site.btaИсторическият музей в Петрич води преговори с Института по физика към БАН за по-деликатно третиране на първата скулптура, открита в Хераклея Синтика

Историческият музей в Петрич води преговори с Института по физика към БАН за по-деликатно третиране на първата скулптура, открита в Хераклея Синтика
Историческият музей в Петрич води преговори с Института по физика към БАН за по-деликатно третиране на първата скулптура, открита в Хераклея Синтика
Реставраторът Китан Китанов почиства откритата в Хераклея Синтика скулптура. Снимка: Кореспондент на БТА в Петрич Деница Кючукова (АК)

Историческият музей в Петрич води преговори с Института по физика към БАН , за да се престъпи към по-деликатна форма за третиране на първата скулптура, открита в Хераклея Синтика. Това каза за БТА реставраторът доктор Китан Китанов  от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ - БАН). Той обясни, че първоначалната обработка на фигурата е започнала с тестове, които да определят до каква степен мраморната структура е стабилна. Използвани са соли с нисък процент, които да промият калните налепи от скулптурата. Направените тестове са показали, че стабилността на повърхността е различна. На определени места е здрава, а на други по-нестабилна, обясни Китан Китанов. 

След първоначалната обработка по фигурата са останали твърди налепи, които в момента се третират с ултразвук. Тъй като от едната страна човешката фигура е с доста лезии и ерозия, повърхността там е много чувствителна. Това налага да се включат специалисти от НАИМ-БАН, които да продължат реставрацията на статуята с лазер, обясни доктор Китан Китанов. "Имаме такава апаратура в археологическия институт на БАН. Ще продължим работата с нея, за да можем  да направим най-доброто и най-щадящото за самата структура на скулптурата. Ултразвукът е добра апаратура, но не е толкова щадяща, колкото лазера", коментира специалистът. 

"Качеството на работа е много важно. По структурата на фигурата се наблюдават деструкции, предизвикани от развитието на микроорганизми в даден момент, когато статуята е стояла накисната в почвата и са се развили микроорганизми. Тези микроорганизми имат отношение към мраморната структура. Те си хапват от мрамора и образуват черни, меланинови точици, резултат от микробиологичен процес. Тоест имаме активна микробиология" , каза още доцентът и поясни, че крайната цел е видът на статуята да бъде естетически по-добър. След като този вид се постигне, ще се премине към укрепването на скулптурата с нановар, за да бъде статуята още по-стабилна.

"Статуята е в добро състояние. Истината е, че очаквах по-голяма запазеност . . . Съвременните технологии предоставят възможност скулптурата да изглежда по-добре, като идеята след приключването на нашата работа е повече фигурата да не се пипа", допълни доктор Китан Китанов.

"Относно структурата на мрамора с изкуствоведката сме съгласни, че мраморът за статуята е добит от местна кариера, но трябва да се направи изотопен анализ в чужбина, за да го докажем. Предполага се, че мраморът е добит от Илинденци или Катунци. Това е средноедрозърнест мрамор, не е от фините мрамори. Цял блок е откъснат и е донесен за обработка или в Хераклея Синтика или ателие, в което се е развивала скулптурна дейност", поясни реставраторът. 

Той добави, че подобни статуи са представени в много европейски музеи. "Например в Лувъра има три идентични статуи, които са представени една над  друга с абсолютно същите размери. Вероятно портретната характеристика е различна, но позицията на представения млад мъж е една и съща, трактовката, иконографската схема са абсолютно подобни и са от приблизително същия период, в който е създадена и тази творба", каза още доктор Китан Китанов от НАИМ-БАН . 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:20 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация