site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 ноември в историята

22 ноември 2024 г., петък, 47-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Филимон. Св. Михаил воин, българин.

В България се отбелязва:

Денят на българската адвокатура. Отбелязва се с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г. Годишнина от приемането (1888) от 5-ото Обикновено народно събрание на първия Закон за адвокатите в България, утвърден с Указ на княз Фердинанд I и обнародван в бр. 140 на "Държавен вестник" от 24 декември 1888 г.

По света се отбелязва:

Националният празник на Ливан. Ден на независимостта (1943).

На този ден в България:

1888 - 5-ото Обикновено народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България, утвърден с Указ на княз Фердинанд I и обнародван в бр. 140 от 24 декември 1888 г. на "Държавен вестник". Този закон регламентира нормативно условията за придобиване на адвокатска правоспособност, статута на адвокатите, техните права и задължения, ръководните им органи, размера на възнагражденията им и дисциплинарната им отговорност.

1919 - 18-ото Обикновено народно събрание приема Закон за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа (обнародван в "Държавен вестник", бр. 203, 9 декември 1919). Законът е внесен от правителството на Александър Стамболийски. Според закона на съд подлежат: "Лицата, които са взели активно участие за обявяване на войната 1915-1918 г., без да бъде предварително свикано Народното събрание", а "частните имоти на всички обвиняеми се поставят под възбрана за обезпечаване на гражданския иск на държавата.". По този закон за съдени министрите от кабинетите на Васил Радославов, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров, управлявали през 1911-1913 и 1918 г. До 1923 г. са произнесени различни присъди. Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на съда срещу виновниците за първата национална катастрофа. На 5 януари 1924 г. е приет Закон за амнистията и министрите се оказват невинни.

1920 - След победата на Българската комунистическа партия (БКП) на общинските избори, произведени на 3 октомври 1920 г., е обявена Дупнишката комуна - комунистически общински съвет. За кмет е избран Коста Петров, който облекчава положението на трудещите се в града - отпуска помощи на наемните и бедните работници в града, безплатни лекарства, води борба срещу спекулата, сключва заем с Българската народна банка за построяване на училищна сграда. На 20 февруари 1923 г. кметът Коста Петров е убит. На 22 март 1923 г. Дупнишката комуна е разтурена от правителството.

1920 - След победата на Българската комунистическа партия (БКП) на общинските избори, произведени на 3 октомври 1920 г., е обявена втората Кюстендилска комуна - комунистически общински съвет в Кюстендил. За кмет на комуната е избран Никола Грънчаров. През м. януари 1921 г. със съдействието на правителството буржоазните сили в града разтурят комуната. Първата Кюстендилска комуна е обявена на 27 януари 1920 г. и съществува до 10 юни 1920 г.

1944 - На основание на доклад на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков с решение на правителството на Кимон Георгиев "за фашистка дейност" са уволнени 25 преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сред тях са Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги П. Генов и др. За различен срок от преподавателска дейност са отстранени 17 души.

1946 - С Указ 20 на Председателството на Народна република България е назначено правителство с министър-председател Георги Димитров. Съставено е от 10 представители на Българската работническа партия (к.), 5-ма от БЗНС, по двама от Народен съюз "Звено" и БРСДП и 1 независим. За подпредседатели на Министерския съвет са утвърдени Трайчо Костов (БРП (к), Александър Оббов (БЗНС), Георги Попов (БРСДП) и Кимон Георгиев (НС "Звено"). Кабинетът управлява до 11 декември 1947 г.

1952 - Самолет Ли-2 с 26 пътници на борда и 4 души екипаж, летящ по линията София - Горна Оряховица - Варна, катастрофира при връх Вежен в Стара планина. Загиват всички пътници.

2000 - За първи път на Българска фондова борса е сключена сделка с държавни ценни книжа. Продадени са 100 държавни двегодишни облигации, по 103,68 лв. всяка, от емисия с номер 2032899.

2006 - Народното събрание ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г. в Париж, Франция, от Генералната конференция на организацията.

2014 - В 21:15 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 5,4 по скалата на Рихтер и с епицентър на около 400 км в североизточна посока от София, извън територията на България. Усетено е в североизточната част на страната. Няма пострадали и материални щети.

2015 - В Силистра е регистриран температурен рекорд - 23,1 градуса. Според статистиката на Метеорологичната обсерватория в града досега най-топло е било на 22 ноември 1990 г. - 18,8 градуса. Температурата на водата в р. Дунав е 11,3 градуса.

2017 - Встъпва в длъжност новоизбраният председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, избран на 19 октомври 2017 г.

2018 - Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 13 ноември 2018 г. върху Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет на 7 ноември 2018 г. Със 130 гласа "за" и 46 "против" депутатите приемат отново измененията, които предвиждат по-високи данъци за старите автомобили, въвеждане на по-високи данъчни ставки за жилищни имоти в български курорти и отлагане на реформата за таксата върху битовите отпадъци.

