site.btaПравителството одобри годишния доклад за решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България

Правителството одобри годишния доклад за решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България
Правителството одобри годишния доклад за решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България
БТА, София (27 септември 2024) Служебното правителство провежда редовно заседание в сградата на Министерския съвет. Снимка: Никола Узунов/БТА (ПК)

Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на 11-ия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2023 г., съобщиха от правителствената пресслужба. 

Република България ратифицира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа през 1992 г. и по силата на тази ратификация призна юрисдикцията на Съда. Съгласно член 46 от нея Високодоговарящите страни имат международноправно задължение да изпълняват окончателните решения на Съда, установяващи нарушения на Конвенцията.

Предприемането на необходимите мерки по изпълнението се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите - страни по Конвенцията имат договорно задължение да отстранят установените нарушения, като разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това, припомнят от Министерския съвет. 

Докладът се изготвя въз основа на решение на Народното събрание от 2012 г. и се състои от пет части. В първата част е представена актуална статистическа информация за делата пред ЕСПЧ. Включена е информация относно продължаващата реформа на Съда и информация за актуални събития, които го касаят.

Втората част съдържа статистическа информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу Република България и положението ѝ спрямо останалите държави членки на ЕС. Откроени са дела, по които е бил постигнат напредък през годината.

Третата част на доклада засяга оставащи проблеми, произтичащи от решенията на ЕСПЧ, по които следва да бъдат взети допълнителни мерки. Решенията, които се разглеждат в тази част засягат делата, поставени от Комитета на министрите в засилено наблюдение, както и дела, които макар и в стандартна процедура на наблюдение, налагат промени в правната рамка.

Четвъртата част на доклада е посветена на идеята за създаване на национален координационен механизъм за ефективно изпълнение на решенията на ЕСПЧ.

Петата част на доклада обхваща информация за окончателните решения на Съда на Европейския съюз по преки производства, в които Република България е страна и преюдициални производства, образувани по запитване на български национални юрисдикции, които са приключили през 2023 г.

През 2022 г. България продължава да е сред първите 10 страни членки по брой неизпълнени решения в засилена процедура, се посочва в заключението на десетия доклад за изпълненията на решенията на ЕСПЧ по дела срещу България, публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. 

Големите периоди, в които липсва постоянно действащо Народно събрание и редовно избран Министерски съвет поради политическата криза през изминалите години, допринесоха съществено за усложняване на процеса на изпълнение на решенията. Все по-належаща става нуждата от съгласувани усилия и активно сътрудничество между законодателна, изпълнителна и съдебна власт, с оглед съобразяването на българското законодателство и практики с основните права и свободи, заложени в Конвенцията. Процесът по изпълнение на решенията остава затруднен и от дълбокото непознаване и неразбиране на материята „права на човека“ и на правото на Конвенцията. В този контекст остава крайно необходимо да бъде въведен ефективен вътрешен механизъм за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, се посочва още в доклада от предишната година. 

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:08 на 27.09.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация