Летящата в Космоса родопска песен „Излел е Дельо Хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска е записана в класна стая в училището в смолянското село Арда. Това разказа Валя Балканска на пресконференция днес в Националния пресклуб на БТА в Смолян, като част от представянето на априлския брой на ЛИК „Българската следа в Космоса“. На пресконференцията присъстваха гайдарят Петър Янев, Теменужка Начева, първият астроном в Смолян и бивш директор на Планетариума в града, гл. ас. д-р Милен Минев, астроном от Националната астрономическа обсерватория (НАО) на Рожен, Цветелина Генчева, директор на Планетариума в Смолян.
Името на смолянския планетариум е на диск, който е изстрелян с космически апарати и сега се намира на повърхността на Марс, посочи Теменужка Начева. Тя допълни, че част от българската следа в Космоса е и включването на планетариума в списъка с членовете на Планетарната общност на космическия апарат Stardust към кометата Wild, както и на японски апарати, полетели към Венера и планетите-гиганти.
„Песента "Излел е Дельо хайдутин" бе избрана съвсем случайно. През 1965 година в Копривщица имаше национален събор, там първо я изпях. През 1968 година ме потърсиха, направихме записа и съвсем случайно научих, че тази песен е избрана да лети в Космоса“, разказва Валя Балканска. Спомените ѝ се връщат към деня, в който заедно с Мартин Кьонинг и Артър Кларк се отправили към нейното родно село Арда. Записът на родопската песен е направен на много места в Родопите, но Артър Кларк и Кьонинг избрали единодушно изпълнението, прозвучало в училищната класна стая, в която е учила Валя Балканска. Радвам се, че българска песен си намери мястото, допълни изпълнителката на летящата в Космоса песен. Според нея гордостта ни като българи са именно културата, песните, художниците, писателите на малка България.
Теменужка Начева – първият и най-дългогодишен директор на Планетариума в Смолян, разказа за спомените от полета на Георги Иванов. Денят, в който Юрий Гагарин постави началото през 1961 г. на „епохата на пилотираните полети“, се превърна в още един символ за нас българите – „Ден на космическа одисея”. Първият ни сънародник, полетял в Космоса, след 31 обиколки на Земята за 2 денонощия, се завърна оттам като герой, припомни Начева. Четири месеца след полета, Георги Иванов и Николай Рукавишников са посрещнати в Планетариума.
През 1994 г. смолянският Планетариум получава покана от режисьора Стивън Спилбърг да стане член на най-голямата неправителствена организация в света за подпомагане на космически изследвания - Планетарната общност, добави Начева. Като резултат от членството името на Планетариума, заедно с имената на останалите членове на Общността, e записано на междупланетните станции „Pathfinder” и „Phoenix” и се намира на Марс. На 7.02.1999 г. с космическия апарат „Stardust” се отправи към кометата „Wild 2”, а на 21.05.2010 г. с “Akatsuki” и „IKAROS” към Венера и планетите гиганти.
„Пример за следата в Космоса са астероидите, които са кръстени на българи - Левски, Ботев, Раковски. Има астероиди, кръстени на български градове - Пловдив, Рожен, както и на астрономи от последните години - астероид Кюркчиева, астероид Кокотанекова. Това показва, че има българска следа в Космоса, а тези астероиди летят някъде там. Установили сме, че са на безопасно разстояние от нас“, каза гл. ас. д-р Милен Минев. Той посочи, че астрономите от НАО - Рожен наблюдават всички аспекти от космическите изследвания - галактики, изследват се звезди, комети.
Известният гайдар Петър Янев, който акомпанира от десетилетия изпълненията на „Излел е Дельо Хайдутин“, разказа, че заедно с Валя Балканска са се докоснали до единственото копие на златната плоча, съхранявана в Библиотеката на Конгреса в САЩ. Двамата изпълнители са получили привилегията да държат в ръцете си копието на плочата, която лети с „Вояджър“ и космическата родопска песен. Видео запис на концерт на Валя Балканска и Петър Янев в САЩ е поръчан и направен за архива на Конгресната библиотека.
/ВД/
news.modal.text