2021 - В с. Рояк, община Дългопол, около 18:00 ч. при пожар, възникнал под покрива на сградата на Дома за възрастни хора умират девет души, двама са в тежко състояние. В дома живеят 59 души. В община Дъгопол на 23 ноември 2021 г. е обявен ден за траур със заповед на кмета Георги Георгиев.

2022 – Снимка, заснета с дрон, на крепостта Калето в Белоградчик, направена от фотографа Владислав Терзийски, е споделена от Илон Мъск, основател на „Тесла“ и „Спейс Екс“ в профила му в социалната мрежа туитър, придружена с текст: "Бях сигурен, че това е в Elden Ring" (фентъзи видео игра).

На този ден по света:

1943 - В Кайро, Египет, започва англо-американско-китайска конференция по време на Втората световна война (1939-1945), на която присъстват президентите на САЩ Франклин Рузвелт, на Великобритания Уинстън Чърчил и държавния глава на Китай Чан Кай-ши. Завършва на 26 ноември 1943 г. с приемането на декларация за съвместни действия. Декларацията е публикувана на 1 декември 1943 г., след оповестяването й на Техеранската конференция на 28 ноември 1943 г. Според декларацията, правителствата на САЩ, Великобритания и Китай "не се стремят към никакви завоевания за самите себе си и нямат никакви помисли за териториална експанзия". Осъдена е агресивната политика на Япония и е поставена целта да бъдат отнети от нея островите в Тихия океан, завоювани, или окупирани от началото на Първата световна война (1914-1918).

1956 - Открити са 16-ите летни Олимпийски игри в Мелбърн, Австралия. Игрите завършват на 8 декември 1956 г. В тях участват 3314 спортисти (376 жени и  2938 мъже) от 72 държави, които се състезават в 17 вида спорт. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция, заради наложена карантина в Австралия. Така това са единствените олимпийски игри, проведени на 2 континента. На тези игри България за първи път има олимпийски шампион -  Никола Станчев (борба свободен стил).

1963 - Президентът на САЩ Джон Кенеди е убит при атентат по време на обиколка в Далас, щата Тексас. Той е 35-ият президент на САЩ, положил клетва на 20 януари 1961 г. На 22 ноември 1963 г. за атентата е арестуван Ли Харви Осуалд, който на 24 ноември 1963 г. е убит от полицая Джак Раби. На 29 ноември 1963 г. Конгресът сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън, със задача да разследва убийството на Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. комисията публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар Ли Харви Осуалд да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор".

1975 - Принц Хуан Карлос де Бурбон се възкачва на престола на Испания под името Хуан Карлос Първи. На 18 юни 2014 г. крал Хуан Карлос Първи абдикира в полза на сина си принц Фелипе.

2001 - Парламентът на Турция приема поправка в гражданския кодекс, която слага край на върховенството на мъжа в брака.

2004 - Президентът на Турция Ахмет Недждет Сезер ратифицира закон, премахващ ограниченията над свободата на сдружаване.

2005 - В САЩ 18-годишният Майкъл Сешънс полага клетва като кмет на градчето Хилсдейл в щата Мичиган. Той е най-младият кмет в САЩ. Младежът, който финансира предизборната си кампания със 700 долара, спечелени от работа през лятото, печели изборите с два гласа преднина. Негов съперник е 51-годишният досегашен кмет на градчето.

2006 - След повече от три десетилетия столицата на Кипър Никозия е провъзгласена за зона, свободна от противопехотни мини. Мините са поставени от кипърските гърци и турските военни непосредствено след турската окупация на Северен Кипър през 1974 г., последвала неуспешен прогръцки преврат в Никозия.

2012 - Жоаким Барбоза става първият чернокож председател на Върховния съд на Бразилия. През 2003 г. 58-годишният Барбоза е избран за първия чернокож съдия във Върховния съд на страната.

2013 - В Сентръл сити, щата Колорадо, САЩ, клиника за употреба на марихуана за медицински цели получава първия в света лиценз за продажба на дребно на марихуана.

2016 - По данни на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси почти 70 000 души са напуснали домовете си, откакто на 17 октомври 2016 г. започва операцията за отвоюване на гр. Мосул в Ирак от контрола на сунитската групировка "Ислямска държава". По нейни данни за една седмица от 14 до 20 ноември 2016 г. броят на разселените хора се е увеличил с 14 000 души, достигайки 68 550 души.

2017 - Националното събрание (парламентът) на Виетнам одобрява план на правителството за изграждането на първата в страната шестлентова магистрала, свързваща северните и най-южните райони. Близо 1400-километровия главен път ще свързва Ханой на север и Кан Тхо в делтата на Меконг на юг. Между двата града има шосе, но то е двулентово.

