site.btaНие сме на гости на океаните, каза Стефан Иванов от България след старта на FAR

Ние не покоряваме морето, не покоряваме океаните, а по-скоро пребиваваме там, ние сме им на гости - наслаждаваме им се и понякога успяваме да направим маршрута, който сме планирали, понякога не успяваме по обективни или субективни причини. Това каза за БТА Стефан Иванов след завръщането си в България от Норвегия и след първата пълна гребна експедиция през Северния ледовит океан (Full Artic Row - FAR) - от 60-ия паралел до вечния лед, която бе преустановена преди да достигне до планираната финална точка поради повишен риск за здравето на екипажа.

Владимир Табутов и Стефан Иванов гребаха на борда на “Неверест” от Хаугесунд до остров Фроя и плаваха успешно 313 морски мили.

Екипът посвети FAR на кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването с призив повече хора да решат и информират близките си дали искат, или не след смъртта си да бъдат донори на органите си за животоспасяващи операции. Експедицията се застъпи и за петицията за опазването на Южния океан чрез обявяване на нови четири млн. кв. км защитени морски зони. Българите събраха и проби за научно изследване как различните промени в температурата се отразяват на планктона.

Двамата мъже са известни с постиженията си в спортни състезания за издръжливост и ултра маратони. Стефан Иванов е преплувал Ламанша и е прекосил Атлантическия океан от изток на запад изцяло в сезона на ураганите, на борда на собственоръчно построената гребна лодка “Неверест”, заедно с най-младия човек на планетата, прекосил океан - синът му Максим Иванов. Иванов-баща поставя и осем рекорда на Гинес като един от шестимата участници в “Мисията на Шакълтън” в Южния океан. Владимир Табутов, който е един от най-добрите триатлети в страната, е и “много жилав спортист”, както и перфектен партньор, по думите на Иванов. Коскиперът преодоля напълно първия пристъп на морска болест, “прескочи трапа” и при повторното ѝ появяване, но, когато условията принудиха екипажа да остане в каютата на плаваща котва, а лодката започна да се “мята като необязден кон”, треската се влоши и в продължение на 72 часа гребецът не можа да поеме каквото и да е - сухар, банан, дори вода, организмът му се изтощи прекалено много.

Аз пък, допълни Стефан Иванов, още на третия ден си порязах показалеца с нож. Срязах частично едно от сухожилията и продължих да греба четири дни с четири пръста. Въпреки че раната зарасна на повърхността, явно вътре започна да се развива някаква инфекция и решихме, че 

най-разумното в този момент е да прекратим експедицията.

Нито по-рано мисля, че беше резонно да се отказваме, тъй като много често морските болести се преодоляват, нито пък по-късно си мисля, че имаше нужда да се мъчим, тъй като наистина беше ясно, че няма да се оправят нещата, каза Иванов.

На борда на „Неверест“ екипът разполагаше с 10 сателитни устройства за комуникация с брега - два сателитни телефона, сателитен хот спот, четири устройства, които се използват при бедстване, т.нар. personal locator beacons, още едно за лодката и т.н. “С което и да е от тях можехме да подадем сигнал за бедствие, да установим контакт с бреговата охрана и те да изпратят някой от най-близко намиращите се морски съдове, за да ни помогнат", каза Стефан Иванов. 

Морска традиция е и неписано правило, че трябва да се притечеш на помощ, освен ако нямаш болен човек на борда или товар, който ще се развали. Ние всекидневно виждахме покрай брега на Норвегия поне 20, а понякога и 30-40 мореплавателни съда, така че щеше да е въпрос на часове, каза скиперът и добави още приобщаващи подробности за плаването.

