site.btaОБНОВЕНА Министърът на културата представи няколко варианта за излизане от културната криза

Министърът на културата Найден Тодоров представи днес пред медии своята визия за българската култура, подкрепена с анализ на сектора и пътищата за преодоляване на трудностите. Културата е реална част от националната сигурност на една държава, каза той в своето експозе, продължило около един час.

„Разработих няколко варианта за излизане от културната криза, която е всичко онова, което се случва в обществото. Всеки от тези варианти работи сам по себе си, но са свързани с това каква посока иска да поеме България политически – дали искаме дясно развитие в културата, дали искаме ляво развитие в културата, дали центристко развитие в културата. Невероятното е, че всеки един от тези варианти може да работи“, каза Тодоров.

„Изборът ще бъде оставен на парламента в мига, в който се появи едно редовно работещо правителство. Това ще бъде моментът, в който ще представя съкратен вариант на тези неколкостотин страници, за да се избере централната посока за развитие на българската култура. Тук въпросът е дали държавата трябва да бъде основен двигател, да бъде контрольор или просто да създава условия за развитие на културата. Моята визия не е свързана с тези три пътя, а с това, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем“, каза министърът.

„Нека започнем от там, че България все още няма стратегия за развитие на културата, въпреки че бяха направени два такива опита“, посочи министърът. Той съобщи, че за изпълнението на представената от него програма са нужни 240 милиона лева, които да бъдат вложени еднократно. 

При сценичните изкуства Тодоров предлага промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) относно философията на финансирането. Трябва са се планират приходи и разходи на много големи периоди, за да може да се увеличи контрола от страна на Министерството на културата (МК). Предлага да се въведе единна системата за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети – в държавния сектор в културата. Така ще може да се контролира всичко в реално време, отбеляза министърът.

Следваща промяна според него е свързана с преизчисление на работното време в културния сектор. Някой от вас представя ли певец да пее осем часа на ден, пет дни в седмицата – това са условията според българския кодекс на труда, каза той. По думите му хората в културата правят всякакви движения в и около закона, за да успеят да работят така, както се работи навсякъде по света, въпреки българското законодателство.

Предлага се картографиране на България и стимулиране на гостуването на изкуството в райони, където няма такова. Предлага също категоризация на държавните културни институти, който ще промени тяхното съществуване, въвеждане на атестации за ръководителите и служителите, както и разделение на административното от художественото ръководство. „В настоящия момент, удивени от понятието демокрация, ние сме оставили всеки да работи сам по себе си и всеки да решава сам за себе си кое е важно и кое – не“, поясни министър Тодоров. Допълни, че държавната задача се определя от държавата, а държавните културни институти трябва да я следват. 

Друг проблем в сценичните изкуства, който министър Тодоров посочи, е, че много от съставите намаляват все повече, а чужденците някъде достигат до над 60-80%: „От една страна, това е чудесно, че се отваряме пред света, но изчезват българските кадри“. Спешно трябва да се създаде осъвременен списък на застрашените специалности в културата. Миналата година в НМА кандидатстваха двама цигулари, посочи Найден Тодоров. Ние не сме на ръба на пропастта, ние вече сме стъпили в нея с единия крак, и чакаме падането, добави той.

Знаете ли колко човека в МК отговорят за независимия сектор, попита Найден Тодоров. Нула, отговори той. Подкрепа чрез промяна на правилата в Националния фонд „Култура“ (НФК) и на общинските фондове „Култура“, както и в закона за меценатството, който в момента е абсолютно нефункциониращ, каза министърът.

Когато говорим за литература, трябва да се започнат преговори с университетите в чужбина за създаване на специалност българистика, с цел обучаване на преводачи от български език, каза Найден Тодоров. Идеята не е само да превеждаме на български, а от български на други езици – за да се знае, че в България има култура, добави той.

Той припомни, че през май 2025 г. България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата: „А нямаме книги на техния език. Как искаме светът да знае тогава за нашите автори?“. Министърът на културата постави и въпроса за финансирането на авторите ни и композиторите, което обикновено става на основата на граждански договори, съответно трудно събират стаж за пенсиониране. Решение, според министър Тодоров, е в Закона за авторското право и сродните му права: „Трябва да се въведе социално осигуряване за времето на гражданските договори. Имаме фантастични автори, но никога не сме ги подпомагали и не сме правили така, че светът да знае за тях, но те са тихи и затова там няма скандали“.

Спешно осъвременяване и привеждане в електронен вид на Регистъра на читалищата е следващото предложение на министър Тодоров, като според него трябва да се променят и критериите за читалищата, да се въведат критерии за площ и за задължителни дейности. Финансирането на читалищата също следва да се промени според министър Тодоров – според категорията, обвързано с площ, щат и дейност. 

При музеите и галериите е необходима изцяло нова класификация, тъй като настоящата е фиктивна и неработеща, заяви министър Тодоров. Той даде пример с броя и различните видове музеи, някои от които се подпомагат от държавата, а други - не: „Проблемът с големите археологически обекти и управлението им също трябва да се реши, защото, прехвърляйки обектите за управление към общините и регионалните музеи, държавата не осигурява необходимото финансиране за това. Освен това, сега не се осигуряват средства за нови експозиции, а музеите трябва да кандидатстват на конкурсен принцип и да са проактивни, ако искат да осъществят подобни проекти. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни“. 

В археологията трябва изцяло да се промени програмата за финансиране, каза министърът. Той обясни как към момента протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дългогодишен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти съвместно с БАН, с определяне на национално значимите, които задължително трябва да бъдат финансирани. МК ще разчита на БАН да класифицира и обектите по признак кои са важни от научна и кои – от културна гледна точка, тъй като за втория вид трябва да има задължителна социализация. „Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем дотам“, обобщи министър Тодоров.

Трябва да осъществим домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и има много хора, които са против това, защото смятат, че България няма капацитет за това, и за мен това е обидно, посочи министърът. Той обяви, че иска по време на това събитие да бъдат съобщени и нови обекти за кандидатстване и даде три идеи – солниците в Провадия, голямата базилика в Пловдив и старите столици в Плиска и Преслав. 

По думите му трябва да се изготвят и нови правила във връзка с плановете за опазване и управление, като дори в момента законът и наредбата не са синхронизирани, затова и при изработване на новите правила трябва да бъдат ангажирани общините и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Обектите ни в ЮНЕСКО са длъжни да имат такива планове, но нямат, каза министър Тодоров.

„Ние имаме тежка нужда от създаване на обединителна форма за проектите и обектите, които допринасят за имиджа и самочувствието на нашата нация. Бранд България е точно тази форма“, каза Найден Тодоров. Припомни, че идеята е на Мария Габриел.

Относно 11-те културни институти на България по света предлага създаване на единен Български културен институт и всички настоящи да се превърнат в негови филиали, за да се води единна културна политика на България. „Целите на този културен институт са две – поддържане на българското себеусещане на българите, живеещи в чужбина и популяризиране на българската култура пред чуждите нации. Разкриването на български културни институти в съседните ни държави, както и във всички страни, където има български малцинства, са също сред приоритетните ни задачи в областта на културната дипломация“, смята министър Тодоров.

Той предлага разделяне на културния календар на МК на две - Национален културен календар и Информативен културен календар. Така важните за страната ни събития в национален план ще бъдат приоритетно финансирани. За пример министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и трудностите при неговото възстановяване. 

Финансирането на фолклорните състави и техният статут е друг проблем, посочен от министъра. Според него те трябва да станат регионални културни институти, за да могат да са по-видими, да изпълняват по-добре дейността си и да са по-добре финансирани. 

Необходимост от картографиране на сценичните пространства в България, картографиране на сградите на културното наследство, изготвяне на паспортизация на тези сгради, са също задачи от спешен порядък според министър Тодоров: „Освен това, следва да се създаде програма за привеждане на сценичните пространства в синхрон с европейския стандарт, приет през 2020 г., тъй като нито едно сценично пространство у нас в момента не отговаря на европейските изисквания“.  

Като най-болезнени в сектор „Култура“ теми министър Тодоров определи общо четири. По думите му е нужна пълна реформа в МК.

„Например, МК отговаря за медиите, а няма отдел, който да извършва тази дейност. Няма и отдел за дигитализация, а планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е насочен основно към дигитализацията. Освен това, следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната дейност. Сега, например, дирекцията, която отговаря за театрите и оперите, отговаря и за училищата по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските проекти и международната дейност“, каза Найден Тодоров. 

За да може да се върне контролът на Министерството върху различни дейности, според министър Тодоров, е необходимо и възстановяването на центровете за изкуства, които съществуваха допреди около 15 години: „Те бяха перфектен модел, който функционира в Европа и навсякъде по света“. 

НИНКН трябва също да се преформатира цялостно – малко служители отговарят за около 40 000 обекта“, каза министърът. Бройките, които е успял да издейства за института, са изключително недостатъчни, а според него трябва да се възстановят и регионалните му центрове. Спешна дигитализация на архива на НИНКН е също важна задача.

В Национален филмов център според министъра трябва да се създаде т. нар. „камбанен принцип на оценяването“ на филмите – т.е. да се елиминират крайните оценки. Въвеждане на двупистово финансиране за арт киното и за комерсиалното кино, както и да се въведе принципът за предварително изпълнение, са сред другите предложения на министър Тодоров.

За национален фонд „Култура“ министър Тодоров също предлага промяна на модела на съуправление през промяна в ЗЗРК, с цел по-бързи и адекватни решения и избягване на конфликти на интереси. Да се създаде приоритетно финансиране за регистрираните професионални артисти и културни организации, предлага още министър Тодоров. „Идеята не е да покажем колко много хора или организации финансираме и да ги финансираме, така че нищо да не могат да направят. При недостиг на финансиране, нека финансираме по-малко на брой, но да ги финансираме с повече“, предложи министърът. Райониране на страната и приоритетно финансиране за регионите, в които има недостатъчно културни събития, е още една от необходимостите според културния министър.

Министър Тодоров говори и за промяна в ЗЗРК за създаване на общинските фондове „Култура“, които и сега съществуват, но са пожелателни и това се оказва огромен проблем при въвеждането на ПВУ. Според него трябва националния фонд „Култура“ да подпомага общинските фондове „Култура“ с програма за съфинансиране  от НФК на проекти, одобрени от общинските фондове. Така, по думите му, държавата ще подпомага важните за общините събития.

„Културата е в криза. Не от сега. Културата е в криза от много години. Но, както бе казано преди 30 години на кръглата маса на политиците, първо да оправим икономиката, после ще мислим за културата. Икономиката не я оправихме, ако продължаваме така, ще оправим, в друг един смисъл, нацията, защото нацията без културата не е нация. И работата на това министерство ще бъде занапред именно тази – да работим за културата на нацията. Не да следим кой какво прави, ще създадем органи, които да следят това. Но да задаваме посоката и да следим, че по тази посока се върви“, завърши анализа си министър Тодоров.

/ДД