2018 - В централата на автомобилостроителя "Нисан" в Йокохама, Япония, се провежда извънредно заседание на Съвета на директорите на компанията, на което членовете гласуват единодушно за отстраняването на председателя Карлос Гон, който е и председател на автомобилостроителната група "Рено-Нисан-Мицубиши". Той е арестуван на 19 ноември 2018 г. по подозрение за финансови злоупотреби.

2019 - Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро основава партията "Алианс за Бразилия", която си поставя за цел да работи против "комунизма, глобализма и всяка идеология, която противоречи на естествения ред".

2020 - САЩ прекратяват официално сътрудничеството си по договора "Открито небе", след като на 21 май 2020 г. президентът на страната Доналд Тръмп обявява, че САЩ се оттеглят от договора заради неспазването му от страна на Русия. Договорът за контрол на оръжията, сключен през 1992 г., дава право на 34-те страни участнички, включително САЩ и Русия, да извършват невъоръжени наблюдателни полети над територията на другите страни. 

2021 - В Сидни, Австралия, министърът на отбраната на Австралия Питър Дътън и представители на Великобритания и САЩ подписват споразумение, разрешаващо обмяна на информация за ядрени двигатели. Това е първото споразумение, подписано и обявено публично след създаването на тристранното партньорство в сферата на сигурността в Индо-Тихоокеанския район АУКУС, обявено на 15 септември 2021 г. от президента на САЩ Джо Байдън, министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън и министър-председателя на Австралия Скот Морисън.

2022 - Европейският парламент приема правила за допълнителна защита на основната европейска инфраструктура, с които се въвеждат минимални изисквания за оценка на заплахите за важните съоръжения, както и национални стратегии за тяхното опазване. Правилата въвеждат общо понятие за "критична инфраструктура", което включва енергетиката, превозите, банковото дело, инфраструктурата на финансовите пазари, цифровата инфраструктура, питейните и отпадъчните води, производството, преработката и доставката на храни, здравеопазването, бюджетната администрация и космическото пространство. Досегашните правила определят като "критична" само инфраструктурата в енергетиката и транспорта.

Родени на този ден българи:

Пантелей Матеев (Пантелей Матеев Карасимеонов), поет и журналист (1897-1957).
Редактор в сп. "Ек" (1924), сп. "Нашето кино" и в. "Кормило". Сътрудничи на сп. "Жупел" (1931-1934), в. "Свят" (1933-1934) и др.

акад. Иван Пенчев, лекар ендокринолог (1904-1974).
Един от основоположниците на българската ендокринология. Преподавател в Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1950). От 1951 г. е пръв ръководител на Катедрата по вътрешни болести с ендокринология и обмяна на веществата към Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Член-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1961). Секретар на Отделението за медицински науки на БАН (1962-1968). Ръководител на Групата по ендокринология при БАН (1962-1974). Автор е на над 150 научни публикации главно върху диабета и заболяванията на щитовидната жлеза, хормоните и хормонотерапията. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964). Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (1971, 1972).

Николай Лъсков, учител, участник в антифашистката съпротива (1910-1944).
Бил е учител в Поморийската гимназия. Член на Българската работническа партия (к) (1940). За политическа дейност е уволнен от училището заедно със съпругата си Яна Георгиева. Партизанин от партизански отряд "Народен юмрук". Убит е край село Оризаре, община Несебър. На негово име е кръстена спортната зала в град Ямбол. 

Асен Босев, поет и преводач (1913-1997).
Редактор на в. "Заря" (1941-1944) и негов заместник главен редактор (1944). Един от основателите и пръв главен редактор на в. "Септемврийче" (1945-1952), главен редактор на в. "Стършел" (1961-1965). Основател и пръв директор на Дома на детската книга в София (1960-1970). Един от основателите и пръв председател на българската секция на Международния съвет по детска книга в Базел, Швейцария (1972-1990). Автор е на "Гатанки, премятанки и занималки", "От все сърце", "Една торбичка смешки", "Хитър Петърчо", "Книжко моя, сладкодумна", "Пет врабчета журналисти" и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Пръв носител на Националната литературна награда "Петко Р. Славейков" (1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973).

Надя Кехлибарева (Надежда Кехлибарева), поетеса (1933-1988).
Учителка по руски език във Варна (1954-1956), преподавател по френски и немски език в Министерството на външните работи (1956-1959). Редактор в издателство "Народна младеж" (1959-1967) и от 1969 г. в издателство "Български писател". Член на ръководството на Българския Пен-клуб (февруари 1973-декември 1977). Автор е на стихосбирките: "Моето море. Стихотворения" (1960), "Деца от брега. Стихове" (1962), "Цветни стъкълца.Стихове за деца" (1966), "Глобуса на приказките. Стихове за деца" (1969), "Момчето и нощта" (1971),  "И няма тишина. Поема" (1972), "Паунови порти. Стихотворения" (1975)  и др. Носителка  на "Наградата на София" за литература за 1988 г. (посмъртно, април 1989).

