site.btaДимитър Протопопов - българинът, който покори големите танцови сцени на Германия

SM 14:18:01 01-02-2022
MG1414SM.002
Димитър Протопопов - балет - Германия

Димитър Протопопов - българинът,
който покори големите танцови сцени
на Германия


София, 1 февруари /Мартина Ганчева, БТА/
Димитър Протопопов е роден в Пловдив, но от години живее край Берлин. Танцувал е на големите сцени на Русия, Гърция, Турция, Австрия, Италия и най-много в Германия. Сънародникът ни е пето поколение потомък на Васил Левски.

"Аз съм от доста известно пловдивско семейство. От нашия род е и футболистът Христо Бонев (зет) , а моята леля - Анка Василева Ламбрева е първата българска околосветска пътешественичка", споделя сънародникът ни пред Sanus et Salvus - здравният сайт на българите в Австрия.

Следва част от интервюто на Димитър Протопопов за Sanus et Salvus.

Г-н Протопопов, откъде този интерес към балета?

Бях на осем години, когато моята сестра Таня тръгна на балет и аз ходех да я вземам, по настояване на майка ми. Учителката ме видя и попита дали и аз не искам да играя балет. Настоя да питам майка си и така ме взеха в балетната школа в Пловдив, но без да плащам, защото бях единственото момченце, което подготвяха за балетист и танцьор. После родителите видяха от мен и дойдоха още момчета да учат в балетната школа.

Така започна пътуването ви към големите сцени в Германия, Италия, Турция, Русия...

Когато бях 15-годишен, излязох с големите артисти на сцената на Пловдивската опера. Спомням си и спектакъла, защото трябваше да танцувам с една балерина, която бе на годините на майка ми. Постановката се казваше "Madame sans gene" ("Дамата без срам"). Започнах да танцувам с големи балетисти и артисти, както от България, така и чуждестранни. Първото име, което искам да спомена е на Богдан Ковачев-пловдивчанин, който по-късно бе станал балетмайстор, беше известен и талантлив. За съжаление почина много рано.
Бях в казармата, когато ме взеха в Строителни войски и в Пловдивската опера. Започнах да се изявявам и като солист. Танцувал съм в много постановки, с много балерини. След това реших да си опитам късмета в балетно студио "Арабеск". Веднага ме взеха и там работих две години. По това време се ожених и с първата ми съпруга си имаме две деца, двама сина. По това време много търсеха танцьори и балетисти: в бивша Югославия, в ГДР, във Франция, в Западна Германия. Аз избрах да играя пред комисията на ГДР и за този мой избор не съжалявам. Годината бе 1977.

Как гледаха на вас като на кадър от социалистическия блок?

На добрите артисти се гледаше с добро око. В бившата ГДР имаше много хора, дошли от България, Румъния, Унгария. Тогава не се употребяваше тази дума "гастарбайтер" за нас. Бях много доволен от професионалната си кариера тук. Работих в продължение на шест години в театъра на Майнинген, той бе на границата със Западна Германия. По това време един приятел реши да изпрати сина си в балетното училище в Берлин и ние с жена ми също предложихме на малкия ни син да поеме по моя път. Беше ми много далече Майнинген, това са над 500 км, и взехме решение семейния съвет да напусна този театър и да се преместя да работя в Берлин. Получих работа в Komische Oper и започнах там да работя, пак бях без семейството ми. След половин години ми казаха, че не могат да намерят жилище за семейството ми в Източен Берлин. По онова време въпросът с квартирите бе много труден. Предлагаха се квартири от времето на войната, с тоалетни между етажите, но това не бе приемливо за нас. Затова потърсих работа на друго място - Франкфурт на Одер (Frankfurt an der Oder). Тогава търсеха балетмайстор и солист. И тук работих доста години, докато един прекрасен ден, когато се обединиха двете Германии, затвориха операта в града, уволниха оперните певци и балетмайсторите и остана само драматичния театър. След това си купихме къща около Берлин, не искахме да е в самия град и сбъднахме тази наша мечта на 20 км. от германската столица. На много хубаво място е, до нас е езерото, а с лодката по него може да се отиде чак до Рощок. След промяната работих и в Щутгарт.

Танцувал ли сте в Австрия?

Танцувах на сцена на Бодензее през далечната 1972 г. Тогава бях с балетно студио "Арабеск". Оттам заминахме за Франция, в Латвия, СССР, където танцувахме в Санкт Петербург, тогава Ленинград.

Цялото интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков с Димитър Протопопов вижте тук.
/МГ/