site.btaОБНОВЕНА Народно събрание прие решение за инвестиционен разход по проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси

Народно събрание прие решение за инвестиционен разход по проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси (ЗРК). Решението бе взето със 133 гласа „за“, 45 – „против“ и двама – „въздържал се“.

Инвестиционният разход е по проекта на стойност 356 184 633 лева (182 114 311 евро) без ДДС. В мотивите към решението се посочва, че средствата са за заявените от българската страна 1 брой „lRlS-T SLM" на обща стойност 182 114 311 евро (356 184 633 лева).

Допълнително е предвидена възможност за закупуване на до пет броя „1RlS-T SLM" и на един брой система за далечен обсег „lRlS-T SLX", се изтъква в мотивите към решението. 

В мотивите към решението се посочва, че заплахите, произтичащи от динамично променящата се среда за сигурност, предлагат нарастване на изискванията към системите за противовъздушна отбрана (ПВО) по отношение на изграждането и поддържането на способности за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страната. Това налага участието на формированията за противовъздушната отбрана в Интегрираната система за ПВО на НАТО и ЕС. Изпълнението на задачите по мисия Отбрана“ изискват Военновъздушните сили да разполагат със съвременни системи, отговарящи на новите предизвикателства. Посочва се, че чрез реализиране на Проекта „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ се усъвършенстват способностите на ПВО за въздействие по средства за въздушно нападение (пилотируеми и безпилотни), притежаващи съвременни летателни и бойни способности. Отбелязва се, че реализирането на проекта би довело до придобиването на многоканални зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), което ще увеличи многократно възможностите за възпиране на средства за въздушно нападение от различен клас и тип. В мотивите се посочва, че със свое решение Министерският съвет е одобрил проекта на Меморандум за разбирателство относно закупуване на наземни системи за ПВО в рамките на Инициативата „Щит на европейското небе“ като основа за водене на преговори и упълномощил министъра на отбраната да проведе преговорите и да подпише Меморандума. В тази връзка в периода 22-24 юли 2024 г. в Министерството на отбраната са били проведени работни срещи с представители на Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия и на германската компания „Diehl Defence" относно придобиване на наземни системи за ПВО „lRlS-T” в рамките на Инициативата „Щит на европейското небе“ (ESSl).

Целта на срещите бе постигане на съгласие по текстовете на проект на Програмно споразумение между министерствата на отбраната на двете държави и на проект на Допълнение (Addendum) към съществуващия договор за доставка с „DiehI Defence" за придобиване на системи за противовъздушна отбрана „lRlS-T'. Подписването на програмно споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия ще предостави възможност на страната ни да се възползва от условията на вече сключения договор за доставка на Федералното министерство на отбраната с производителя „Diehl Defence", се казва в мотивите към приетото решение. 

В хода на дискусията Александър Александров от „Има такъв народ“ обясни, че основен елемент от съвместното придобиване на ЗРК е способността напълно да бъде интегрирана в противовъздушната и противоракетната отбрана на НАТО. В същото време тя може да действа и самостоятелно в национален план за България и Българската армия и това е изключително важно. Системата е най-високо технологична по отношение на трите основни елемента ракета, радар и тактически оперативен център, тоест командният пункт. Най-важното е, че всички тези елементи са германско производство, с което се избягва зависимостта от други доставчици. Ние от нашата парламентарна група се обръщаме към всички колеги да подкрепят този законопроект, той е изключително важен, призова депутатът. 

Димчо Димчев от „Възраждане“ коментира, че купуваме ЗРК, защото е по-добре нещо от нищо. Той  заяви, че няма да подкрепят този проект на решение в този му вид. Димчев посочи, че разбира вълнението на военното командване, че все пак придобиваме нещо, от което имаме спешна нужда. Ние не взимаме комплекси, защото са най-добри, взимаме ги защото покриват минималните критерии на НАТО за ПВО. Ние от „Възраждане“ няма как да се примирим, защото искаме най-доброто, настоя Димчев. 

Асен Василев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ в реплика към Димчев заяви, че новото оборудване е с по-голям обсег и разполагат с противоракетна отбрана. Тоест това, което взимаме в момента, е значително по-добро от това, което имаме, обясни Василев. Последните системи C300 са придобити 1988 година, така че чисто фактологично имате грешки в изказването, обясни Василев и апелира за корекция от страна на Димчев при гласуването. 

Кирил Тодоров от „Възраждане“ насочи вниманието към цената за придобиване на този един брой ЗРК от 182 млн. евро и отбеляза, че само преди две години Швеция и Норвегия придобиват абсолютно същия комплекс за 140 млн. евро. 

Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС отбеляза, че 2020 -2021 г. се е провел много широк анализ в Министерството на отбраната, какво точно ни трябва до 2032 г. Документът беше внесен в Народното събрание 2021 г. Заключението тогава беше, че само за придобиване на нова техника по цени за 2020 г. – 2021 г. са 39 млрд. лв. Военното и цивилното ръководство правиха анализ какво държавата може да си позволи в рамките на бюджета, въз основа на които са изготвени няколко решения на НС. Ако един проект може да се променя двойно в рамките на две седмици, то тогава нямаме предвидимост на разходите, посочи Гаджев и настоя, че тук контролът на парламента е изключително важен. 

Асен Василев от ПП-ДБ отбеляза, че за да одобряваме разходите за новите системи, те трябва да бъдат напълно комплектовани с всичко, което им трябва, защото предишното нещо, което се е правило е закупуване на военна платформа, след това комуникационна система, след това муниции, коментира Василев. Той бе категоричен, че това не е разумен начин на планиране и настоя, че затова новите системи следва да идват с пълния набор от всичко, което е необходимо за нашата армия. Василев даде пример със закупените кораби за Военноморските сили, за които след това трябваше допълнително да бъде закупена комуникационната система, след което мунициите. Това не е нормален начин на развитие и планиране и прогнозируемост на разходите, заяви Василев.