проф. Тодор Пандов, икономист и политик (1933-2000).
Министър на земеделието и хранителната промишленост (8 февруари- 20 декември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997).

проф. Пеньо Пенев, инженер (1944).
От 1973 г. е преподавател в Катедра "Приложна геодезия" на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Декан на Геодезическия факултет в университета (2002-2003), ректор на университета (1 декември 1999-25 януари 2008).

Брунко Илиев, състезател по волейбол и треньор (1945-2016).  
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в София, България, с националния отбор по волейбол като състезател. Като треньор печели златен медал с националния младежки отбор по волейбол от Европейското първенство за младежи през 1986 г. в Пазарджик, България, и 4-то място с мъжкия национален отбор в Световната лига през 1994 г.

Иван Есенски, поет, есеист и публицист (1949).
Бил е изпълнителен секретар на Академията за европейска култура "Орфеева лира", редактор в Радио телевизионен център - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в Българското национално радио, директор на издателство "Народна култура" и др. Автор е на 13 книги с поезия и есеистика, сред които "Посвещение преди зимата", "Какво е чудо станало", "Кажете на тревата", "Български елегии", "Струни от лавър", "Любов - случайно име", "Пясъчно дърво", "Доземи" и други, на 18 документални филми и 2 пиеси. Четири негови книги са преведени на английски, арабски, руски и испански език.

Явор Хайтов, юрист и политик (1969).
Заместник-министър на вътрешните работи (1997-2001). Депутат и заместник-председател на 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-26 януари 2017).

На този ден са родени и:

Рене-Робер Кавелие дьо ла Сал, френски предприемач и изследовател (1643-1687).
Изследва областите Охайо, Онтарио и Илинойс в Северна Америка (1669-1680). През 1681 г. ръководи експедиция по долното течение на р. Мисисипи. На 9 април 1682 г. обявява територията за владение на френския крал Луи XIV и я нарича в негова чест Луизиана. Изследва и териториите на Тексас (1684-1687). Убит е на 19 март 1687 г.

Вилхелм Фридеман Бах, немски композитор и органист (1710-1784).

Джордж Елиът (ист. име Мери Ан Евънс), британска писателка (1819-1880).
Автор е на 7 романа, сред които "Адам Бийд" (1859), "Мелницата на река Флос" (1860), "Сайлъс Марнър" (1861) и "Мидълмарч" (1871-1872).

Пол Д'Естурнел (ист. име Пол Анри Бенжамен Балюа, барон дьо Констан дьо Ребек), френски политик и дипломат (1852-1924).
Дипломат в Черна гора, Османската империя, Нидерландия, Великобритания и Тунис (1876-1882). Той предлага да бъде създаден международен съд за решаване на конфликтите по мирен път, съдейства за постигане на Френско-британското споразумение (1904), за учредяване на Френско-германско дружество (1903) и на Дружество за международно помирение (1905) в Париж, Франция. Носител на Нобелова награда за мир за 1909 г.

Андре Жид, френски писател (1869-1951).
Автор е на романите "Безнравственият" (1902), "Подземията на Ватикана" (1914), "Фалшификаторите" (1926) и др. Автор е също на новели, театрални пиеси, разкази, стихове, есета и дневници. Носител на Нобелова награда за литература за 1947 г. за всестранно и артистично значими творби, в които човешките проблеми са представени със смела любов към истината и психологическо проникновение.

Ендре Ади, унгарски поет (1877-1919).
Първият му сборник - "Стихове", излиза през 1899 г. Автор е стихосбирките "Кръв и злато" (1907), "В колесницата на свети Илия" (1908), "Искам да бъда oбичан" (1909), "Стихове на всички тайнства" (1910), "Живот побягнал" (1912), "Нашата любов" (1913), "Кой ме е видял?" (1914), "Начело на мъртвите" (1918) и др. Стиховете му са преведени на 26 езика.

ген. Шарл де Гол, френски държавен, военен и политически деец (1890-1970).
Президент на Франция (8 август 1944-20 януари 1946; 8 януари 1959-28 април 1969).

Хоугланд Кармайкъл, американски композитор, пианист, певец и актьор (1899-1981).

маршал Филип Мари Льоклер (ист. име Филип Мари дьо Отклок), френски военен деец (1902-1947).
По време на Втората световна война (1939-1945) участва в Нормандската операция (1944) и освобождението на Франция. През 1945 г. е главнокомандващ на френските войски в Далечния изток и от името на Франция подписва акта за капитулация на Япония (1945).