В първите 12 часа, 

когато трябваше да се отдалечим от брега и имаше насрещен вятър – не беше критична ситуация, но трябваше да гребем по-интензивно, защото се движехме срещу вятъра, каза той във връзка с моментите, в които са се почувствали уязвими. Между най-опасните обстоятелства, когато си близо до брега, е да има силен вятър, който да те тласка към скалите – практически не можеш да му се противопоставиш, така че непрекъснато трябва да гледаш прогнозата, уточни скиперът. "Ако се очакват ветрове към сушата, трябва предварително да си се отдалечил от нея. Интересното е, че ние се движехме на половин-една миля от брега. Имаше моменти, в които “бягахме” на 10-15 мили от брега, точно с оглед на това какви ветрове духат, така че беше малко като ходене по въже”, разказа той.

Когато са заставали срещу отвесните скали на норвежкото крайбрежие, ситуацията не е била критична, повтори гребецът. “Имаше моменти обаче, в които брегът е много стръмен. Когато виждаш един почти отвесен планински скат, това те кара да мислиш, че под водата той продължава да бъде така отвесен, т.е. когато, бутан от вълните, се приближиш към такъв бряг, не можеш да хвърлиш дънната котва, а ако хвърлиш плаващата котва, тя ще забави твоето приближаване, но няма да го отстрани… 

Когато виждахме такива много стръмни скали и то в продължение на километри, отново, не беше критична ситуацията, тъй като нямаше много силен вятър, но това бяха моментите, в които бяхме нащрек”.

Имахме щастието да се движим покрай великолепни природни гледки, разказа още гребецът. „Норвегия е прочута със своите фиорди. Ние плавахме около 600 километра покрай брега и ги виждахме в дланта на ръката си. Брегът беше нацепен като с мачете и когато се движиш с тази бавна скорост, имаш възможността да се наслаждаваш на тази гледка 24 часа в денонощието, защото още от първия ден установихме, че нощта е всъщност сумрак, а не истинска нощ. След втория ден вече практически нямаше тъмен период на денонощието”. 

Слънцето се въртеше около нас и луната също, през цялото време.

Наоколо “видимо имаше живот”, каза Иванов, макар че е очаквал да видят не само делфини, а повече големи риби - китове, косатки. Забелязали са и интересни медузи: “за пръв път виждам такива - оранжеви, големи колкото човешка глава”. 

Видяхме и рибарниците, отбеляза той и допълни, че Норвегия разчита до голяма степен за своята икономика не само на улова, но и на развъждането на риба. "Видяхме фермите за прочутата норвежка сьомга - безброй ферми за сьомга!”. Той повтори, че с пет килограма жива риба се изхранва един килограм жива риба в рибарник т.е. това не е устойчиво. Ако океаните не могат да ни изхранват, а консумацията на протеини продължава да се увеличава много по-бързо, отколкото обработваемата земя, нуждите на човечеството в следващите 20-30 години трудно ще могат да бъдат посрещнати, смята гребецът, който е финансист извън свободното си време. В тази връзка освен да гребе в защита на морските територии, Иванов инвестира например в българската компания "Насекомо“ и алтернативната им технология за производство на протеини от ларвите на черната муха войник, за която каза, че е “много богата на протеини и масла, които са много полезни като храна за животни”. 

Накрая, когато акостират на остров Фроя и като потвърждение на твърдението, че е учудващо колко съмишленици се появяват, когато преследваш “невъзможни” мечти, екипажът чува на чист български език: „Здравейте, аз съм Валя. Нося ви понички.“ Оказа се, че Фроя е петият най-красив остров в Норвегия, каза Стефан Иванов. Оказа се, че на острова живеят сто българи. Имат си и гласоподавателен пункт в района, добави той и благодари на Валентина Стаматова, която “беше като изневиделица появила се фея или ангел-хранител, който ни помогна с толкова много неща”.

Табутов се възстанови напълно от морската треска, след като получи бърза медицинска помощ и силни медикаменти от норвежка линейка веднага след акостирането, а Иванов продължава в България терапията си след порязването. Още за експедицията има във фейсбук и инстаграм @neverestoceanrow.