Нека заедно запазим критично застрашените есетри, за да не се налага да ги пресъздаваме с изкуствен интелект (ИИ) – с този призив WWF - България представи своята игра, в която хората да се опитат да различат истинската снимка на застрашени видове диви животни от тези, създадени от ИИ. Опитахме да представим проблема за състоянието на природата и животните с друга актуална тема – за ИИ и неговото място в ежедневието ни, заяви за БТА Елена Ганчева от WWF-България.
От април насам "Фейсбук" и "Инстаграм" започнаха да маркират снимките, създадени от ИИ, така наши партньори от рекламна агенция предложиха да направим игра, в която да обърнем внимание, че снимките, заснети в дивата природа, са нещо прекрасно, но ако тези животни изчезнат, само изкуственият интелект ще може да ги пресъздаде и да ги покаже, коментира експертът от природозащитната организация.
Мисля, че проектът е полезен, защото има обучаващ ефект, показвайки застрашени видове. Също така заостря вниманието и приканва хората да са по-активни в общността, която иска да се вземат мерки, за да се подобри хабитатът на тези животни, коментира футурологът доц. д-р Марияна Тодорова от Института по философия и социология към Българската академия на науките. Начинът, по който е създаден въпросникът със снимки, също е интересен, защото изгражда умение у хората да правят разлика между образи, генерирани от ИИ, и реални снимки, посочи тя.
Тук вече обръщаме внимание на това, че хората трябва да развиват нов тип дигитална грамотност, да могат да отличават фалшивите новини и пропагандата от истинското съдържание, да знаят, че нещо може да изглежда реалистично, но то всъщност да е създадено от ИИ, подчерта футурулогът. По думите ѝ това създава рефлекс у хората на какво могат да се доверят и на какво не в онлайн пространството.
Нашият мозък лесно се заблуждава и така тренираме своята способност за този нов тип грамотност, поясни Тодорова. Тя напомни, че става все по-трудно да се разпознаят и видеата, създадени от ИИ.
Реални животни, но не съвсем
Трябва да знаем, че фотографите в дивата природа се отличават с голяма отдаденост в своята работа, коментира Елена Ганчева. Те ходят на различни места, може с часове да дебнат дадено животно, за да направят една единствена снимка, т.е. тук говорим за изпитание за човешкия дух, каза тя. Експертът подчерта, че снимки на животни в дивата природа са изключително постижение. В същото време ИИ създава сравнително успешно как изглеждат животните, но дали може да се справи с всички видове, отбеляза Ганчева. И подчерта, че играта на WWF е показала, че има проблем с есетрите.
Оказа се, че за ИИ е трудно да изобрази тези риби – или им слагаше опашка на акула, или ги правеше да приличат на риба чук, разказа природозащитникът. Затова и няколко пъти връщахме изображенията на есетрата, защото се разминаваше сериозно с истинския лик, добави тя. Няма технология, която да повтори създаденото от природата изцяло, поне на този етап, смята Елена Ганчева.
Групата на есетрите в световен мащаб е най-застрашената от изчезване риба, каза природозащитникът. Забелязват се също лоши тенденции при слоновете и белите мечки, посочи Ганчева. Малко хора се замислят за жабите и змията, но и за тяхната популация има рискове, разясни експертът. Ганчева отбеляза също, че в България има популация на кафява мечка, която е защитен вид, но обърна внимание, че има сериозни притеснения, свързани предимно с бракониерство. Липсата на храна поради изменение на климата кара мечките да се доближават до населените места, където могат да възникнат конфликти с хората, коментира експертът.
Играта на WWF - България дава и полезна информация за всяко животно, показано на изображението. Тя е достъпна във Фейсбук. Всички, взели участие в нея и регистрирали се до 31 август, могат да се включат в томбола за три награди розово фламинго – плюшена играчка, създадена от рециклирани материали.
Какво разбираме под изкуствен интелект
Изкуствен интелект (ИИ) е усъвършенстван софтуер, който е структуриран така, че наподобява архитектурата на нашия мозък с т.нар. невронни мрежи, посочи Марияна Тодорова. И отбеляза, че с все по-голямото подобряване, ИИ наподобява човешки интелект до степен, че някои изследователи, малко след пускането на такъв модел на „Гугъл“, по-късно и на „Чат Джи Пи Ти"3, дори смятаха, че той е съзнателен и има интелигентност съшо като човешката. Все още това не е така, смята експертът. Според нея обаче до 2022 г. е било ясно, че ИИ може да е изключително добър в една сфера и да даде модели на решения само в нея, но чрез новите модели ИИ може да дава решения, да прави добри взаимовръзки между няколко сфери.
Така, поясни футурологът, ИИ вече се доближава до човешката интелигентност. Тодорова даде пример – ИИ може да открие формула антибиотик, към който хората да не са резистентни.
„Може да ни каже как да се справим с климатичните промени, как да управляваме по-добре една компания, да измисли текст и мелодия на песен, да пише есета“, отбеляза Тодорова, но поясни: Въпреки всичко това ИИ не разбира какво прави, не разбира стойността на решението, т.е. няма съзнателност.
По думите й обаче почти във всички сфери се доказва, че ИИ може да има положителни влияние. Като пример футурологът посочи медицината, например диагностицирането на сложни заболявания. „Все повече се използват роботи като „Да Винчи“, които заместват човешката ръка“, добави Тодорова. Тя спомена и фармацията като сфера на приложение на ИИ, като той може да съкращава периода на откриване на нова формула на дадено лекарство.
По думите ѝ ИИ може да проследява периоди на засушаване, да набелязва критичните зони без вода, като това помага и на запазване на реколтите.
Друга сфера, в която ИИ се прилага, е астрономията, по-специално при изучването на космоса, обясни експертът. ИИ е участвал и в изследване на комуникацията на прилепите, слоновете и китовете, като това води до откритието, че животните също имат език.
Стига да употребяваме разумно ИИ, той може да е много полезен, обясни Тодорова. Тя коментира, че има и опасения относно сигурността на ИИ. За пример тя посочи използването му във военния сектор и контрола над ИИ. Ако няма контрол, може да има блокиране на данни, да има отражение върху инфраструктурата, електроенергията и дори възможност за ядрен апокалипсис , обясни експертът.
/ВД/
news.modal.text