Луи Неел, френски физик (1904-2000).
Основател и ръководител на Центъра за ядрени изследвания (1956) в Гренобъл, Франция, в който работи върху неутронната дифракция и изкуственото нарастване на кристалите. Един от създателите на Френско-германския реактор с висока плътност на неутронния поток в Гренобъл. Работи и върху палеомагнетизма, обяснява магнитната памет на скалите при промени на земното магнитно поле, дава доказателство за континенталния дрейф и поддържа теорията за тектоничните щитове. Носител на Нобелова награда за физика за 1970 г. за фундаментална работа и открития, отнасящи се до антиферомагнетизма и феримагнетизма, които имат решаващо значение за важни приложения във физиката на твърдото тяло. Той си поделя наградата с шведския физик Ханес Алфен, който я получава за създаването на магнитната хидродинамика.

Михаил Мил, съветски учен и конструктор на вертолети (1909-1970).
Един от основателите на съветското вертолетостроене. Конструктор на първия сериен триместен вертолет "Ми-1" (1951). Носител на Ленинска награда (1958), Държавната награда на СССР (1968).

Бенджамин Бритън, британски композитор (1913-1976).
Автор е на оперите "Питър Граймз" (1945), "Похищението на Лукреция" (1946), "Алберт Херинг" (1947), "Били Бъд" (1951), "Глориана" (1953), "Завъртането на винта" (1954), "Смърт във Венеция" (1973) и др.

Андрю Хъксли, британски физиолог (1917-2012).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с британския биофизик Алан Ходжкин и австралийския физиолог сър Джон Екълс за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

Джералдин (Джери) Мок, американски летец (1925-2014).
Наричана "летящата домакиня", тя е първата жена пилот, която осъществява околосветска обиколка със самолет, прелитайки 37 000 км с едноместен самолет "Чесна 180" за 29 дни, 11 часа и 59 минути (23 103 мили)  и няколко часа, преди да кацне на летището в Порт Колумб в Охайо в 21,36 ч. на 17 април 1964 г. Полетът й е с междинни кацания в Казабланка (Мароко), Кайро (Египет) и Калкута (Индия). Тя е обявена и за първата жена, прелетяла над  Атлантическия и Тихия океан. На 4 май 1964 г. президентът Линдън Джонсън й връчва сребърния медал "Луи Блерио" на Федералното авиационно управление, като в сертификата на медала е определена като "летящата домакиня". През април 2014 г. нейна статуя е издигната на летището в гр. Кълъмбъс, щат Охайо.

сър Питър Хол (сър Питър Реджиналд Фредерик Хол), британски режисьор (1930-2017).
Основател на Кралската Шекспирова компания (1960). Директор на Национален театър на Великобритания (1973-1988). Режисьор на постановките "Завръщане у дома" от британския драматург Харолд Пинтър и "Амадеус" от британския драматург Питър Шафър и др. Последната поставена от него пиеса в Националния театър е "Дванайсета нощ" през 2011 г.

Густаво Пеня, мексикански футболист и треньор (1942-2021).

Невио Скала, италиански футболист и треньор (1947).

Радoмир Антич, сръбски футболист и треньор (1948-2020).
Той остава в историята като единствения треньор, който е ръководил испанските отбори "Атлетико Мадрид", "Реал Мадрид" и "Барселона". В Испания е работил е и за "Сарагоса", "Овиедо" и "Селта". Треньор на националният отбор за мъже по футбол на Сърбия (2008-2010).

Фернандо Гомеш, португалски футболист (1956-2022).
В кариерата си нападателят е играл само за два клуба - "Порто" и "Спортинг". Записва общо 431 мача и 330 гола в португалската Суперлига. С "Порто" печели турнирът Купа на европейските шампиони (1987), Суперкупата на УЕФА (1987) и Интерконтиненталната купа (1987). Носител на "Златната обувка" за 1983 г. и 1985 г. Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция с националния отбор по футбол. За националния отбор на страната има изиграни 47 мача и 13 гола.

Джейми Лий Къртис, американска актриса и писателка (1958).
Участвала е във филмите "Хелоуин" (1978), "Смяна на местата" (1983), "Риба, наречена Уанда" (1988), "Истински лъжи" (1994), "Хелоуин: 20 години по-късно (1998)" и др. Авторка е на детски книги. Носителка на награда "Златен глобус" за най-добра актриса в мюзикъл или комедия за ролята си в "Истински лъжи" (1995).

Алемао (Рикардо Рожерио де Брито), бразилски футболист (1961).

Борис Бекер, немски тенисист (1967).
Спечелил е 6 титли от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (28 януари 1991). Олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания (на двойки). Борис Бекер е  най-младият шампион в историята на турнира "Уимбълдън", едва на 17 години и 7 месеца (1985). Обявен за "Играч на годината"  от АTP за 1989 г. Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2003).

Катрин Крабе, немска състезателка по лека атлетика (1969).
Двукратна световна шампионка през 1991 г. (100 м, 200 м). Трикратна европейска шампионка през 1991 г. (100 м, 200 м, 4х100 м).

Давид Пелетие, канадски състезател по фигурно пързаляне (спортни двойки) (1974).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньорката си Джейми Сейл.

Торстен Фрингс, немски футболист (1976).

