site.btaДиректорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер призова за ключовите избори в съдебната система да се подходи с повече отговорност

Предсрочното отстраняване на Иван Гешев определено е събитие, най-малкото, защото е без прецедент в демократичната история на страната ни. Това каза в интервю за БТА директорът на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер.

Според нея това отстраняване е имало двупосочен ефект. От една страна е показало политическата доминация във висшия административен орган на съдебната власт, а от друга страна, е довело до смразяващ ефект сред редовите прокурори, защото им е демонстрирало колко лесно може да бъде взета една ръководна в съдебната власт глава, когато стане политически неудобна. 

В отговор на въпрос, свързан с извод от изследване на Българския институт за правни инициативи, че голяма част от хората не разбират промените в основния закон, Биляна Гяурова - Вегертседер отбеляза, че Конституцията е върховният закон в страната ни и написаното в нея има пряко приложение. "Изследването, което направихме, е почти повторение на друго наше изследване от 2021 г. по повод 30 години от най-новата ни Конституция. И там резултатите бяха подобни. От една страна стои ниската правна култура на хората, но по-важното е, че никой от тези, които вземат решенията, не полага усилия в посока нейното повишаване", посочи Биляна Гяурова-Вегертседер.

Според нея нито политици, нито юристи, нито дори хората от системата (съдебната) са отделили достатъчно време да обяснят защо приетите преди дни промени са толкова важни и с какво ще променят ежедневието ни към по-добро. Защото хората се интересуват от това – как животът им ще стане по-лесен, по-нормален, допълни директорът на БИПИ.

Тя напомни, че догодина предстоят не само избори за нов Висш съдебен съвет, висш прокурорски съвет, но и за следващ редовен главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Това е попълване на голяма част от лидерския корпус на съдебната система и се надявам както тя, така и парламентът, който е с двойно по-голяма отговорност вече по отношение на прокурорите, да бъдат на висотата на отговорността, професионализма и
почтеността, които тези избори изискват от тях, заяви Биляна Гяурова-Вегертседер.

Следва пълният текст на интервюто:

През отминаващата година имаше редица ключови събития в съдебната система. Кое от тях остави най-силна следа - промените в Конституцията, отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор или нещо друго?

Предсрочното отстраняване на Иван Гешев определено е събитие, най-малкото, защото е без прецедент в демократичната история на страната ни. Но то имаше двупосочен ефект. От една страна показа политическата доминация във висшия административен орган на съдебната власт, а от друга страна, доведе до смразяващ ефект сред редовите прокурори, защото им демонстрира колко лесно може да бъде взета една ръководна в съдебната власт глава, когато стане политически неудобна.

А в случая, това беше главата на главния прокурор – институция, която до този момент беше смятана за абсолютно недосегаема и всевластна.

Промените в Конституцията бяха очаквани, почти наложени, и за това не са такова събитие. За мен най-сериозният и най-притеснителен въпрос, който не получи своя отговор тази година, е въпросът за достоверността на проведените миналата година избори за членове на съдийската колегия от професионалната квота.

Нито смесеният състав от съдии от ВКС и ВАС със своето решение, нито ВАС, нито ВСС успяха достатъчно аргументирано да разсеят съмненията, че тези електронни избори не са били манипулирани. Не знам дали хората си дават сметка колко сериозен е този въпрос.

Когато един от върховните съдилища в страната ти създава усещането за липса на справедливост, обективност и прозрачност при избора на хора за собствения орган на съдебната система, какво остава за нас, редовите граждани на държавата?

За съжаление, нямам очаквания нещата да се изяснят в пълнота. Във ВСС вече започна процес на „замитане на проблема“ чрез поставяне на дневен ред на въпроса за нова система за избор или за евентуално гласуване с машини, което е ясен знак, че повече въпроси няма да бъдат задавани.

През новата 2024 г. обаче, предстоят не само избори за нов Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет, но и за следващ редовен главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Това е попълване на голяма част от лидерския корпус на съдебната система и се надявам както тя, така и парламентът, който е с двойно по-голяма отговорност вече по отношение на прокурорите, да бъдат на висотата на отговорността, професионализма и
почтеността, които тези избори изискват от тях.

Сама казахте, че за първи път стигаме до подобна процедура, при която предсрочно бе прекратен мандат на главен прокурор. Имаше ли политическа нотка в това решение на ВСС или то бе базирано на изцяло професионални доводи?

Ако решението беше базирано на професионални доводи, то трябваше да се вземе още през 2020 г., когато г-н Гешев изказа твърдението, че през последните пет години в България не е имало правосъдие поради възможностите за манипулации в системата за случайно разпределение на делата. Тогава обаче, политическата конюнктура беше друга и на членовете на ВСС липсваше гръбнак и характер да вземат това решение.

През 2023 г. нещата, от политическа гледна точка, стояха по различен начин и логично ВСС реагира по очаквания начин. Съвсем отделен е въпросът дали изначално г-н Гешев трябваше да бъде на тази позиция. Личното ми мнение е, че не, но отново поради политически причини, той буквално беше поставен като главен прокурор.

Така че краткият отговор на въпроса Ви е - да. За съжаление професионалните доводи останаха на заден план и дори не мисля, че беше направен опит това да се промени.

Приетите промени в Конституцията бяха отдавна коментиран проблем. Сега, след като бяха гласувани от НС, може ли да кажем, че съдебната реформа е започнала по същество?

