Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни част от промените в Конституцията, гласувани от Народното събрание в края на миналата година, става ясно от решение, публикувано на сайта на институцията.
Делото бе образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Конституционният съд отменя всички разпоредби в основния закон – от чл. 129 до 130в, с които досегашният Висш съдебен съвет (ВСС) се раздели на два отделни съвета – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, което включва състава, мандата им и начина на избор на членовете, кой може да бъде член на двата съвета и функциите им.
За противоконституционни са обявени и промените относно мандата на главния прокурор и неговите функции - че представлява и ръководи прокуратурата, и по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон. Също така за противоконституционно е обявено ограничението, при кои случаи главният прокурор може да сезира Конституционния съд.
За противоконституционна е обявена и промяната относно това каква длъжност могат да заемат Главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет след приключването на мандата, както и относно пенсионирането им.
Конституционният съд обяви, че са противоконституционни промените свързани с това, че решенията за избор на членове на органи се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон, както и с това, че ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
Отпада въведеното с промените изречение от чл. 23, че „Науката, образованието и културата са национални ценности“, като остава старата редакция: "Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство."
Част от промените са обявени за противоконституционни поради системната свързаност с други промени, които са обявени за противоконституционни, обясняват от Конституционния съд.
Посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект, допълват от институцията.
Решението е подписано с особено мнение за някои от разпоредбите от съдиите Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Константин Пенчев.
Конституционният съд не е постигнал изискуемото в Конституцията мнозинство за постановяване на решение по промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4; чл. 65; чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, както са въведени с §2, 3, 7 и 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, поради което отклонява исканията на вносителите.
Те се отнасят до промяната, че избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание, както и за промените относно служебния кабинет, който по новата процедура не се назначава от държавния глава, а след консултации, като за министър-председател се прави избор измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Също така не е постигнато мнозинство по промяната, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.
Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.
Конституционният съд отхвърли исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 93, ал. 2; чл. 117, ал. 2; чл. 126, ал. 1; чл. 127, т. 5 и 6; чл. 128; чл. 130в, т. 4; чл. 132а, ал. 4, изр. първо и чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както са въведени с §6, 10, 11, 12, 13, 19 и 21, както и на §22 и 23 (Преходни и заключителни разпоредби) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република.
Те се отнасят до промените в условията за това кой може да бъде избран за президент, за това, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт и за възможността всеки съд да може да сезира Конституционния съд.
