Главното предизвикателство пред нашите държави и общества е сигурността. Това каза в приветствено слово вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в международна конференция, посветена на управлението на кризи и възможностите за прогнозиране на процеси в среда на устойчива несигурност. Конференцията се организира от Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Йотова припомни, че за четвърта година СИФАМ събира в София изтъкнати учени от България и от франкофонски държави и посочи, че дискусиите са не само интересни, но и много важни, защото се провеждат в условия на кризи, които засягат безусловно всички страни. В тази неведнъж анализирана среда на несигурност и непредвидимост не можем да се задоволим само с констатации, коментира вицепрезидентът. По думите й от първостепенна важност са решенията, които трябва да се вземат. Но преди окончателните становища на държавници и политици, необходима е експертиза – на науката, на професионалистите, на младите хора. Погрешно би било, ако всеки път се обръщаме към изпитани рецепти, няма да отговорим на предизвикателствата. Трябват нови и гъвкави решения, съответстващи на бясно препускащите събития, които пораждат несигурност, каза Йотова.
Тя посочи, че сигурността е отворила "широко ветрило – от сигурността за здраве, през конфликтите и последствията им до реалистичната прогноза за бъдещето". Йотова отбеляза като ключова за Европа и света темата за войната в Украйна.
По думите ѝ добрият резултат от дискусиите би се основал не само на споровете за причините за войната, констатациите за поведението на една или друга страна, а и на необходимостта от добро управление на кризата. Като водещ акцент Йотова посочи дейността на световните организации. Категорично ясно е, че войната в Украйна води до ерозия на следвоенния световен ред. На карта са поставени уредени с десетилетия международни отношения, авторитетът на международното право и легитимността на институциите. От две години един въпрос става все по-парещ – възможно ли е Организацията на обединените нации да продължава да играе ролята си на гарант за зачитане на международните норми. Не е ли време да се помисли за сериозна реформа в нейния устав и начин на функциониране, така че диктатът и правото на вето да не блокират вземането и изпълнението на решенията, коментира Йотова.
Йотова подчерта, че не по-малко важна е ситуацията в Близкия изток и десетки конфликтни точки по целия свят. Тя даде и пример с решенията за управление на мигрантската криза.
В основата на смисъла на ООН е общността на народите – там, откъдето тя тръгва. Понятието общност има свои закони и правила, които изискват търсене на консенсус, преодоляване на конфликти в името на човешки права, каза още Йотова. Тя посочи, че е почти невъзможно, да чакаме такива големи организации сами да се реформират радикално. Йотова се обърна към присъстващите и посочи , че тук е и тяхната роля, като наблюдатели с научен подход, с външен поглед, да подсказват добрия път за реформи каквито 21 век изисква от една такава мегаструктура, за да се решават проблемите на междудържавните и националните отношения.
Не един и два конфликта в миналото са разрешени с формати „ад хок“, посочи Йотова и попита дали има живот в тази формула. Например дългоочакваната среща в Швейцария определено бе добра стъпка, но надявам се, ще се съгласите – недостатъчна, а и не добре подготвена. Когато говорим за таланта и професионализма на добре взетите решения, основен фактор е те да бъдат приети от всички. Няма защо да припомням, че дори последвалите „оттегляния“ на подписи – нещо, което предварително би могло да бъде предотвратено, не само буди съмнения в крайните резултати, но е и конкретен пример за недобри решения в нестабилна и несигурна среда, без да са отчетени евентуалните ефекти, коментира Йотова.
По думите ѝ правителствата, международните структури и гражданското общество трябва да търсят решенията за реорганизирането на организации и формати, така че те да са по-ефективни.
Йотова каза още, че е крайно време е да погледнем на конфликта в Украйна и „както се казваше в заглавието на един филм – „След утрешния ден“. Безспорно е, че ще трябва възстановяване на разрушена държава и на европейската и световна икономика. Решенията са повече от трудни и с много неизвестни, каза още Йотова.
/ВД/
news.modal.text
