта въвежда ред забрани, включително на „Солидарност“. Лех Валенса и активистите са арестувани, като Валенса е интерниран за 11 месеца, а на 14 ноември 1982 г. е освободен и впоследствие върнат в Гданск. 

За събитията около освобождаването на Лех Валенса четем в поверителния бюлетин на БТА „По-важни съобщения от чужбина“:

Съобщения за Валенса

Варшава, 14 ноември 1982 г. /АП/ Водачът на „Солидарност“ Лех Валенса подчертава в интервю, изготвено за излъчване по полската телевизия, че иска да се споразумее с властите, но не като застане на колене. Това е първото му интервю след като вчера бе освободен от интерниране.

Асошиейтед прес получи препис от интервюто, което се предвижда да бъде предадено тази вечер. В интервюто Валенса казва, че според него има изгледи за споразумение. „Но нещо не е в ред, тъй като не можем да се разберем“, добавя той. „Според мен положението спешно изисква споразумение. Споразумение, но не с мен, паднал на колене, а споразумение, честно и справедливо.

Първоначално се очаквало интервюто да бъде излъчено в събота в късните вечерни новини, но впоследствие било поставено на ембарго, съобщиха надеждни източници. Има някои сведения, че то вече е било изпратено на западноевропейската „Евровизия“.

(…) Валенса заявява на интервюиращия го, че още се чувства като интерниран, но вече мисли за своя дом и за многото работа, която го чака. „Не се оплаквам от нищо. Чувствам се добре и мисля, че след такава дълга почивка ще мога да свърша много неща“, каза той. Валенса добавя, че се е съгласил да даде интервюто, въпреки, че е изолиран от света повече от година. Той посочва, че е имал телевизор с една програма на руски език и две на полски и радиоапарат, по който слушал програмите на Радио Варшава. От време на време получавал и вестници. „Затова нямам ясен поглед върху положението, макар всичко да ми е известно. Но както казах, аз съм човек, готов на споразумение и искам да направя нещо за всички нас. Затова се съгласих да дам това интервю. Независимо от това как ще бъде излъчено, аз винаги ще казвам каквото мисля и каквото съм намислил, защото не съм се променил. Никой не ме е принудил да дам това интервю и никой не ме е поставил насила в това положение. Аз съм точно същият, както в момента, в който влязох тук“, казва Валенса.

***

Варшава, 14 ноември 1982 г. /БТА/ Агенция ПАП съобщи вчера, че ръководителят на „Солидарност“ Лех Валенса се е върнал в своя дом в Гданск, но много скоро след това отмени съобщението без никакво обяснение.

Съпругата на Валенса Данута също опроверга това твърдение, когато наш представител влезе в контакт с нея. Нито полската телевизия, нито радиото споменават нещо за ръководителя на забранения профсъюз – информира агенция АП. Подобни са съобщенията и на останалите западни агенции, които окачествяват случая като „мистификация“.

***

Изявления на Лех Валенса 

Варшава, 15 ноември 1982 г. /БТА/ Бившият ръководител на забранения профсъюз „Солидарност“ Лех Валенса се завърнал късно снощи в дома си в Гданск, след като 11 месеца бе интерниран, предаде кореспондентът на Ройтер Карол Цвинарович. Той бил посрещнат от огромна „ликуваща“ тълпа негови почитатели, които през целия мразовит ден го чакали, за да го поздравят с добре дошъл. До пристигането на Валенса посрещачите скандирали лозунги в подкрепа на „Солидарност“, пеели в хор популярната песен „Нека Полша бъде Полша“, тясно свързана с профсъюза „Солидарност, показвали с ръце знака на победата, а на улицата пред неговия дом било изписано с бяла боя: „Улица Ефрейтор Лех Валенса – Солидарност“. (…)

След пристигането си – 36 часа след официалното съобщение за освобождаването му, както подчертава кореспондентът на Ройтер, отбелязвайки, че никой не знае какво се е случило с него през тези часове – Валенса се обърнал към посрещачите по високоговорител с думите: „Ние трябва да постигнем споразумение, но не на колене.“ Карол Цвинарович припомня, че това е същата фраза, изречена от Валенса в интервю по полската телевизия, което според Рут Грубър от ЮПИ не е било излъчено и снощи.

