Стефан Иванов рестартира първата пълна гребна експедиция през Арктика (Full Arctic Row – FAR), прекоси Полярния кръг с Камерън Белами и в момента е на “Неверест” за третия етап със сина си Максим Иванов. FAR започна на 23 юни с гребната лодка "Неверест" и е планирана не само като най-дългото плаване през Северния ледовит океан, осъществявано някога с гребна лодка, но и първото в историята на човечеството, в което се очаква той да бъде прекосен на гребна лодка от край до край.
Tандемът Стефан Иванов - Владимир Табутов премина успешно първите 313 морски мили, но в близост до остров Фроя, Норвегия, се наложи да преустанови експедицията поради остра морска болест на Табутов и срязано сухожилие на пръстa на Иванов.
Във втория етап на FAR, който започна на 8 август, се присъедини Камерън Белами. Той е от националния отбор по гребане на Южна Африка за младежи до 23 години, прекосил е Южния и Индийския океан на гребни лодки за шест души, запален е по маратонско плуване в открити води, завършил е Ocean Seven и продължи да гребе със Стефан Иванов от Фроя.
На 11 август Иванов и Белами преживяха буря с вятър над 30 възела в посока директно към сушата и бяха изтеглени в безопасност до най-близката марина в Тофт от катера „Харолд V“ на Норвежката брегова охрана. На следващия ден двамата отново бяха на греблата сред десетки хиляди острови със стърчащи над водата скали и така до 15 август, когато прекосиха Полярния кръг, за да се разделят в Орнес, на 66 градуса и 52 минути северна ширина, където мисията за Камерън Белами завърши успешно и на борда се качи синът на Стефан Иванов Максим.
Няма по-добър партньор от баща ми.
Това каза най-младият човек на планетата, прекосил океан, Максим Иванов във видео от борда на „Неверест“, публикувано във Фейсбук. Баща и син Иванови построиха гребната лодка „Неверест“ и с нея преди четири години преплаваха Атлантическия океан от изток на запад изцяло в сезона на ураганите. По време на пътешествието Максим Иванов навърши 17 години, след което се посвети на академични занимания в Станфордския университет в САЩ. Миналото лято двамата с Райън Уелш предприеха велосипедна обиколка в Япония от нос Соя до нос Сата, която завършиха за 23 дни. Веднага след стажа си в Ню Йорк и малко преди 21-вия си рожден ден Максим Иванов, напът към островите в архипелага Лофотен и благодарение на доброто покритие на мобилните оператори в Норвегия, каза за БТА, че за пръв път говори с медии за експедицията FAR.
Той описа усещането си да бъде отново на борда на „Неверест“ с „перфектната дума – носталгия“. Познавам тази лодка по-добре от доста неща на този свят и се чувствам доста комфортно в нея. Знам колко е здрава и тежка, добави той и уточни, че „Неверест“ му дава „едно спокойствие, което много помага сега, в тези моменти.“
Ааа, да, да, да, отговори Максим Иванов на въпрос имал ли е момент, в който да се замисли дали да участва в приключението, или да пропусне. „Имаше, да, продължи той. Всъщност, баща ми много внимателно ме попита дали бих искал да се присъединя, не искаше да се чувствам, че ме чака, или очаква от мен да се включа. Той така го подаде - съвсем като идея, ако имам желание.
Ако не се лъжа, три-четири дни само за това мислех. От сутрин до вечер не можех да се концентрирам на работа, понеже все ми беше това в главата – дали да се присъединя, дали не и, да, към третия-четвъртия ден бях много сигурен, че искам и то поради няколко причини“, допълни той.
Една от причините е, че първоначално, когато чува за тази експедиция, тя му е изглеждала като „нещо изключително страшно и много трудно. Този студ наистина ми се струваше като много голямо предизвикателство и нещо, което може би един ден и аз мога да преодолея“. Накратко, Максим Иванов каза, че изключителната трудност го мотивира и обясни:
„Аз обичам, тука-там, да се тествам, да правя много трудни неща, понеже много научавам в тези трудни преживявания.
Втората причина е, че просто се замислих дали след една-две години, три години, четири-пет години, дали бих съжалявал, ако кажа „не“. И просто веднага ми дойде отговорът. Със сигурност, си казах, че бих съжалявал, ако пропусна такава възможност.“
От съвсем друга страна са препоръките от Евгения Иванова: “Майка ми ме съветваше втори-трети път да помисля просто, наистина, пак, много дълбоко дали искам това да го правя, какво означава – някак си наистина да разбера какви са рисковете, колко е трудно и неприятно, и т.н., за да придобия по-добра представа какво ще бъде. Тя не ме е спирала, но не ме е и насърчавала,” каза Макс и веднага уточни, че тя така обича – „сам да разбера дали искам да го правя“. След един-два самостоятелни разговора, в които той ѝ е обяснил, че ще бъдат много внимателни, “че няма да поемаме излишни никакви рискове и че е нещо, което наистина много искам да направя”, тя го е разбрала и му е пожелала
попътен вятър.
Коментарите от гледна точка на връстниците, когато разберат за приключенията на Максим Иванов, са “да ме питат защо пак, какво намирам в тези експедиции, дали съм мазохист, шегувайки се, разбира се, как ме “хранят” - обикновено това ги интересува. Аз им казвам, че тези експедиции просто ми дават една свобода, която не мога да я усетя толкова в обикновеното си всекидневие“. Той добави, че приключенията го поставят в региони на планетата, които може би не би могъл да посети без експедициите и повтори, че придобива много опит:
“Когато нещо е трудно и се бориш срещу него всеки ден - дали ще е вятър, или течения, или вълни, човек се научава да има дисциплина“, каза Максим Иванов. Той добави:
"Ако човек е дисциплиниран, може всичко да направи. Особено, ако има план, има някаква цел - въпросът е да следи накъде се движи и как трябва да подобри ситуацията всеки ден и точно това е целта на нашата експедиция".
Целите и каузите на FAR остават същите - Максим и Стефан Иванови гребат към вечния лед в подкрепа на кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването, така че повече хора да решат и информират близките си дали искат, или не след смъртта си да бъдат донори на органите си за животоспасяващи операции.
FAR насочва вниманието и към опазването на Южния океан чрез петиция, в която всеки може да се регистрира, така че да предизвика Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources - CCAMLR) да обяви нови четири млн. кв. км защитени морски зони. Колкото повече хора участват в петицията, толкова по-голяма е вероятността ресурсите да бъдат защитени.
Екипажът на борда на „Неверест“ съобщи, че събира проби от планктона по пътя, които ще предоставят на учените от Биологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" за изследвания на климатичните промени и глобалното затопляне.
Максим Иванов каза, че наистина много се надява в експедицията сега да види косатки – „те са ми любимото морско животно“ и допълни: "Също - бели мечки! Разбира се, имам и страх от тях, но пък имам също и любопитство - искам да видя колко са големи, свирепи и т.н. Откъм температура също искам да видя колко студено ще стане по-нататък, продължи той. Да видим дали нашата екипировка е достатъчно добра и дали ние също сме достатъчно подготвени, за да преодолеем дъждовете и водата".
Експедицията може да бъде проследена виртуално на https://my.yb.tl/neverest и Фейсбук и Инстаграм. Възможността за присъединяване към петицията за обявяване на четири млн. кв. км в Южния океан за нови защитени зони е тук.
