Три артефакта представя археологическата експозиция към Регионален исторически музей Бургас в предстоящата изложба "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Както БТА писа, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. Те представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, която ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 година.
"Нашият черноморски район е изключително богат на археология и при нас има изключително много находки от класическата епоха. Да не забравяме, че големите селища в района като Месембрия, Поморие, Созопол, Ахтопол са имали основно гръцко, но и сериозно тракийско население. Във всеки един от тях тази класическа епоха, а след това и елинизмът, са силно отразени", каза в интервю за БТА уредникът на Археологическата експозиция към Регионален исторически музей - Бургас Мирослав Класнаков. Той допълни, че находката с най-ранната датировка, която е изпратена от музея в Бургас, е меден слитък с формата на разпъната волска кожа. Преди години той е бил XVI-XIV в. пр. Хр., но през последното десетилетие датировката е изместена и сега е датиран XIV - XII в. пр. Хр. - в самия край на бронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха.
Сред ценни предмети, които ще бъдат показани отвъд океана, са още фрагмент от декрет между тракийския династ Садала и Месамбрия, както и т.нар. "стела на даскала“ – надгробна стела от III в. пр. Хр.
Откритието на тракториста
Бронзовият, или меден слитък, има много интересна съдба, посочи Класнаков. "Находката е намерена между 1961 и 1964 г. Не е много ясно коя точно година. Открита е от тракторист на име Димо Тошев Димов, докато обработва земята в местността Чешмата, северозападно от село Черково. Той прибира находката, която известно време е стояла в местното читалище, когато случайно тогавашният фотограф на археологическия музей в Бургас я вижда. Заедно с главния по това време археолог Петър Балабанов я взимат и инвентират в музея в Бургас", разказа уредникът. Той обясни, че слитъкът представлява средство за разплащане при големи търговски сделки, използват се също за плащане на данъци, репарации, контрибуции.
Конкретно този слитък тежи 26 килограма. По думите на Мирослав Класнаков има няколко такива в България, но повечето са с неясен произход, тъй като са открити при нерегламентирана търговия с тях и са залавяни на граница. "С подобна форма, но доста по-малък, но за сметка на това от благородни метали, е открит в Калиакра при предходни проучвания. Друг подобен малък слитък е открит в Ябълково и е публикуван от Красимир Лещаков.", допълни той.
Според уредника на музея подобни находки са интересни с това, че са тежки и представят ранните форми на разплащане за онези векове.
"Декретът на Садала" под котлона
Следващият по хронология експонат е декрет от Месамбрия, който е датиран от края на IV и началото на III в. пр. н.е.. Местните учени го наричат "Декрета на Садала", тъй като в него е споменат тракийският династ. Върху него е изписано, че Месамбрия му дава право да влиза и излиза в пристанището, дава му се гражданство, както и възможността да представлява града при дипломатически преговори. В текста са засегнати и правата на неговите деца и е уредено всяка година да го увенчават със златен венец на стойност 50 статера, което по онова време е мерна единица за злато.
"Историята за това как той е намерен също е интересна. Открит е 1949 г. Тогава в Несебър са провеждани разкопки от Иван Гълъбов и конкретно тази находка не е от самите разкопки, а е предадена на археолозите от стоматолог с фамилия Будуров. Има различни версии за това какво е била преупотребявана. Във вестникарски статии на Иван Карайотов съм чел, че е намерена под котлон, на който се е пържила риба и е служила като изолационна плоча. Има версии и че е намерена, след като е служила като камък около огнище, но каква е точно истината, никой не знае", коментира археологът. Той допълни, че макар това да остава загадка, откритието е сериозно, защото дава съществена информация за отношението на Месамбрия с тракийските парадинастии. Изброени са и имената на Мопсиестий, Тарутин, Медиста и Kотис - прародителите на Садала.
Надгробната "стела на даскала"
Третата по хронология находка, която бургаският музей изпраща за изложбата в Лос Анджелис, е известна сред местните археолози като "стелата на даскала". Представлява надгробна стела, на която е изобразен седнал човек с отворена книга, гледащ надясно. Смята се, че това е покойникът, а пред него има дребна фигура, за която се смята, че е на негов ученик, обясни Класнаков и допълни: "Обикновено на стелите по този начин е изобразявано какъв е бил занаятът на покойника приживе. Тази е датирана от III в. пр. Хр. Намерена е през 1949 г. в некропола на Месамбрия в гроб номер 10".
Той уточни, че тези три експоната не напускат музея за първи път, а са участвали в разнообразни изложби по цял свят. По повод начина, по който са открити две от трите находки в изложбата, Мирослав Класнаков допълни, че местността Чешмата, в която е намерен слитъкът, вероятно крие още много ценни за археологията открития. "Колегите казват, че там има голямо къснобронзово селище и е естествено под земята да има и други находки, но не е проучвано от археолози. Интересно е също, че слитъкът е открит доста навътре от морския бряг - на над 35 км навътре, докато подобни предмонетни средства за търговия обичайно се откриват близо до морето. Много е вероятно находката да е взета за допълнителна обработка или за разплащане от местното село, или селище. Не знаем как, но някак от морето е стигнала до там", допълни той.
БТА припомня, че изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети" в Лос Анджелис ще бъде открита на 3 ноември и ще продължи до 3 март 2025 г. В нея предметите от България представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, тъй като ядрото на древните тракийски земи съвпада с територията на днешна България. За първи път в подобна експозиция са включени и находки от Гърция и Румъния, коментира пред БТА доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей (НАИМ при БАН).
/РБ/
news.modal.text
