site.btaНа евровота през юни със сигурност смятат да гласуват 32% от респондентите на проучване на "Алфа рисърч"

На въпрос "Смятате ли да гласувате на изборите за Европейски парламент през юни" 32% от респондентите на проучване на "Алфа рисърч" са посочили "да, със сигурност", 39% - "не", а 29 % се колебаят. Данните са публикувани на сайта на агенцията.

Настоящото изследване е проведено в периода 1 – 7 март 2024 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

В началото на март, когато преговорите за съдбата на ротационния кабинет навлязоха в съдбоносна фаза, а дилемата „правителство Габриел или нови избори“ все още е с неясен край, "Алфа Рисърч" проведе първото си проучване за обществените нагласи към основни политики на Европейския Съюз, намеренията за гласуване за Европейски парламент и потенциалните електорални нагласи, отбелязват от агенцията.

Макар и да е много рано да се говори за конкретни прогнози, тъй като не е ясна нито кондицията на партиите след три месеца (евроизборите са в началото на юни), нито ще има ли нови играчи на тях, резултатите от изследването ясно показват, че е налице различна логика на мобилизация и гласуване на национални и европейски избори, която внася съществени нюанси в съотношението между тежестта на политическите сили, посочват от "Алфа рисърч".

Един от основните изводи на проучването е, че европейската принадлежност на страната ни не се поставя под съмнение. Около 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Същевременно обаче, както поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% - само донякъде, а 3% - са определено неудовлетворени.

Въпреки че много от детайлите на европейските политики и дебати остават встрани от вниманието на българите,  като общ знаменател се откроява следната тенденция:  Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище, посочват от "Алфа рисърч".

Така например, проучването регистрира най-позитивно отношение към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от  възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем;  европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34% подкрепящи срещу 49% неподкрепящи).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение; увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори. Предстоящият вот не прави изключение – не повече от една трета заявяват твърда готовност да отидат до урните през юни. Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил само на частичните избори за евродепутати през 2007 г., посочват от "Алфа рисърч".

Електоралните нагласи сред твърдо решилите да гласуват на европейските избори според изследването са: ГЕРБ-СДС - 22,6%, ПП-ДБ - 19,9%, "Възраждане" - 13,2%, БСП - 8,9%, ДПС - 8,4%, ИТН - 4,9%, а "не съм решил" - 16,3%. При парламентарни избори резултатите биха били съответно 23,7% за ГЕРБ-СДС, 19,2% - ПП-ДБ, 12,8% - "Възраждане", 9,6% - БСП, 9,7% - ДПС, 5,1% - ИТН, а нерешилите са 12,2%.

Според агенцията безспорно най-интересен е отговорът на въпроса как противоречивите нагласи към политиките на ЕС и слабата мотивация за участие в изборите се отразяват върху електоралните предпочитания. Най-висока мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици.  В резултат, ПП-ДБ повишават своя резултат от хипотетични национални избори (до 19,9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2,7 пункта, които събират 22,6% от вота на гласуващите. "Възраждане", подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13,2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8,9%) и ДПС (8,4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Каква кампания ще водят партиите – с чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина, отбелязват от "Алфа рисърч".