site.btaПарламентарни сили от 51-вото Народно събрание изразиха различни позиции относно касирането на изборите

Парламентарни сили от 51-вото Народно събрание изразиха различни позиции относно касирането на изборите
Парламентарни сили от 51-вото Народно събрание изразиха различни позиции относно касирането на изборите
Снимка: БТА, архив

Парламентарни сили, които влизат в новото 51-во Народно събрание, изразиха различни позиции относно евентуално касиране на изборите. Някои от формациите се обявиха за цялостно касиране на парламентарния вот, който се проведе на 27 октомври, а други изразиха позиция за частично касиране. Две от партиите поискаха повторно преброяване на гласовете. 

За цялостно касиране на изборите призоваха от "Морал, единство, чест" (МЕЧ). От политическата формация заявиха в съобщение до медиите, че още на 31 октомври т. г. са поискали цялостно касиране на изборите заради "огромни манипулации и опорочаване на вота и то с участието на държавни институции". "Знаете ли защо лидерът на "Има такъв народ" (ИТН) иска частично касиране на изборите няколко дни по-късно? Частичното касиране на Слави Трифонов би довело евентуално до влизане в Народното събрание на "Величие", но не би засегнало ГЕРБ и "ДПС на Пеевски", с които той явно работи чудесно", коментираха от МЕЧ.

За частично касиране се обявиха от "Има такъв народ" (ИТН). В първия ден на 51-вия парламент партията ще инициира събирането на подписи за внасянето на жалба в Конституционния съд, която касае частично касиране на изборите. Това заяви вчера лидерът на ИТН Слави Трифонов в публикация в профила си във Фейсбук. Тошко Йорданов от „Има такъв народ" каза пред журналисти, че се надява още в сряда да са готови с жалбата до Конституционния съд (КС) за частично касиране на изборите.  

От "Възраждане", "Алианса за права и свободи" и "Продължаваме промяната - Демократична България" се обявиха за повторно преброяване на бюлетините.

"Възраждане" се обявява за повторно преброяване на гласовете от изборите на 27 октомври т.г., съобщи лидерът на партията Костадин Костадинов в публикация във Фейсбук. 

Призоваваме президента да сезира Конституционния съд за изборните нарушения, каза пред журналисти Валентин Тончев, който беше в кандидат депутатските листи на "Алианса за права и свободи" (АПС). Нашата подкрепа ще бъде непоколебима за всяка инициатива, която цели повторно преброяване на бюлетините и пълно касиране на изборите, проведени при отявлено нарушение, пред погледа на цялото българско общество. Демократичният процес, върху който се гради нашето бъдеще, беше жестоко потъпкан, коментира той. Председателят на ДПС Джевдет Чакъров заяви, че се намираме в безпрецедентна ситуация. По думите му има подмяна на вота във всичките му аспекти, а това не е допустимо.

От Коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" съобщиха, че ще сезират Конституционния съд (КС) с цел да се направи цялостна проверка на резултатите от изборите във всяка една от секциите и в резултат на тази проверка да се реши дали има нужда от нов персонален състав на парламента. Това е нашето решение, каза на пресконференция Атанас Атанасов, един от лидерите на коалицията.  

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също коментира касиране на изборите, като посочи, че сега всички говорят за това. Той попита дали това ще промени този резултат. "Ако е така, аз казвам - да, и давам 69 депутати да се подпишат за касиране на вота", заяви Борисов.

Изборният кодекс

Законността на изборите може да бъде оспорена пред Конституционния съд по реда, определен със закон, сочи чл. 66 от Конституцията на Република България. Въпросът е уреден в раздел XII от Изборния кодекс, където е записано, че Конституционният съд разглежда искането и се произнася в двумесечен срок от постъпването му.

В Изборния кодекс (ИК) пише, че кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирал кандидати в изборите, имат право да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител пред орган по чл. 150 ал. 1 от Конституцията (една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор) в седемдневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия.

В следващата алинея е посочено, че в 15-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, въз основа на постъпилото оспорване или по своя инициатива, може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител.

Искането до Конституционния съд не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия. При обявяване на незаконност на изборите за народни представители, се произвежда нов избор за Народно събрание, не по-късно от два месеца от постановяването на решението от Конституционния съд, е посочено в ИК. 

/ТНП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:40 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация