site.btaЛипсата на информация за социалния и здравния статут на пристигащите бежанци у нас отчетоха като проблем от фондация „Европейски институт“

Липсата на информация за социалния и здравния статут на пристигащите бежанци у нас отчетоха като проблем от фондация „Европейски институт“. На пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София бяха представени резултати от проект „BRACE & PROTECT - Изграждане на капацитет и препоръки за политики относно уязвими граждани на трети страни, търсещи международна или получили временна закрила”.

Проектът е с фокус върху пристигащите и пребиваващите на територията на България бежанци, предимно от Украйна, каза Любов Панайотова, директор на „Европейски институт“. Тя посочи, че той е финансиран от Норвежкия фонд, което подпомага България в сферата на вътрешната сигурност. Проектът им акцент върху обучението на служители на Гранична полиция, дирекция „Миграция“ и други структури на МВР, както и с Държавна агенция за закрила на бежанците.

България е по-скоро транзитна дестинация за украинците, заяви Иво Желев, експерт-анализатор по проекта. Той отбеляза, че 180 хил. души са получили временна закрила, като в момента на територията на страната пребивават 72 хил. души. Според него основен проблем е, че пристигането в България на бежанците не се правят социални интервюта за техния социален и здравословен статус. По думите им липса информация за тяхното образования и квалификация, на какви доходи разчитат и за какъв период от време би им стигнал, както и за статуса на децата, които пътуват. През тези две години броят на непридружените деца не надхвърля 500, като те често са придружени не от родителите им, а от други близки, посочи Желев. По думите му често социалната грижа на бежанците се поема от неправителствените организации.

Руска Бояджиева, експертен анализатор по проекта, акцентира върху разработването на местен механизъм за подкрепа и социална ориентация на лица и семейства от трети държави, търсещи или получили закрила. Той адресира основни предизвикателства, свързани с осигуряването на адекватна реакция на местните заинтересовани страни на територията на общините Поморие и Приморско, при посрещане на непосредствените нужди на гражданите на трети страни, каза тя. По думите ѝ механизмът е в отговор да се запълни потребността от информационен ресурс в системата за закрила. Тя отбеляза, че именно един от големите дефицити е липсата на информация, тъй като за първи път държавата се сблъсква с такъв голям поток от бежанци. Разработени са няколко документа, като един от тях е анализ на контекста по отношение на общините Приморско и Поморие, тъй като там има голяма концентрация на украински бежанци, посочи тя. Направен е и своеобразен документален разказ с цел подобрение на координацията на местно ниво, каза още Бояджиева и допълни, че е от ключово значение да има координация между националните и регионалните институции. 

Преди три години България беше критикувана за това, че не взима мерки да идентифицира жертви на трафик на мигранти, каза Антоанета Василева, вицепрезидент в експертната Група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа. Тя отбеляза, че през страната ни преминават големи потоци от мигранти, включително и нелегални. Василева заяви, че в края на годината у нас предстои четвърти оценъчен кръг от Съвета на Европа, като фокус ще бъде поставен на това какви мерки извършва България по отношение на уязвимите групи за превенцията на трафика на мигранти.

Иван Шаренков, експертен анализатор по проекта, постави акцент върху правните проблеми относно статута на бежанци. „Украинските граждани отговарят на всички изисквания за бежански статут. Те бяха приети на база на Европейската директивата за временна закрила, получиха специфичен статут и временна закрила и не на всички беше даден достъп да кандидатстват за международна закрила, за да получат хуманитарна защита и статут на бежанец“, обясни той. Шаренков отбеляза, че трябва да се премахне статута на временна закрила, който е групов, и да се премине към международна закрила, което е процедура за индивидуална оценка.

Доц. Иван Видолов, експерт-анализатор на проекта, представи основните изводи от анализ с препоръки за по-нататъшно развитие на политиката и нормативната уредба в областта на убежището и миграцията, както и предоставянето на временна закрила. Той заяви, че анализът е свързан с цялостното законодателство за статута на временна закрила на лицата. Целта е да с установи доколко текстовете на Директивата са транспонирани в българското законодателство. „Нашето законодателство отговаря на духа и идеите на Директивата за временната закрила“, каза Видолов. Той отбеляза, че лицата със статут на временна закрила имат по-ограничен кръг от права. Като препоръка той отправи предложение да се осигури достъп до висшето образование и на тези лица.