Често прекъсван от аплодисменти, Валенса заявил: „В бъдещето си поведение аз ще бъда смел, но в същото време разумен. Ще действаме не на колене, но с разум. Уверявам ви в това. Преди малко получих заповедта за моето освобождаване. Близо година аз бях изолиран и се нуждая от няколко дни. Уверявам ви, че в близко бъдеще ще говоря по всички въпроси, които ни интересуват. А сега ви моля да се разотидете по домовете.“

Агенция ПАП съобщи за завръщането на Лех Валенса в Гданск, посочвайки, че позицията, застъпена от него в писмото му до Войчех Ярузелски и по време на разговорите му с министъра на вътрешните работи Чеслав Кишчак, е позволила той да бъде освободен. Агенцията отбелязва, от другата страна, че е „трудно да бъдат разбрани появилите се в западния печат съобщения, според които било неизбежно Ярузелски и Валенса да се срещнат и да преговарят.“ В края на краищата, подчертава ПАП, „бившият председател на бившия профсъюз „Солидарност“ е вече частно лице“.

***

Пресконференция на Лех Валенса

Гданск, 15 ноември 1982 г. /ЮПИ/ Лех Валенса, който в неделя вечерта пристигна в родния си дом в Гданск след 11-месечно интерниране, заяви, че е останал верен на идеалите на „Солидарност“ и подчерта, че неговото изненадващо освобождение не е обвързано с никакви условия. На пресконференция в своя дом обаче Валенса отклони въпросите за своето бъдеще и не даде определен отговор дали ще се бори за възстановяване на „Солидарност“. „Аз съм и ще си остана верен на духа на Гданското споразумение и няма да се отклоня от неговите клаузи, каза той. Искам да постигна решение на проблемите по мирен път. По време на интернирането ми аз не съм подписвал нищо и от нищо не отстъпих. Освобождението ми бе много изненадващо. Бях пуснат без задължения. Бях пуснат като свободен човек“, подчерта Валенса.

Валенса изтъкна, че ще се опита да се срещне с интернираните си колеги от „Солидарност“ и че ще се помъчи да постигне целите си „по мирен път. До това заключение стигнах след известно теоретично преосмисляне на нещата по време на интернирането ми.“

В неделя Валенса се е срещнал с генералния прокурор, който го запознал подробно в какви престъпления ще бъде обвинен, ако не се въздържи от активна дейност. Освен това Лех Валенса подчерта, че писмото му до Войчех Ярузелски от 8 ноември е автентично. „Писмото написах сам. Всичко, което съм казал, е необходимо“, заяви Валенса, като добави, че е готов да се срещне с Войчех Ярузелски.

Официални полски представители съобщиха, че Лех Валенса е третиран като частно лице и че неговата политическа дейност ще бъде ограничена.

***

 За пресконференцията на Валенса 

Варшава, 16 ноември 1982 г. /БТА/ В обширни материали няколко западни кореспонденти в Полша съобщават от Гданск за състоялата се вчера в дома на Лех Валенса пресконференция, като изтъкват на първо място проявената от него предпазливост. Всички кореспонденти изтъкват думите му, че бил изненадан от освобождаването си „и то без никакви условия, обвързващи ангажименти или клетви за вярност“, но че в момента имал чувството, че  е „пуснат да върви по едно въже, опънато над затворнически двор, като при това въжето е добре смазано“. „Смятам да не падна“, казал той.(…) Израз на това решение на Валенса, смята Богдан Турек от ЮПИ, била предпазливостта, с която той внимавал „за всяка произнесена дума, балансирайки своя тон, изтъквайки необходимостта от мир, преговори и споразумение, което може да се приеме от народа, и пазейки се да не спомене нито веднъж името „Солидарност“.

На пресконференцията Валенса съобщил, че отпътувал от Арламув (град в Югоизточна Полша на границата с Украйна – бел. ред) в събота, прекарал нощта край Варшава, след което в неделя се срещнал с генералния прокурор и по-късно заминал за Гданск, но се забавил по пътя, тъй като имало мъгла. При срещата с генералния прокурор последният му прочел разпоредбите на военното положение и откъси от Наказателния кодекс, без да дава други обяснения. Валенса споменал и за срещата си с полския министър за вътрешните работи Кишчак, състояла се, след като изпратил писмото си до генерал Ярузелски. „Това беше мъжки разговор и смятах, че резултатът от него ще бъде затвор. Затова на следващия ден бях изненадан, когато ми казаха, че съм свободен“, заявил Валенса според кореспондента на АП Силвестър Крупа.(…)

Западните кореспонденти отбелязват също, че около Валенса се появили нови, умерени съветници на мястото на близките му довереници, които все още са интернирани, и тези нови съветници контролирали и направлявали непосредствено изявленията му на пресконференцията. И накрая Богдан Турек цитира църковни източници, които смятали, че Валенса бил освободен, „очевидно за да съществува като стабилизиращ фактор в една поляризирана нация преди очакваното отменяне на военното положение вероятно следващия месец“.

