site.btaВицепрезидентът Илияна Йотова разговаря в Париж със заместник-председателя на Френския сенат и сенатори

Вицепрезидентът Илияна Йотова разговаря в Париж със заместник-председателя на Френския сенат и сенатори, съобщиха от пресслужбата на държавния глава. 

Приемането на България в Шенген, предизвикателствата пред Европейския съюз в навечерието на предстоящите догодина европейски избори, разширяването на съюза, ролята на Европа в световната политика – това бяха основните теми на продължилия над час и половина разговор в Париж на вицепрезидента Илияна Йотова с Лоик Ерве – заместник-председател на Сената на Френската република и председател на Групата за приятелство Франция – България, и с френски сенатори.

Вицепрезидентът благодари за подкрепата на Франция за приемането на България в Шенген. От френска страна са убедени, че само като пълноценен член на зоната без граничен контрол страната ни може да бъде сигурен гарант за защитата на външните граници на ЕС. Членството на България в Шенген ще допринесе и за икономически просперитет на тази част на Европа.

Илияна Йотова изрази своето несъгласие с австрийското предложение за поетапно приемане, което определи като поредна проява на двоен стандарт.  Вицепрезидентът посочи, че основната мигрантска вълна в Европа не минава през България и други страни членки са по-засегнати от този проблем. „Българската държава прави всичко възможно, за да има сигурност по своите граници“, увери Йотова. Тя посочи, че ако се допусне прецедентът България да бъде приета само с въздушните граници, това ще допринесе за задълбочаване на съществуващите проблеми в Шенгенското пространство.

„Чакаме отговор от българското правителство дали е поело пред Австрия ангажименти за допълнителен прием на мигранти и как това кореспондира с настоящите европейски правила“, заяви вицепрезидентът.

По въпроса за бъдещо разширяване на Европейския съюз Йотова посочи, че темата става още по-деликатна в навечерието на предстоящите догодина избори за Европейски парламент.

Вицепрезидентът благодари на френската страна за френския компромис за Република Северна Македония, но изрази притеснения, че след неговото постигане няма никакво развитие от страна на РСМ. „България не поставя нови условия, а държи да се изпълняват договореностите. Няма никакво движение и по ангажимента за промяна на Конституцията, в която българите да бъдат вписани като държавотворен народ. Българската позиция е категорична по въпроса за реалната защита на правата на македонските българи“, подчерта Илияна Йотова.

По време на срещата беше изтъкнато растящото недоволство на европейските граждани заради нерешени и задълбочаващи се проблеми, което води до ръст на популистките партии. „Не успяваме да отговорим адекватно на проблемите на хората, а те се притесняват основно за своята социална сигурност. Трябва в кампанията за европейските избори да чуем какъв Европейски съюз искат неговите граждани”, посочи вицепрезидентът.

Във връзка с войната в Украйна Илияна Йотова заяви, че България прави всичко възможно в рамките на НАТО и ЕС да се води такава политика, която да не допуска разширяване на конфликта в Черно море.

На разговора беше заявено единодушно мнение, че Европейският съюз губи лидерските си позиции в световен план. „Трудно формираме обща и категорична външна политика. Трябват хора с лидерско мислене, готови да поемат отговорност, а не да се движат по инерция“, подчерта Илияна Йотова.

В рамките на визитата си в Париж, вицепрезидентът приветства гостите на концерт-спектакъла на български изпълнители „Живот в розово“, който се състоя в Париж в централата на ЮНЕСКО – организацията на ООН за образование, наука и култура.

Мощна е силата на познанието и културата, особено в днешния свят на омраза, разделение, войни, те ни обединяват и чертаят пътя напред. Аз съм горда, че принадлежа на българския народ, роден от просветата и културата, които превърнаха България в духовна империя, каза Йотова.

Спектакълът, посветен на 60 години от загубата на световноизвестната певица Едит Пиаф, бе част от честванията под патронажа на Илияна Йотова за 30-годишнината от пълноправното членство на България в Международната организация на Франкофонията. С концерта под патронажа на вицепрезидента, на вицепремиера и министъра на външните работи и на френската Национална комисия за ЮНЕСКО се отбелязаха и 40 години от вписването на първите четири български обекта в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и 20 години от приемането на Конвенцията за нематериално културно наследство.