Скарлет Йохансон, американска актриса и певица (1984).
Актьорската й кариера започва през 1994 г. с ролята на Лора Нелсън в "Север" (1994). Участвала е във филмите "Изгубени в превода" (2003), "Момичето с перлената обица" (2003), "Любовна песен за Боби Лонг" (2004), "Нани" (2007), "Другата Болейн" (2008), "Вики, Кристина, Барселона" (2008) и др. На 20 май 2008 г. дебютира като певица със своя първи музикален албум "Anywhere I Lay My Head", който съдържа различни версии на песни на композитора и певец Том Уейтс. През 2009 г. издава съвместен албум "Break Up" с певеца Пит Йорн.

Маруан Фелайни, белгийски футболист (1987).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия.

Това е денят на смъртта на:

Пьотър Вяземски, руски поет и литературен критик (1792-1878).

Александър Ковалевски, руски биолог (1840-1901).
Един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология в края на 19-и век.

Артър Съливан, британски композитор (1842-1900).

Глеб Котелников, съветски изобретател (1872-1944).
Създател е на парашута "РК-1" (1911), който се използва успешно по време на Първата световна война (1914-1918).

Джек Лондон (Джон Грифит Чейни), американски писател (1876-1916).
Автор е на около 50 романа и над 200 разказа. Първият му роман "Синът на вълка" е публикуван през 1900 г. Автор е на романите "Морският вълк" (1904), "Белият зъб" (1906), "Дивото зове" (1903), "Мартин Идън" (1909), "Лунната долина" (1913) и др.

Стилиян Чилингиров, български писател, историк, етнограф и политик (1881-1962).
За първи път печата през 1898 г. в детското сп. "Звездица". От 1911 г. е редактор на в. "България" и на сп. "Бразда" (1914-1915). Председател на Студентския клуб (1904). Поддиректор на Народната библиотека (1916-1919) и неин директор (1919-1922). От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913) и негов председател (1941-1944). Един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София (1931). Председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Автор е на първия български сонетен роман "Владо Булатов" (1922), на книгите "Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)" (1917), "Шинелъ без пагони" (1930), "Български читалища преди Освобождението" (1931), "Първа жертва" (1935), "Презъ Македония" (1941) и др.

Александър Пеев (Боевой), български юрист и политически деец (1886-1943).
Секретар на партийния комитет в Карлово (1915, 1918-1921), по същото време е избиран за общински съветник. Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). От 1911 г. работи като адвокат в Пловдив, секретар на адвокатския съвет в Пловдив (1922-1931). Издава в Пловдив в. "Правда" (1922-1925), сътрудничи и на други вестници. Един от основателите и секретар на Съюза на българските спестовно-строителни кооперации (1935-1936). Юрисконсулт на Национална кооперативна банка (1937-1943). От 1941 г. под името Боевой става ръководител на нелегална разузнавателна група, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт и разстрелян  на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище заедно с Емил Попов и Иван Владков. Носител на орден "Георги Димитров" (1966, посмъртно) и на орден "Ленин" (1966, посмъртно).

Олдъс Хъксли, британски писател, поет и драматург (1894-1963).
Автор е на "Имението Кроум" (1921), антиутопичния роман "Прекрасният нов свят" (1932), "Дверите на възприятието" (1954) и др. От 1938 г. се установява в Лос Анджелис, САЩ, където живее до смъртта си.

Тома Измирлиев, български писател и журналист (1895-1935).
Печата хумористични произведения във в. "К'во-да е" (1902-1903; 1911-1922). Сътрудничи в сп. "Барабан" (1908-1921), сп. "Българан" (1916-1924), сп. "Червен смях" (1919-1923), в. "Народна армия" (1920-1923), в. "Щурец" (1932-1944) и др. Основател на сп. "Маскарад" (заедно с брат си Христо Смирненски) (1922) и негов редактор (1922-1923), и  на хумористичното сп. "Звънар" (заедно с Крум Кюлявков) (1924-1925). Автор на сборника с разкази и фейлетони "Премеждия" (1930) и на стихосбирката "Смях и злъч" (Хасково, 1931).

Ханс Кребс, британски биохимик от немски произход (1900-1981).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1953 г. за откриването на цикъла на лимонената киселина заедно с американския биохимик от немски произход Фриц Липман, който я получава за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм.

Светослав Минков, български писател и журналист (1902-1966).
Определян е като баща на модерната фантастика в България. Редактор във в. "Отечествен фронт" (1946), сп. "Български воин" (1952-154), в издателство "Български писател" (1954-1962) и др. Автор е на сборниците "Синята хризантема", "Дамата с рентгеновите очи", "Разкази в таралежова кожа" и др. Носител на орден "Народна република Българя" (март 1962). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" във връзка със 1100-годишнина от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (1963).