*** 

Среща на Валенса с архиепископ Глемп

Варшава, 21 ноември 1982 г. /БТА/ Четирите големи западни информационни агенции съобщават, че вчера бившият ръководител на „Солидарност“ Лех Валенса разговарял в продължение на два часа и половина с полския примат архиепископ Глемп. Според кореспондента на АП Нетър тази среща очевидно имала за цел да покаже твърдата подкрепа на църквата към водача на „Солидарност“. На излизане от резиденцията на примата, Валенса бил пресрещнат от журналисти, които отпратил, като им казал: „Придържам се към всичко, което казах в Гданск. Няма да кажа нищо повече. Моля, оставете ми един месец, за което помолих.“ Нетър припомня, че Валенса е поискал „един месец, за да размисли върху обстановката“. (…)

Според Рут Грубър от ЮПИ на излизане от резиденцията на примата Валенса отказал всякакъв коментар, но се усмихнал и направил с ръка знака на победата.(…) След това Валенса отишъл в сградата на полския Епископат, за да се срещне, както се твърдяло, със секретаря на Епископата архиепископ Бронислав Домбровски.

От друга страна агенциите съобщават, че днес няколко хиляди души очаквали Валенса пред най-голямата църква в Гданск за неделната служба, но той отишъл на богослужение в малка църква близо до дома му.

***

За реакциите след освобождаването на Лех Валенса четем в бюлетин „Поверителното приложение С-1“ на БТА:

Варшава, 26 ноември 1982 г. /БТА/ Като цитира западните наблюдатели във Варшава, кореспондентът на АФП Ян Краузе твърди, че само десетина дни след освобождаването му Лех Валенса е станал „обект на интриги със съмнителен източник, целящи да го направят подозрителен в очите на хората и да вбият клин между него и църквата“. В подкрепа на това твърдение се съобщава за две карикатури на Валенса, публикувани от нелегално издание на регионалната организация на разтурения „Солидарност“ в Гожув Велкополски. Западните наблюдатели смятали, че всъщност това нелегално издание било „фалшификация“. Същото мнение подкрепяли и привържениците на „Солидарност“, но според официални среди, цитирани от Краузе, изданието можело да бъде дело на екстремисти от разтурения профсъюз.

Едната карикатура представяла Валенса в униформа на служител от ЗОМО (частите за борба с безредиците), който гони нелегални ръководители на „Солидарност“ с палка в ръка, а другата – Валенса, облечен в същата униформа, коленичил в църква, като пъха в джоба си голяма пачка пари.

Засега се смятало, че „подобни нападки“ намирали слаб отзвук сред поляците. Според преценката на наблюдателите „да се отправят нападки срещу Валенса е деликатна работа, която може да даде обратни резултати“. Например копие от карикатурата на бившия профсъюзен лидер, облечен в униформа на ЗОМО, което било залепено на прозореца на един варшавски автобус, предизвикало недоволство и протести сред гражданите.

От друга страна, смята Краузе, много по-опасни били обвиненията по аферата с порнографските снимки и записите, за които се твърди, че били представени от властите на църквата. В този случай, посочвали наблюдателите, поведението на църквата било „по-сложно“. От една страна, Валенса бе приет миналата събота от полския примат, с когото разговарял повече от два часа и излязъл от архиепископството с цветя на ръце. Но от друга страна, забелязвала се „странна въздържаност“ на средите, близки до примата, да опровергаят категорично „тъмната афера със снимките и записите.“ Освен това, ако се съдело по недомлъвките сред някои приближени на примата, те изпитвали подозрения към работническия лидер с груби маниери, „нарушил правилата на политическата игра, с която те бяха свикнали от години“.

Оттук Краузе стига до извода, че „следователно сега Валенса не е, ако някога е бил, инструмент в ръцете на църквата. Освен това се налагало и заключението, че „щом Валенса е обект на подобни нападки, то той продължава да представлява опасност, въпреки че засега мълчи“.  

През 1983 г. Лех Валенса получава Нобелова награда за мир за синдикалната си дейност и приноса си към борбата за човешки права в Полша, . Валенса остава в Гданск, а за Стокхолм заминава съпругата му Мирослава Данута Голош. В речта, която прочита от негово име, се казва: „На този тържествен ден моето място е с тези, сред които израснах и на които принадлежа – работниците от Гданск.“ Така отличието е прието от Мирослава Данута Голош. В средата на 1988 г. Валенса отново организира стачки и през 1989 г. комунистическите власти решават да преговарят с работниците. През юли същата година в Полша се провеждат първите частично свободни избори. Кандидатите на „Солидарност“ печелят всички места в долната камара на парламента, които не са запазени за компартията и всички без едно места във възстановения Сенат. В резултат се създава първото некомунистическо правителство в Полша начело с Тадеуш Мазовецки, а на 22 декември 1990 г. Лех Валенса е избран за президент.