По същество реформата и реформирането означават подобряването на нещо, в нашия случай на определени институции и цяла една власт, каквато е съдебната. В този контекст реформата е процес, а не нещо, което свършва или започва. През годините съдебната система не е спирала да се реформира, т.е. да се подобрява и не трябва да се зачерква всичко направено дотук. Може да се каже, че сега е дошъл ред на фината настройка от гледна точка на управление и най-вече на самоуправление.

Дали ще се реализира както е замислено, не се наемам да прогнозирам, защото всичко отново зависи от човешкия ресурс и капитал, от личния етос и почтеност на хората, които ще бъдат избрани да влязат в новосъздадените органи за управление на съд, прокуратура и следствие.

Оставам скептична по темата за съотношението на квотите във висшия прокурорски съвет. Мисля, че балансът беше изместен и от БИПИ ще наблюдаваме много внимателно и критично какви хора ще бъдат номинирани и впоследствие избрани за негови членове – най-вече от парламентарната квота.

Що се отнася до Висшия съдебен съвет, там въпросът опира до самоуправлението и осъзнаването му. Конкретни промени в тази посока бяха направени в Закона за съдебната власт още през 2016 г., но като че ли не доведоха до очакваните резултати.

Сега, когато съдиите ще бъдат напълно овластени да вземат сами решенията за собственото си развитие, ще бъде интересно да наблюдаваме дали са достатъчно еманципирани да го направят. 

И това, разбира се, също ще зависи от хората, които си изберат. И понеже казах, че е процес, не трябва да забравяме и Конституционния съд, който най-вероятно ще бъде сезиран по повод приетите промени и решението му може отново да пренареди пластовете в съдебната система.

Какво още предстои да бъде направено в съдебната власт, за да бъде потвърдено, че реформите ще станат необратими?

Списъкът е дълъг и за някои от тях дори не е нужно да се променят закони. В една развита демокрация се разчита много повече на меките мерки, на практиките, на наложената култура в определена гилдия. Ние все още сме далеч от това и доказателството е в многобройните промени в Закона за съдебната власт и, разбира се, в Конституцията. Ето само някои по-важни неща от списъка – подобряване на политиките, свързани с командироване и растеж в системата; намаляване на ножицата във възнагражденията на съдии, прокурори и следователи в различните инстанции; оптимизиране на съдебната карта; развиване на концепцията за съд близо до хората, включително и чрез предлагане на медиация /този процес е стартиран/; реформиране на административното правораздаване; подобряване на обучението на бъдещите съдии, прокурори и следователи и още, и още.

Може би ще се повторя, но пак ще кажа, че хората остават ключа към необратимостта на реформите, защото те могат да преодолеят дефицити и слабости в нормативните разпоредби – ако са почтени, добросъвестни и добронамерени.

Ваше изследване показа, че голяма част от хората не припознават тази реформа като важна, а също и доста от хората не разбират промените в Конституцията. Как обяснявате това?

Конституцията е върховният закон в страната ни и написаното в нея има пряко приложение. Изследването, което направихме, е почти повторение на друго наше изследване от 2021 г. по повод 30 години от най-новата ни Конституция. И там резултатите бяха подобни. От една страна стои ниската правна култура на хората, но по-важното е, че никой от тези, които вземат решенията, не полага усилия в посока нейното повишаване. И сега ми се струва, че нито политици, нито юристи, нито дори хората от системата (съдебната) отделиха достатъчно време да обяснят защо приетите преди дни промени са толкова важни и с какво ще променят ежедневието ни към по-добро. Защото хората се интересуват от това – как животът им ще стане по-лесен, по-нормален.

През цялото време беше изтъквана историческото значение на промените, бяха представяни като върховно постижение, но нито един път не беше отговорено – защо това е така, защо точно сега и защо толкова бързо. Не казвам, че отговорът е лесен или по-скоро „преводът“ на отговора, защото материята е много специализирана, но от политическа и юридическа гледна точка усилието си заслужава, а и е дължимо.

Разбирането на важността на независимостта на съда, автономността на прокуратурата, на прозрачността на системата и на необходимостта тя да бъде отворена към редовия гражданин, ще я направи много по-приемлива за мнозинството от хората, които с много голяма вероятност никога през живота си няма да са потребители на правосъдната система.

Основателно ли е твърдението за съдебната власт, според която тя е на едно от най-ниските нива по доверие?

Трудно се изгражда доверие, когато съдебната власт, която е на върха на държавната пирамида, ни поднася скандали, борби за власт и поведение, което не съответства на конституционната ѝ уредба. От модели за подражание, хората в системата са се превърнали в скъпо платени чиновници, които или се притесняват да кажат какво работят, или злоупотребяват с властта, която им е дадена.

Разбира се, не трябва всички да бъдат поставяни под общ знаменател и съм убедена, че мнозинството съдии, прокурори и следователи са почтени и съвестни хора. За съжаление обаче, представата за съдебната система се определя от малцинството. Вярвам, че това ще се промени и полагаме с колегите усилие в тази посока и като хора външни за системата.

Повишаването на доверието ще дойде с осъзнаването от страна на хората в системата, че носят сериозна отговорност и последиците от действията и поведението им, независимо дали в или извън съдебната палата, имат реално отражение върху развитието на страната ни. Това, между другото, важи и за политиците ни, които трябва също да се научат да се възпират, а не постоянно да се поддават на изкушението да „задушават“ съдебната власт в прегръдката си.

Високото доверие в съдебната власт е индикатор за държава, в която се спазват принципите на добро управление и върховенство на правото. А това я прави не само по-предвидим и надежден партньор, но и по-атрактивна за инвестиции. Надявам се повече хора от съдебната система и от т.нар. политическа класа, да виждат тази връзка и това да бъде водещата мотивация в работата им.