проф. Боян Каменов, български геолог (1907-1979).
Основател на инженерната геология в България. Завеждащ катедра по инженерна геология и хидрогеология в Софийския университет "Климент Охридски" (1950-1952). Ръководител на катедра по инженерна геология и хидрогеология в Държавната политехника в София (1952). Ръководител на катедра  по инженерна геология и хидрогеологиявъв Висшия минно-геоложки институт (ВМГИ) (1953-1972), ректор на ВМГИ (1953-1959). Провежда регионални геоложки и инженерногеоложки изследвания върху строежа, механизма и динамиката на свлачищата. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1967), на орден "Народна република България" първа степен (1977).

Емил Попов, български политически деец (1910-1943).
Член на групата на Александър Пеев, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт  и разстрелян  на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище заедно с Александър Пеев и Иван Владков.

Иван Владков, български политически деец (1915-1943).
Член на групата на Александър Пеев, която работи в помощ на съветското военно разузнаване. Осъден на смърт  и разстрелян  на 22 ноември 1943 г. на Гарнизонното стрелбище заедно с Александър Пеев и Емил Попов.
 
Владимир Демихов, руски хирург (1916-1998).
Пионер в опитите на сърдечни трансплантации. Първият си опит прави през 1946 г. върху куче. През 1952 г. извършва успешно и описва техниката за поставяне на байпас отново върху куче. Автор е на монографията "Експеримент за присаждане на жизнено важни органи" (1960), която е първото в света ръководство по трансплантология. Носител на  орден "За заслуги към отечеството " трета степен (1996), на Държавна награда (1988). Почетен доктор на Лайпцигския университет, почетен член на Кралското научно дружество в Упсала (Швеция), почетен доктор на медицинската клиника на братя Мейо в САЩ.

Джон Кенеди, американски политик (1917-1963).
35-и президент на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963). На 22 ноември 1963 г. е убит при атентат срещу него по време на обиколка в Далас, щата Тексас.

Добри Жотев (ист. име Добри Александров Димитров), български писател, поет и драматург (1921-1997).
Редактор в издателство "Народна младеж" (1954-1968) и във в. "Стършел" (1968-1976). Автор е на книгите със стихове и проза "Жажда" (1951), "На гости у дявола" (1962), "Обич моя" (1964), "Влюбени слънца" (1973), "Преживени разкази" (1973), "Предумишлено убийство" (1974), "По пътищата" (1975), "Делфийският оракул" (1983), "Награда от Джокондата" (1985), "Слънчев сплит" (1988), "Начало за евангелие" (1991), "Езически разкази" (1993), "Светове на сумрака" (1995) и др.

Емил Затопек, чешки състезател по лека атлетика (дълги разстояния) (1922-2000).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1948 г. в Лондон, Великобритания, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия (три златни медала). Печели и един сребърен медал от Олимпийските игри през 1948 г. От европейски първенства печели 3 златни и един бронзов медал. Има поставени 18 световни рекорда.

Мария Казарес, френска актриса от испански произход (1922-1996).

Светлана Алилуева, дъщеря на съветския ръководител Йосиф Сталин, филолог и преводач (1926-2011).
Отказва се от фамилията на баща си и приема тази на майка си Алилуева. След смъртта на баща й през 1953 г. и разобличаването му на 20-ия конгрес на КПСС през 1956 г. тя е лишена и от последните си привилегии. След смъртта на четвъртия й съпруг индийския комунист Бриджеш Сингх, наследник на богат и знатен индийски род, тя получава разрешение от новия съветски ръководител Леонид Брежнев да замине за Индия, за да пръсне праха на своя любим в Индия. Там тя успява да отиде в американското посолство в Делхи и на 6 март 1967 г. отправя молба за политическо убежище до посланика на САЩ в Делхи. Същата нощ Светлана Алилуева отпътува за Европа и след близо едномесечен престой в Италия и Швейцария властите в САЩ й дават политическо убежище. Пристига в Ню Йорк на 22 април 1967 г. В САЩ тя издава мемоарите си "Двадесет писма до приятел", в които отрича съветската система и не скрива ненавистта си към своя баща. Тя смята, че той е провалил и погубил хиляди човешки съдби, включително и нейната собствена. Книгата става бестселър и й носи над 2 млн. долара хонорар. През ноември 1984 г. се връща в СССР, където й връщат съветското гражданство. След две години, през ноември 1986 г. отново се връща в САЩ.

Константин Феоктистов, руски летец космонавт и конструктор (1926-2009).
Единственият цивилен и безпартиен космонавт за цялата история на СССР. На 12-13 октомври 1964 г. участва в тричленния екипаж на космическия кораб "Восход-1". До 1990 г. Феоктистов участва в проектирането на корабите "Союз", "Прогрес" и на космическите станции "Салют" и "Мир". На негово име са кръстени кратер на Луната, както и улица и училище в родния му град Воронеж.

