site.btaС проект за 28 млн. лв. Медицинският университет във Варна развива научна дейност в четири големи направления

С 28 милиона лева Медицинският университет във Варна развива научна дейност в четири направления. Ръководителят на проекта проф. Диана Иванова каза за БТА, че финансирането е по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ проектът ще продължи до средата на 2026 година, а сред основните му цели са да се повиши капацитетът на учените от университета, да се даде шанс на младите изследователи, да се разшири международното сътрудничество и да бъдат привлечени водещи специалисти както от чужбина, така и от нашата страна.

Приоритетните направления по проекта, гласувани на Академичен съвет, са „Храни и хранене“, „Невронауки“, „Онкология и редки болести“, „Регенеративна медицина и имплантология“, посочи Иванова. Тя допълни, че учените от университета работят от години в тези области, но сега ще имат възможността да разширят дейността си и да реалиризат различни иновативни разработки. Иванова каза още, че в рамките на проекта е предвидено да бъде осигурена и модерна апаратура, част от която вече започва да пристига във Варна.

В съвременния свят основната изследователска дейност протича във висшите училища, каза зам.-ректорът по научната дейност на Медицинския университет проф. Виолета Йотова. Тя уточни, че с реализацията на мащабния проект се очаква учените във Варна да представят както нови продукти, така и иновативни транслационни решения в различни области, и постиженията да бъдат патентовани и да станат български принос към европейската наука. На практика това е изцяло нова посока за развитието на българската медицинска наука и е предизвикателство за нас, заяви Йотова.

В рамките на определените големи направления по проекта се очаква учените да работят и по по-специфични цели. Сред тях са редките болести, хранителните режими, създаването на нови хранителни добавки, създаването на импланти, култивирането на стволови клетки. Акцент ще бъдат и новите подходи към ранната диагностика на онкологичните заболявания, както и иновациите в образната диагностика на тези болести.

Проф. Йотова допълни, че през декември се очаква да стартира нова голяма европейска научна програма за борба с редките болести. Осигуреното от Европейския съюз (ЕС) финансиране за нея е 380 милиона евро. По думите на Йотова България може да се възползва, особено по линия на експертните центрове за редки болести. Тя уточни, че у нас има 30 такива звена, но само шест са международно признати и са членове на европейски референтни мрежи. Намират се във Варна и в София.

За борбата с редките болести проф. Йотова каза, че са необходими промени в законодателството у нас, като поясни, че наредбата, която касае този проблем, е от 2014 година. Тогава планът за действие при редки болести беше изключително актуален, но през последните пет години е спирачка за всякакви иновации, обясни Йотова. Тя подчерта още, че е задължително регистрацията на редките заболявания у нас да се промени и да се уеднакви с европейската практика. По думите ѝ е нужно и подобряване на насочването на пациентите към експертните центрове, за да получават навременна и адекватна помощ.