site.btaНационалната ни система за контрол на качеството на атмосферния въздух е компрометирана, смята адв. Димитър Площаков

Националната ни система за контрол на качеството на атмосферния въздух е компрометирана, каза по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София адв. Димитър Площаков.

Той е завел и спечелил дело за 10 хиляди лева обезщетение срещу Министерството на околната среда и водите за понесени от него и семейството му неимуществени вреди заради мръсния въздух и незаконната, по думите му, заповед, с която е определено местоположението на националната система за измерване на качеството на въздуха. 

Според данни, събрани от адв. Димитър Площаков, пунктовете, на които се поставят станциите за измерване на качеството на въздуха, са далеч от местата, на които има висока концентрация на фини прахови частици. 

В нашата страна Законът за опазване на околната среда вменява на министъра на околната среда да организира и ръководи националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух,  която се нарича още Национална автоматизирана система за контрол по качеството на въздуха. Дейността ѝ се администрира от Изпълнителната агенция по околна среда, отбеляза адв. Площаков. 

„Системата и събраните данни са държавна собственост. Състоянието на атмосферния въздух в страната ни се следи от общо 48 стационарни пункта, сърцевината на които представляват 30 на брой автоматични измервателни станции, разположени в 22 града“, посочи той. Системата ежедневно контролира концентрацията на фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид и др., каза адв. Площаков. Всички 30 автоматични станции работят в 24-часов непрекъснат режим на работа. Събраните данни чрез система за пренос на данни в реално време постъпват в регионалните инспекции по околна среда и водите, посочи Площаков. 

Той поясни, че екологичното законодателство - на ниво Европейски съюз и на национално ниво, предвижда стриктни правила за разполагане на тези пунктове за мониторинг. Правилата за разполагане на пунктовете са гаранция за обективност и правдивост на данните, каза Димитър Площаков. По думите му компрометирането на системата се извършва чрез поставянето на автоматичните измервателни станции на места, които не са нормативно регламентирани. Това е направено заради наказателни процедури, които Европейската комисия е водила срещу страната ни. В хода на тях страната ни е докладвала, че е предприела мерки, в резултат на които се е стигнало до намаляване на концентрациите на основните замърсители.

 „Интересът ми по тази тема беше провокиран от скандалното преместване на една от двете пловдивски станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Това се случи през 2015 г.  Свързах  го с воденото през този период екологично дело, колективен иск на пловдивчани Срещу Община Пловдив и Регионалната инспекция по околна среда и водите в Пловдив“, разказа Площаков, който живее в Пловдив. 

Световната здравна организация (СЗО)  докладва, че за 2019 година в България има настъпили над 10 863 случая на преждевременна смърт вследствие на некачествен атмосферен въздух, каза адв. Площаков. Европейската агенция за околна среда и водите посочва, че през 2014 година само фините прахови частици са причинили около 400 000 случаи на преждевременна смърт на граждани на Европейския съюз, отбеляза още той.  Съпоставяйки тези данни, с данните, че България е на първо място в ЕС по случаи на  преждевременна смърт от сърдечно- съдови болести, разбираме каква всъщност е причината за незавидното първо място. Очевидно не само неправилният начин на хранене и липса на физическа активност са основни виновници за тази класация, коментира адвокатът. 

Действащата в момента директива 2008/50 на Европейския парламент и на съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по чист въздух в Европа въвежда общ подход и единни стандарти за оценка качеството на атмосферния въздух за замърсителите и за пределно допустимите им стойности. Всички държави трябва да измерват замърсителите по един и същи начин.  Тя задължава държавите членки да поддържат нива на замърсителите под определени допустими нива, изисква от държавите членки да извършват оценка на качеството на въздуха във всяка зона чрез изграждане на мрежа от стационарни измервателни станции, отбеляза Площаков. Директивата за качеството на атмосферния въздух изисква от държавите членки да предоставят подробна информация на обществеността. Приема се, че само когато гражданите са  информирани, те могат да вземат участие в определянето на политиките и да предприемат адекватни действия, коментира адв. Димитър Площаков.   

Той разказа, че във връзка с въвеждането и прилагането на тази директива срещу България са били стартирани от страна на ЕК общо пет процедури. От тях две са закрити, по две Съдът на ЕС се произнесе с решения и една процедура е в досъдебна фаза, посочи той. 

Конкретно за Пловдив, откъдето е тръгнала идеята за „частното разследване“ за качеството на атмосферния въздух, той припомни, че през 2008 г. е бил обявен за най- замърсения град от всички европейски градове. "В Пловдив час пик продължава през целия ден. Няма адекватно управление на трафика. Пловдив няма екологичен градски транспорт. Пловдив не мие улиците и тротоарите си, не упражнява ефективен контрол спрямо причинителите на замърсяванията", допълни той. 

По думите на адв. Димитър Площаков проблемите не са от вчера, те са от години, преди около 15 години пловдивчани  са завели екологичен иск срещу общината и местното РИОСВ. Съдебният процес продължи близо 10 години и приключи с осъдително решение срещу общината и срещу РИОСВ – Пловдив, които в срок до юли 2022 г. трябваше да приведат нивата на замърсителите и фините прахови частици в Пловдив в рамките на пределно допустимите стойности, посочи още той. 

По думите му община Пловдив не е предприела никакви мерки. 

Площаков разказа, че в Пловдив и други градове в страната автоматични измервателни станции са били преместени от натоварени кръстовища или участъци в тихи, периферни райони и покрити с дървесна растителност. И така станциите отчитат ниски нива на замърсеност в съответните градове. 

Сред примерите, които посочи, са станцията в „Баня Старинна“, преместена в парк „Каменица“ и измервателната станция от „Орлов мост“ - преместена в двора на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Според Директивата станциите трябва да са поставени в зони, където са възможни най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено на действието на замърсителите, каза Площаков. „Но в страната ни пунктовете са разположени в градини в зелени територии, в малки квартали, далеч от центровете и от големите замърсители“, каза адвокатът. 

По думите му Регионалната здравна инспекция в Пловдив в ежегодните си доклади за състоянието на въздуха констатират неизменно едно и също нещо – недостатъчния брой станции за град като Пловдив за обективно оценяване качеството на въздуха в града. 

Той посочи още, че съществува и алтернативна на държавната система за контрол и качество на въздуха. „Тя е частна система. Състои се от мрежа от сензори, които всеки може да монтира в дома си. В Пловдив има инсталирани 40 такива сензори. Те са част от световна мрежа, която обхваща близо 12 000 сензора в 80 държави по целия свят“, каза Площаков. 

„Данните са публични, има архив на данните. Те са ужасяващи. По-мръсен град от Пловдив не можах да намеря в страната ни“, коментира той.  По думите му рядко са дните, в които няма превишение на максимално допустимата стойност на средноденонощната норма на фини прахови частици. „Според директивата тази норма не бива да бъде превишавана 35 пъти в рамките на една календарна година. Ние почти нямаме ден, в който нормата да не се превишава. Това докладват данните от тези станции“, каза адв. Площаков.