Морис Бежар (ист. име Морис Берже), френски балетист и хореограф (1927-2007).
Един от основателите на съвременния балет. През 1952 г. създава първата си хореография, използвана в шведски филм. Сред известните му хореографии са тези за "Болеро" (1960), "Ромео и Жулиета" (1966), "Меса за сегашното време" (1967), "Малро" (1986), "Майка Тереза и децата на света" (2002), "Чао, Федерико" (2003), "Заратустра" (2006). Ръководител на балетната трупа в Лозана през последните 20 години от живота му. Носител на Ордена на Изгряващото слънце в Япония (1986).

Ким Йон-сам, южнокорейски политик (1927-2015).
Президент на Република Корея (25 февруари 1993-25 февруари 1998).

проф. Николай Генчев, български историк (1931-2000).
Работил е в областта на новата и най-новата българска история. Член-кор. на БАН (1989). Основава и ръководи Центъра по културознание към Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1981-1992). Ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (6 юни 1991-27 април 1993). Председател на Българския национален демократичен съюз (8 декември 1989-13 март 1990). Един от създателите на Българския конституционен форум (18 февруари 1991). Автор е на монографии, на повече от 100 студии и статии, на изследванията: "Левски, революцията и бъдещия свят" (1973), "Българско възраждане" (1978), "Франция в българското духовно възраждане" (1979) и др. Носител на Хердеровата награда на германската фондация "Алфред Тьопфер" за цялостен принос в европейската култура (1989), на орден "Академични палми" на Министерството на културата и образованието на Франция  за научната и преподавателската му дейност и за развитието на българо-френското приятелство (10 февруари 1993), на наградата "Оборище" на едноименната фондация за 2000 г. (2 май 2000). 

Димитър Буйнозов, български актьор (1935-1995).
Играл е във Варненския театър (1960-1963), а от 1963 г. в Народния театър за младежта в София. Участвал е във филмите "Тайната вечеря на седмаците" (1956), "А бяхме млади"(1961), "Пленено ято"(1962), "Не се обръщай назад"(1971),  "Мера според мера"(1981), "Ева на третия етаж"(1987), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1977) и "Народен артист" (1987). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Играл е във Варненския театър (1960-1963), а от 1963 г. в Народния театър за младежта в София. Участвал е във филмите "Тайната вечеря на седмаците" (1956), "А бяхме млади"(1961), "Пленено ято"(1962), "Не се обръщай назад"(1971), "Мера според мера"(1981), "Ева на третия етаж"(1987), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1977) и "Народен артист" (1987).

Димитър Еленов, български актьор, режисьор и театрален педагог /1947-2020/.
Играл е в театрите в Пазарджик, Бургас, Варна, в театър "София", в театър "Сълза и смях", в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в театър "Българска армия", в Народния театър "Иван Вазов". Главен художествен ръководител на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1994-1996). Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата "Несебър", който от 2020 г. носи неговото име - Общински театър "Димитър Еленов" - Несебър. Режисьор в Албанския национален театър в Скопие, Република Северна Македония (2003-2008). Сценарист, режисьор и продуцент на документалния филм "Красин", създател на поредица студии за деца. Педагогическата му кариера започва през 1977 г. През 2011 г. по инициатива на "Ню Бояна филм" и под егидата на Столична община създава студия "ДЕФИСТО". Като режисьор е поставил над 50 заглавия.

Константин Димитров, български скулптор (1951-2002).
Бил е член на Съюза на българските художници и директор на Средното художествено училище за приложни изкуства - София. Един от учредителите и заместник-председател  на софийската организация на партия "Български демократичен съюз "Радикали" (23 март 2002-22 ноември 2002).

Майкъл Хътчънс, австралийски рокмузикант (1960-1997).
Вокалист на австралийската рокгрупа "Инексес". Самоубива се на 22 ноември 1997 г. 

Дмитрий Хворостовски, руски оперен певец баритон (1962-2017).
Репертоарът му включва оперите "Евгени Онегин", "Йоланта" и "Дама пика" от Пьотр Чайковски, "Риголето", "Травиата", "Симоне Боканегра" и "Отело" от Джузепе Верди, "Сватбата на Фигаро" и "Дон Жуан" от Моцарт, "Фаворитка" и "Любовен еликсир" от Гаетано Доницети, "Царска невеста" от Николай Римски-Корсаков, "Севилският бръснар" от Джоакино  Росини, "Фауст" от Шарл Гуно, "Селска чест" от Пиетро Маскани, "Паяци" от Руджеро Леонкавало. Народен артист на Руската федерация (1995). Носител на ордените "Александър Невски" (2015) и "За заслуги пред Отечеството" четвърта степен (2017). Носител на Държавна награда "Михаил Глинка" на РСФСР (1991).

Валентин Могилни, руски състезател по спортна гимнастика и треньор (1965-2015).
Петкратен световен шампион и шесткратен европейски шампион. От Световни първенства има още и един сребърен медал, а от Европейски първенства има три сребърни и един бронзов медал.
/АЯ, МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:42 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация